Решение № 10184 от 7.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2911/2021 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрк. М. Кулова срещу решение 133 от 20.01.2021 г. по адм. дело 2555/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив, VI състав. С обжалваното решение е отменена заповед ФК 519-0382412 от 15.09.2020 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности Пловдив при ЦУ на НАП, с която на Стройстарт 91 ЕООД е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ запечатване на търговски обект склад, находящ се общ. Пловдив, 4 ти км., Пазарджишко шосе 13, стопанисвано от дружеството и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че заповедта за ПАМ е издадена в нарушение на принципа, установен в чл. 6 АПК, а също и че срокът на действие на същата мярка е несъразмерен на конкретно извършеното от обективна страна административно нарушение и се засягат права и интереси на търговеца в повече от допустимото и необходимото за постигане на целта, която законът свързва с въпросната мярка. Според касационния жалбоподател в заповедта за ПАМ са изложени конкретни мотиви за определяне продължителността мярката съобразно принципа на съразмерност, както и че този срок е в рамките на средния размер, заложен в закона. Моли съда да съобрази, че при определяне на срока на ПАМ административният орган действа при оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи единствено съответствието на акта с целта на закона и спазване пределите на оперативната самостоятелност. Излагат се и доводи, че в конкретния случай не може да се приеме, че с налагането на ПАМ преследваната от закона цел не е нарушена. Иска се отмяната на решението и постановяване на друго с отхвърляне на жалбата на Стройстарт 91 ЕООД срещу процесната заповед. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и заплатената държавна такса за касационното обжалване. Ответникът по касационната жалба Стройстарт 91 ЕООД, чрез процесуалните си представители оспорва същата и изразява становище за нейната неоснователност. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на първо отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС Пловдив е заповед ФК 519-0382412 от 15.09.2020 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности Пловдив при ЦУ на НАП, с която на Стройстарт 91 ЕООД е наложена ПАМ запечатване на търговски обект склад, находящ се общ. Пловдив, 4 ти км., Пазарджишко шосе 13, стопанисвано от дружеството и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Като фактическо основание за наложената ПАМ се сочи неиздаване на фискална касова бележка в нарушение на чл.3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ. За да отмени заповедта, с която е наложена процесната ПАМ, първоинстанционният съд е приел, че мотивирането от административния орган продължителността на срока на мярката не обосновава законосъобразността на избора на органа досежно определения срок на действие на приложената ПАМ. АС Пловдив е развил съображения, че срокът от 14 дни за запечатване на търговския обект и забрана за достъп до него за същия срок, постановен в условията на оперативна самостоятелност, макар и на средата на законовоопределения, не съответства на тежестта на нарушението и не е съобразен с целите, предвидени в чл.22 ЗАНН. Прието е също, че по-кратък от средния срок би бил съвместим с наличието на установената положителна касова разлика на стойността на контролната покупка. Според административния съд органът не е проверявал оборот за определен времеви порядък, не е извършвана съпоставка със среднодневен оборот и стойност на контролната покупка, както и липсва информация и за други неиздадени ФКБ, което обуславя извода за несъразмерност на наложената ПАМ за определения срок от 14 дни. Обжалваното решение е неправилно. Нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС предвижда, че принудителна административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага на лице, което не спази реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. По силата на чл. 118, ал. 1 от същия закон всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагането на посочената принудителна мярка, се забранява и достъпът до обекта. В конкретния случай правилно е прието от АС Пловдив, че задълженото лице не е изпълнило задължението си по чл. 118, ал. 1 ЗДДС и чл. 25, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за издаване на фискален бон за извършена продажба на 20 бр. бетонни плочки 30/30 с ед. цена 1.20 лева на обща стойност 24.00 лева. Това означава, че са изпълнени условията на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС за прилагане на принудителната административна мярка и условията на чл. 187, ал. 1 ЗДДС за последиците от прилагането й. Правилно в обжалваното решение съдът е приел, че в дискрецията на административния орган е определянето продължителността на срока на мярката, като законодателят в посочената по-горе разпоредба е посочил максималния срок от 30 дни. Съразмерността на срока на ПАМ следва да се преценява с оглед установените при проверката факти и обстоятелства. Неправилно обаче съдът е извършил преценката за този срок, като е счел, че в заповедта липсва конкретизация на мотивите на административния орган в тази част. Неиздаването на фискален касов бон или касова бележка от ръчен кочан за извършена продажба в търговски обект е нарушение на фискалната политика, както е прието и в заповедта за ПАМ, тъй като по този начин се укриват приходи. Обосновано касаторът поддържа, че в процесната заповед са изложени конкретни мотиви, обуславящи извода за спазване на принципа за съразмерност при определяне срока на ПАМ за 14 дни. Видно от съдържанието на административния акт от административния орган са отчетени следните факти: - местоположението и вида на търговския обект склад за строителни материали, находящ се на Пазарджишко шосе - на комуникативно място в близост до гр. Пловдив с невисока конкуренция; - големината на обекта около 1000 кв.м., в това число офис от 12 кв.м. и 2 броя навеси, в които се изработват продуктите с възможности за реализиране на значителни обороти предвид множеството потенциални клиенти; - разнообразен асортимент на предлаганите стоки, като е посочен ценовия диапазон на отделните видове стоки: плочки от 1,20 лв./бр. до 2,50 лв./бр.,бордюри от 2,50 лв./бр. до 5,00 лв./бр., шахти/капаци от 25 лв./бр. до 50 лв./бр. Така изложените факти относно местонахождението, вида на търговския обект, разнообразието и ценовия диапазон на предлаганите за продажба артикули обуславят единствено възможния извод за наличието на мотивираност на процесната заповед досежно продължителността на срока на ПАМ в средния размер / за 14 дни/. Без значение за въпроса дали е спазен принципа за съразмерност е фактът дали се касае за първо нарушение или не, доколкото това би имало значение в рамките на административнонаказателно производство. В процесния случай органът е изложил достатъчно ясни и конкретни мотиви в насока за определяне на срока на ПАМ за 14 дни. Следователно, като е достигнал до обратния извод и е отменил процесната заповед, АС Пловдив е постановил неправилен съдебен акт, който следва да се отмени. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата на Стройстарт 91 ЕООД срещу процесната заповед за ПАМ бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода на спора и направеното искане в касационната жалба, в полза на Национална агенция за приходите следва да се присъдят разноски в общ размер от 270 лв., от които юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за всяка съдебна инстанция и разноски за заплатена държавна такса от 70 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на първо отделение