Решение № 8314 от 21.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1185/2010 г.

Решение № 8314 от 21.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1185/2010 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на митница Свиленград, подадена чрез процесуалния му представител срещу решение № 359 от 3.12.2009 г., постановено по адм. д. № 368/09 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отменено решение № 8000-0562 от 12.05.2009 г. на началника на митница Свиленград, потвърдено от директора на РМД - Пловдив с решение № 1-8600-0012 от 8.06.2009 г. Твърди се неправилност на решението, поради необоснованост и противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съображенията са, че видно от представената по делото товарителница, стоката трябва да бъде доставена в Румъния и това следва да бъде удостоверено с подпис и печат на фирмата, която приема стоката в Румъния. Писменото потвърждение на фирмата в Лондон не може да се приеме за годно доказателство, удостоверяващо валидна вътрешнообщностна доставка. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата на "К. С. СПЕД"-ЕООД. Ответникът по касационната жалба - "К. С. СПЕД" ЕООД, гр. Харманли, чрез процесуалния си представител оспорва същата и претендира присъждане на направените за касационното производство разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "А" отделение като взе предвид чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е допустима. Предмет на съдебен контрол пред АС Хасково е било решение № 8000-0562 от 12.05.2009 г. на началника на митница Свиленград, потвърдено от директора на РМД - Пловдив с решение № 1-8600-0012 от 8.06.2009 г., с което е определено задължение на "К. С. СПЕД"-ЕООД за заплащане на ДДС в размер на 15961,52 лв. ведно с лихва, считано от 12.10.2007 г. във връзка с въведени от дружеството стоки по ЕАД № 07BG003100Н0033860 от 12.10.2007 г., които следва да бъдат оформени на режим внос по правилата на част III от ЗДДС. За да отмени обжалваното решение, съдът е приел, че с посочената декларация "К. С. СПЕД"-ЕООД, чрез управителя като декларатор подава документи за поставяне на стоки под режим "Едновременно допускане за свободно обращение и крайна употреба на стоки, които са предмет на ДДС-освободена доставка за друга държава-членка на ЕС". В изпълнение на заповед за проверка № ЗАМ-118/25.02.2009 г. и на основание чл. 78 § 1 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 г., е извършена последваща проверка на декларацията, при която е било установено, че в международната товарителница като изпращач е посочено дружеството "К. С. СПЕД"-ЕООД - гр. Харманли, като купувач - "MARSON FABRICS" LONDON LTD, ENGLAND с идентификационен номер по ДДС GВ41779994, а като получател е вписана румънската фирма "SC MAGEO IMPEX SRL. Графа "Стоки приети" на тази товарителница е заверена с печат на "MARSON FABRICS" LONDON LTD, ENGLAND и подпис, вместо от румънската фирма. Митническите органи са приели, че не е изпълнено изискването на чл. 45, т. 2 б"а" от ППЗДДС, поради което не е доказано транспортирането на стоките от територията на Р. България до територията на друга държава-членка на ЕС. От събраните доказателства - фактура № 710218/10.10.07 г., издадена от "MAYTEKS", Турция като продавач и с купувач "К. С. СПЕД"-ЕООД - гр. Харманли за общо 278 рула платове, както и Сертификат за движение на стоките форма А. ТR № I 0026410/11.10.07 г., е установено, че стоката е с произход от Р. Турция. Според търговски фактури № 132 и 133 от 12.10.07 г., купувач на стоката е "MARSON FABRICS" LONDON LTD. За превоза на стоките от Р. Турция до Р. България и от Р. България до Румъния са оформени международни товарителници СМR № К13867 и К03649 с посочен изпращач "MAYTEKS", Турция и получател "К. С. СПЕД"-ЕООД и СМR № К13867 и К03649 с изпращач "К. С. СПЕД"-ЕООД и получател "MARSON FABRICS" LONDON LTD, като в графата "местоназначение на стоките" са записани градове в Румъния, а в графата "за уведомяване" - "MAGEO IMPEX" S. R. L. Графата "Стоките получени, място и дата" е заверена с печат на английското дружество. От страна на жалбоподателя е представено писмо от 29.10.2007 г., видно от което английското дружество е уведомило българското дружество, че стоките по фактурите са получени в техния склад в Румъния. Получаването на стоките по процесната доставка се установява и от представения отговор по запитване до приходната администрация на Великобритания /формуляр за обмен на информация "SСАС 2004"/, видно от който всички получени доставки от "К. С. СПЕД"-ЕООД са осчетоводени и декларирани от "MARSON FABRICS" HOLDINGS LTD, в чиято ДДС-регистрация се е вляло "MARSON FABRICS" LTD, считано от 1.05.07 г. С оглед на така установените факти, съдът е приел, че митническите органи притежават правомощия във връзка с администрирането на ДДС при оформяне на режим внос, съгласно правилата на част III от ЗДДС, какъвто с оспореното решение е прието че е следвало да бъде оформен по процесния ЕАД. Съгласно чл. 56 от ЗДДС, компетентни за начисляването на ДДС при внос са митническите органи. Неправилно обаче, последните са приели, че получател на процесната стока е румънското дружество, а не английското дружество и че първото от тях е следвало да завери товарителницата в графа "стоката получена". Така постановеното решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. По делото няма спор по фактите. Основният спорен момент е правен и е свързан с наличие на предпоставките, предвидени в чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС. Съгласно посочената разпоредба освобождаване от данък при внос е налице за стоки, когато са налице едновременно следните условия: - вносителят е регистрирано по този закон лице, в съпровождащите стоката транспортни документи е указано, че стоката е предназначена за друга държава членка, вносителят ще осъществи със стоките последваща вътреобщностна доставка. Първите две предпоставки не са били спорни в хода на повторната проверка. Спорен е бил въпросът дали вносителят "К. С. СПЕД" ЕООД е осъществил със стоките последваща вътреобщностна доставка. Съгласно разпоредбата на чл. 45, т. 2 от ППЗДДС, на която се позовава касаторът, за доказване на вътреобщностна доставка на стоки доставчикът следва да разполага с документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка: транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава-членка - в случаите, когато транспортът е за сметка на доставчика или на получателя, но е осъществен от трето лице. Установено, че превозвач на стоката е турско дружество. От анализа на представените доказателства, както и от отговора на приходната администрация на Великобритания по реда на чл. 5 от Регламент ЕС 1798/2003 г., правилно съдът е приел, че получател е "MARSON FABRICS" LTD, както и че всички получени доставки от "К. С. СПЕД"-ЕООД са осчетоводени и декларирани от "MARSON FABRICS" HOLDINGS LTD, в чиято ДДС-регистрация се е вляло "MARSON FABRICS" LTD, считано от 1.05.07 г. Не се оспорва получаването на стоките в Румъния. Представено е и писмено потвърждение от получателя на стоката, че същата е получена в неговия склад в Румъния, т. е. налице е писмено потвърждение, каквото се изисква в чл. 45, т. 2 б."а" от ППЗДДС за доказване на ВОД. Освен това, в констатациите, съдържащи се в РА на дружеството, издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Хасково, е посочено, че за периода 1.06.07 г. - 31.10.07 г. "К. С. СПЕД"-ЕООД е издало фактури с нулева ставка за доставка на стоки /плат/ в ЕС за фирма "MARSON FABRICS" LTD. За всяка издадена фактура дружеството разполага с СМR и писмено потвърждение от получателя на стоката. Предвид изложеното, правилно е прието в обжалваното съдебно решение, че по отношение на "К. С. СПЕД"-ЕООД са налице предпоставките на чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС, поради което и незаконосъобразно на основание чл. 54, ал. 1 вр. чл. 83, ал. 1 и чл. 2, т. 5 от ЗДДС е начислен ДДС . Поради което следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 228 от АПК във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК на ответника по касация следва да се присъди възнаграждение за един адвокат, което видно от представения договор за правна помощ е в размер на 450 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо "А" отделение.