Решение № 12586 от 8.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3356/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Д. Х. Г. срещу решение 232/14.02.2025 г. по адм. д. 411/2024 г. по описа на Административен съд Шумен, с което са отхвърлени изцяло предявените от лицето искове. Твърди се, че решението е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.2 и т.3 от АПК. Поддържат се оплаквания за неправилна правна квалификация на иска, за липса на участие на прокурор като контролираща страна по чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ и за отсъствие на надлежен акт за конституиране на прокуратурата, за отказ от събиране на поискани доказателства, за нарушаване на правото на справедлив процес по чл. 6, § 1 от ЕКПЧ и чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС, както и за наличие на основания за отвод на първоинстанционния състав по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК. Правят се позовавания на практика на Върховния касационен съд, Върховния административен съд, Конституционния съд, Европейския съд по правата на човека и Съда на Европейския съюз. Моли се съдебното решение да бъде обезсилено, евентуално отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав или да бъде уважен предявеният иск. Ответникът Комисия за защита на личните данни /КЗЛД/, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и не са налице наведените отменителни основания. Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството пред първата инстанция е образувано по искова молба с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, подадена от Д. Г. срещу Комисията за защита на личните данни, с която се претендира заплащане на обезщетение в размер на 3000 лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в морални болки и страдания, причинени от незаконосъобразно бездействие на КЗЛД да се произнесе в разумен срок по преписка ППН-01-714/17.10.2022 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане. Първоинстанционният съд е приел за установено, че КЗЛД е била надлежно сезирана с жалба от Д. Г., чрез адвокат Тодоров, по която е образувана преписка ППН-01-714/17.10.2022 г. В жалбата са обективирани оплаквания, че личните данни на ищцата са станали достояние на трети лица без съгласието й при обработка от длъжностно лице относно издадено удостоверение за наследници. В хода на административното производство са дадени указания за отстраняване на нередовности, подадено е уточнение, конституирани са страни, изпратени са съобщения и призовки, постъпили са становища от посочените ответници, направени са доказателствени искания, проведено е открито заседание, след което с Решение ППН-01-714/2022 от 27.06.2024 г. жалбата е обявена за частично недопустима и в останалата част е отхвърлена като неоснователна. Решението е било обжалвано по съдебен ред, образувано е адм. д. 445/2024 г. по описа на Административен съд Шумен, по което с решение 1676/18.12.2024 г. жалбата е отхвърлена, а решението е влязло в сила на 25.01.2025 г. Решаващият състав по адм.дело 411 от 2024 г. на Административен съд Шумен е разпределил доказателствената тежест, дал е указания на ищцата да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията за настъпили неимуществени вреди и причинната им връзка с твърдяното бездействие, допуснал е разпит на свидетели при внасяне на депозит, но поради неизпълнение на дадените указания е отменил определението за допускане на свидетели и е заличил лицата от списъка за призоваване. Приел е, че по делото няма спор относно хронологията на административното производство пред КЗЛД, спорът е правен и се свежда до това налице ли е незаконосъобразно бездействие на административния орган и са ли налице предпоставките за отговорност на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С оглед на така установените факти, първоинстанционният съд е приел, че не са налице кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Подробно е обсъдил изискванията на чл. 4 от ЗОДОВ и е посочил, че отговорността се ангажира само при наличие на незаконосъобразен акт, действие или бездействие при или по повод изпълнение на административна дейност, настъпили вреди и причинна връзка. Прието е, че в случая не е налице незаконосъобразно бездействие, доколкото производството пред КЗЛД не е било бездейно, а е протекло с осъществяване на поредица процесуални действия до постановяване на крайния административен акт в рамките на разумен срок с оглед неговата фактическа и правна сложност. Посочено е още, че твърдените от ищцата действия и бездействия са по същността си правни действия по образуване, движението и приключването на административното производство, а не неизвършени фактически действия, каквито са релевантни към фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съдът е изтъкнал и обстоятелството, че постановеното от КЗЛД решение е било предмет на съдебен контрол и е потвърдено, поради което не е налице и незаконосъобразен административен акт, който да е основание за отговорността на държавата. Решението на Административен съд Шумен е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е възражението за недопустимост на съдебния акт поради неправилно определена правна квалификация, както и позоваването на практика на ВКС в тази връзка. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, в която изрично е посочено правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и са изложени твърдения за незаконосъобразно бездействие на КЗЛД и произтичащи от него неимуществени вреди. Съдът е разгледал именно претенция по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като е приложил релевантните норми на ЗОДОВ и АПК. Независимо от това определянето на правната квалификация е задължение на съда, а не на страната чл.146, ал.1, т.2 от ГПК приложим на основание чл. 144 от АПК. Правилно исковата претенция е определена като такава по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като са взети предвид обстоятелствата и твърденията наведени и въведени от ищеца в съдебния процес. Дори да се приеме, че квалификацията би могла да бъде формулирана по различен начин, това би представлявало евентуално неправилност, а не недопустимост на решението. Не е налице разрешаване на спор, по който съдът не е бил сезиран, нито липса на произнасяне по предявения иск. Неоснователни са и доводите, основани на Тълкувателно решение 3/2005 г. на ОСГК на ВКС и Тълкувателно решение 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, относно задължителното участие на прокурор и необходимото другарство. В настоящия случай производството е по реда на глава единадесета от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, в което съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ участието на прокурор е задължително като контролираща страна. Видно от протоколите по делото, в първоинстанционното производство е участвал прокурор от Окръжна прокуратура Шумен, който е изразил становище по съществото на спора. Прокуратурата на Република България, като единна и централизирана система, се представлява по право от съответната по степен прокуратура. Не е необходимо постановяването на самостоятелен акт за конституиране на прокуратурата като страна или за определяне на конкретния прокурор, нито пък липсата на такъв акт води до недопустимост на съдебното решение. Разпределението на прокурорите е вътрешнослужебен въпрос на прокуратурата и не е елемент от фактическия състав на валидното участие на прокурора в процеса. Ето защо цитираното тълкувателно решение относно необходимото другарство и участието на прокурора не води до извод за опорочаване на производството. Освен това следва да се отбележи, че прокурорът е контролираща страна, а не другар на едната или другата страна в процеса. В разпоредбата на чл. 205 от АПК е тази, която определя страните в исковото производство по чл. 203, ал. 1 от АПК. Неоснователни са и оплакванията за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради липса на произнасяне по доказателствени искания и отказ от събиране на доказателства. Първоинстанционният съд изрично е допуснал искането за разпит на свидетели, като е определил депозит за призоваването им. Съгласно общите правила на ГПК, приложими по препращане от чл. 144 АПК, неизпълнението на дадените указания за внасяне на депозит обуславя отмяна на определението и недопускане на събирането на съответните доказателства. В случая ищцата не е внесла депозита и съдът законосъобразно е отменил определението си и е заличил свидетелите. Освен това са били приобщени всички относими писмени доказателства, включително пълната административна преписка. При тези данни не се установява отказ от събиране на релевантни доказателства, нито нарушаване на правото на защита. Неоснователно е и твърдението, че е нарушено правото на справедлив процес и на разглеждане на делото от независим и безпристрастен съд по смисъла на чл. 6, § 1 от ЕКПЧ и чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Ищецът е упражнил правото си на иск, делото е било разгледано в открито съдебно заседание, страните са били надлежно призовани, имали са възможност да представят доказателства и да излагат становища. Разглеждането на делото в рамките на установената инстанционна система и постановяването на решение, с което искът е отхвърлен като неоснователен, не представлява отказ от правосъдие. Практиката на Европейския съд по правата на човека, на която се позовава касаторът, касае случаи на фактическа невъзможност за достъп до съд или на явна отказ от произнасяне. В настоящия случай такова положение не е налице. Националният съд е обсъдил релевантните доводи и е дал мотивиран отговор по тях. Неоснователни са и оплакванията, свързани с твърдяно наличие на основания за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК. Съгласно тази разпоредба основание за отвод са обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в безпристрастността на съдията. Подобно съмнение следва да е обективно обосновано, а не да се основава единствено на субективното възприятие на страната или на несъгласие с правните изводи в решението. В случая не се сочат конкретни факти извън постановяването на самото решение, които да поставят под съмнение безпристрастността на състава. Няма данни съдията да е бил във взаимоотношения с някоя от страните, да е участвал преди това по същия спор в друго качество или да е проявявал отношение, което да индикира предубеждение. Поради това позоваването на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК и на практиката на ВКС и ЕСПЧ относно изискването за безпристрастен съд не води до извод за допуснато нарушение в конкретния случай. По същество на спора, правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно тази разпоредба държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В тежест на ищеца е да установи в пълнота фактическия състав: наличие на незаконосъобразен акт, действие или бездействие; настъпили вреди и причинна връзка. В конкретния случай твърдението е за незаконосъобразно бездействие, изразяващо се в непроизнасяне в разумен срок по жалбата на ищцата пред КЗЛД. От събраните доказателства първоинстанционният съд е установил, а и в касационното производство не се оспорва, че КЗЛД е извършила поредица от процесуални действия: дала е указания за отстраняване на нередовности, конституирала е страни, изискала е становища и доказателства, насрочила е открито заседание, разгледала е жалбата по същество и е постановила решение, за което е определила срок за изготвяне и което е издадено на посочената дата. Продължителността на производството е обусловена от неговата фактическа и правна сложност, броя на участващите лица и необходимостта от събиране на доказателства. Не се установява период на пълна пасивност на органа при наличие на нормативно задължение за осъществяване на конкретни фактически действия, каквото е изискването за ангажиране на отговорност за бездействие. Същевременно крайният административен акт е бил подложен на съдебен контрол и е потвърден, поради което не може да се приеме, че е налице и незаконосъобразен акт, годен да обоснове отговорност. По отношение на твърдените неимуществени вреди правилно първоинстанционният съд е приел, че такива не са доказани по начина, изискуем от закона. Ищцата се е ограничила до общи твърдения за морални болки и страдания от продължителността на производството, без да ангажира годни доказателства за интензитета, продължителността и конкретното отражение върху личната й сфера, като същевременно не е изпълнила указанията на съда относно допуснатите гласни доказателства. При тези данни правилно е прието, че дори да се допуснеше наличие на забавяне, липсват доказателства за обусловени от него вреди с нужната степен на сигурност и пряка причинна връзка. В обобщение, изложените в касационната жалба оплаквания не опровергават фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд. Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон, при липса на съществени процесуални нарушения и при съответствие със събраните доказателства. С оглед на изложеното решението на Административен съд Шумен следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,