Решение № 6522 от 19.6.2023 г. на ВАС, VIII о.
ВАСОсмо отделение19.06.2023 г.докладчик Александър Митрев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 575/27.03.2023г., постановено по адм. дело 2208/2022г. по описа на Административен съд - Пловдив.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на "Първомай-БТ" АД, Първомай, [ЕИК] съдебни разноски в размер на 6 000 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: /п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ Членове: /п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ/п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение 575/27.03.2023г., постановено по адм. дело 2208/2022г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменен Ревизионен акт Р-16001621003690-091-001/12.05.2022г. на органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция по приходите / Пловдив, потвърден с решение 325/26.07.2022г. на директор на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика Пловдив при Централно управление на Националната агенция по приходите /ЦУ на НАП/. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Формулиран е петитум за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли подадената жалба. Претендира се присъждане на деловодни разноски. Ответникът "Първомай-БТ" АД, Първомай, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на деловодни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл.172а АПК, решаващият състав неправилно приема, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, което обосновава наличието на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Върховният административен съд състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за предмета на спора материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на решението. Решаващият състав е обсъдил доказателствата, становищата на страните и приложимата към спора материално-правна уредба, като при анализа на събраните в хода на административното и съдебно производство писмени доказателства е обсъдил релевантните за спора факти и е формирал правилен извод за незаконосъобразност на процесния ревизионен акт. Правилни са изводите на съда, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите съобразно чл. 119, ал. 2 ДОПК, при спазване на изискванията за форма, без да са допуснати съществени нарушения на процесуалния ред за издаването на акта, но е в противоречие с материалния закон. Правилно съдът е приел, че органите по приходите не се позоват на правен режим, който да изисква задължителна регистрация в системата на ГД Граничен контрол на всички влизащи и излизащи от страната МПС, за да се приеме, че когато няма регистрация в нея на конкретното МПС за съответната дата, това задължително означава, че то не е преминавало през посочения ГКПП. Действително, с влизането в сила от 01.01.07 г. на Договора за присъединяване на РБългария към Европейския съюз и в изпълнение на Регламент (ЕО) 562/2006 на Европейския Парламент и Европейския Съвет, са извършени редица промени при осъществяване на граничните проверки относно гражданите на ЕС, Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария и МПС, които ползват, както и промяна в използването на АИС "Граничен контрол". В информационните фондове на МВР след посочената дата не се съдържат изчерпателно данни за всички пътувания на граждани на ЕС, включително и български граждани и ползваните от тях МПС. От събраните по делото доказателства, включително приетото заключение, безспорно се установява, че в противоречие с доказателствата по делото се явяват изявленията на представителите на дружествата - превозвачи за липсата на осъществени транспортни услуги. Съвкупният доказателствен материя сочи, че водачите на съответните превозни средства са получили държането върху стоките, предмет на доставка, именно на посочените в документите дати и място (база на доставчика), в съответните количества, които в последствие са отразени и в съставените ЧМР. Правилен е изводът на съда, че дори ако евентуално се приеме, че представените товарителници не се ползват с необходимата доказателствена сила относно удостоверявания с тях факт, то ревизираното лице притежава и друго алтернативно регламентирано писмено доказателство по чл. 45 ППЗДДС - писмено потвърждение от получателя по доставката. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че отказ на правото на освобождаване от облагане с ДДС при ВОД е допустимо само когато доставчикът не е изпълнил предвидените от закона задължения в областта на доказването или когато е бил недобросъвестен, т.е. е знаел или е трябвало да знае, че осъществяваната от него операция е част от извършвана от приобретателя измама. В случая органите по приходите нито доказват, нито твърдят РЛ да е взело участие в данъчна измама, т.е. че е недобросъвестно лице, което е знаело или е трябвало да знае, че осъществяваната от него операция е част от извършвано противоправно действие. Първоинстанционният съд правилно приема, че в случая доказателствата сочат на действително реализирани вътреобщностини доставка. Това е така, защото правото на разпореждане е прехвърлено на получателя на доставката и доставчикът притежава документи, потвърждаващи превоза на стоката до друга държава - членка. По изложените съображения, предвид липсата на допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, обжалваното съдебно решение следва да се остави в сила. При този изход на делото е основателно искането на ответника за присъждане на разноски, които съобразно доказателствата за тяхното извършване се констатираха в общ размер на 6 000 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение съгласно списъка с разноски. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - осмо отделение,