Решение № 15377 от 4.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4040/2012 г.

Решение № 15377 от 4.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4040/2012 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Булстрой - инженеринг" ЕООД моли да бъде отменено решение № 184/24.01.2012 г. по адм. д. № 2095/2009 г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 160900733/1.09.2009 г. на ТД на НАП - Пловдив като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в допълнение към жалбата и в писмено становище. Моли РА да бъде отменен в обжалваната част или делото да бъде върнато на съда за ново разглеждане като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на ДОУИ - Пловдив по съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на касатора против РА № 160900733/1.09.2009 г. на ТД на НАП - Пловдив в частта за непризнато право на данъчен кредит 1951,49 лв. по две фактури на "Теню 56" ЕООД за м. 12.2006 г. на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 и чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) и в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по 9 фактури на "Стонисто - строй" ЕООД за м. 02, 04 и 05.2008 г., общо в размер 37 996,74 лв. с лихви. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне на данъчните задължения на ревизираното лице за спорните периоди. Обсъдени са възраженията на жалбоподателя, които съдът е отхвърлил обосновано и в съответствие с нормите на материалния и процесуалния закон. В съответствие с чл. 51 и чл. 54 ДОПК съдът е преценил заключението на вещото лице счетоводител като необосновано, след като е изготвено само по събраните по делото доказателства, без да е извършена проверка в счетоводството на "Теню 56" ЕООД за начисляване на данъка. Съответна на процесуалните прави е преценката на съда, че съставен РА на този доставчик за м. 12.2006 г. е косвено доказателство в настоящия процес наред с останалите доказателства, което не е достатъчно, за да се приеме, че доставките по двете фактури са осъществени, след като в РА липсват констатации в този смисъл. По доставките на "Стонисто - строй" ЕООД след съвкупна преценка на събраните доказателства съдът обосновано е приел, че не са представени доказателства за приемо-предаване и транспортиране на фактурираните строителни материали. Не са представени приемо-предавателни протоколи, товарителници, пътни листове, складови разписки, които да установят преминаване на собствеността върху строителните материали на основание чл. 24, ал. 2 ЗЗД в патримониума на получателя. Законосъобразен е изводът на съда, че наличието на фактура не е достатъчно, за да се признае право на приспадане на данъчен кредит по нея без да се установи осъществяване на фактурираната доставка предвид чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Правилен е изводът на съда, че плащането на стойността по фактурата не е достатъчно, за да се приеме, че е налице осъществена доставка при липса на доказателства за предаване на получателя на родово определените вещи. Обосновано съдът е приел, че техническата експертиза е посочила вида на вложените материали в обектите, изграждани от ревизираното лице, но не установява доставянето им от посочения във фактурите доставчик. Правилно съдът е приел, че не е доказано "Стонисто - строй" ЕООД да е единствен доставчик на ревизираното лице за тези видове материали, за да се поддържа, че от изграждане на обектите от ревизираното лице следва, че доставките от "Стонисто - строй" ЕООД са осъществени. Съдът е обсъдил възражението за приложение на разрешението по делото "Булвес" на ЕСПЧ и правилно е приел, че е неоснователно поради липса на идентичност на случаите. Съдът е цитирал практиката на СЕО по дело С-566/07, която за признаване право на приспадане на данъчен кредит изисква да е налице доставка. В този смисъл са решението на СЕО по дело С-152/02, в което за признаване право на приспадане на данъчен кредит се поставят две условия: наличие на фактура и осъществена доставка по фактурата. В същия смисъл е решението на СЕС по дело С-324/2011 г. Позоваването на дело С-80/2011 г. е неоснователно, тъй като в него е разгледана хипотеза на осъществена доставка на акациеви трупи, доказана с разписки за предаването им. Позоваването на решенията по дело С-80/11 и дело С-142/11 на СЕС е неоснователно поради различния предмет на спора по цитираните дела с процесния. Позоваването на практиката на СЕС не освобождава данъчно задълженото лице от изискванията по ЗДДС да установи наличие на предпоставките за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, първата от които е осъществяване на доставка на стоки в случая. Правото на Европейския съюз не съдържа правила относно преценката на доказателствата за осъществяване на доставките, като националните съдилища прилагат националните си процесуални правила при преценката настъпило ли е данъчно събитие по фактурата, издадена на ревизираното лице, както правилно е постъпил административния съд в случая. Неоснователен е доводът на касатора за несъобразяване на решението със заключението на вещото лице, че за м. 02.2008 г. е допусната грешка в РА, като не е отчетена прихваната сума от предишен период. Според вещото лице задължението за м. 02.2008 г. е 14 725,14 лв, която сума е получена като от определените с РА като дължими 25 184,93 лв. е спадната надвнесена сума за м. 01.2008 г. в размер 10 439,79 лв. Видно от РА в него всички надвнесени суми по ДДС за периода м. 01.2005 г. - м. 06.2008 г. са събрани общо в размер 62 524,98 лв. и всички дължими суми са посочени общо в размер 204 442,68 лв. Видно от РД за м. 02.2008 г. при определяне на лихвите е взето предвид приспадане на надвнесената сума за м. 01.2008 г. от 10 439,79 лв., която участва в общата сума на надвнесените средства, така, че фактически задълженията са правилно определени и не е налице допусната грешка, както поддържа касаторът. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът по делото няма права но юрисконсултско възнаграждение по делото на основание чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК, тъй като цялото дължимо юрисконсултско възнаграждение по делото е присъдено от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,