Решение № 238 от 15.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1880/2014 г.

Решение № 238 от 15.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1880/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на О. А. З., от от [населено място], К. Д. Т. и Х. Д. Т. двамата от [населено място] срещу решение № 5050/16.12.2013 г., постановено по в. гр. д. № 648/2013 г. на Окръжен съд [населено място], с което е обезсилено като процесуално недопустимо решение № 2680/5.06.2013 г. на РС, [населено място] по гр. д. № 623/2012 г. поради липса на правен интерес от иска по чл. 135 ЗЗД и производството по делото е прекратено. В касационната жалба се правят оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се същото да бъде обезсилено или да бъде отменено като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Ответниците по касационната жалба Н. А. Ф., М. Г. Ф., Х. Н. Ф. и Г. Н. Ф. чрез адв. П. И. Щ. С., оспорват основателността на касационната жалба в писмен отговор по делото. С определение № 834/23.06.2014 г. по делото, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по въпроса "Когато предявеният иск не отговаря на всички процесуални предпоставки за неговата допустимост следва ли въззивната инстанция да остави без движение исковата молба и да даде срок за отстраняване на констатираната нередовност", който въпрос е поставен от касатора и е уточнен от съда с оглед правомощията му по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Прието е, че по отношение на този въпрос е изпълнен критерия по чл. 280, ал. 1 ГПК - противоречие със задължителна практика на ВКС - ТР № 1/9.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно т. 5 от ТР № 1/9.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, извън хипотезата, когато исковата молба е насочена срещу ненадлежен ответник, в останалите хипотези на нередовност на исковата молба постановките на ТР № 1/17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК продължават да са актуални и при действащия ГПК. Макар и при условията на ограничен въззив, въззивният съд продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаването на правния спор. Той дължи произнасяне на допустим съдебен акт. С оглед на това когато за пръв път пред въззивната инстанция се констатира нередовност на исковата молба съдът е длъжен да я остави без движение и да даде указания за отстраняване на нейната нередовност. При изпълнение на дадените указания в срок производството по делото следва да продължи като съдът се произнесе по основателността на въззивната жалба. При неизпълнение на дадените указания първоинстанционното решение следва да се обезсили като производството по делото се прекрати. С обжалваното въззивно решение е прието, че съдът е сезиран с иск пр. осн. чл. 135 ЗЗД. Прието е също така, че с оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и установени от първоинстанционния съд този иск се явява недопустим поради липса на правен интерес. Посочено е, че с оглед процесния казус и конкретно обстоятелството, че първият ответник по иска, който е надарен с процесния имот е извършил безвъзмездното му отчуждаване в полза на трети лица, страните разполагат със специалния иск по чл. 37 ЗН. Предвид направения извод за липса на правен интерес от предявяване на иска по чл. 135 ЗЗД въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото. Решението е постановено при нарушение на процесуалните правила и е неправилно. Действително в случая ищците в подадената от тях искова молба са квалифицирали иска като такъв с пр. осн. чл. 135 ЗЗД. Правната квалификация дадена от страната по делото обаче не обвързва съда. Същият сам правно квалифицира иска, с който е сезиран въз основа на изложените фактически обстоятелства и формулиран петитум, които индивидуализират спорното право, предмет на делото, в каквато насока са и доводите изложени в касационната жалба. Когато исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК - относимите факти към спора не са посочени или са посочени неясно, липсва петитум или същият е формулиран неясно, съдът следва да остави исковата молба без движение като укаже на страната да отстрани визираната нередовност. По същият начин се постъпва когато е налице противоречие между обстоятелствена част и петитума на иска, доколкото и в този случай липсва яснота какъв е иска с който съдът е сезиран. Такъв е и настоящият случай. Изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства са относими към иск с пр. осн. чл. 37 ЗН, а с формулираният петитум се търсят правните последици на иска по чл. 135 ГПК. Именно липсата на яснота относно искът, с която съдът е сезиран е довело до това в отговора на исковата молба ответниците на квалифицират иска като иск по чл. 37 ЗН и съответно да изразят становище по него. Доколкото така очертаната нередовност на исковата молба не е била забелязана и отстранена от първоинстанционния съд, с оглед разясненията дадени с ТР № 1/9.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивната инстанция е следвало да остави исковата молба без движение и даде указания за отстраняване на посоченото противоречие. Като не е сторил това съдът е допуснал процесуално нарушение, което опорочава постановеното от него решение. Доколкото с въззивното решение няма произнасяне по съществото на спора, същото следва да се отмени като неправилно поради допуснати нарушения на процесуалния закон /а не да се обезсили/ и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивният съд, който следва да отстрани визираната нередовност на исковата молба. Отделен и извън предмета на настоящото изложение е въпроса дали наличието на иск по чл. 37 ЗН обуславя липса на правен интерес от иск с пр. осн. чл. 135 ЗЗД, доколкото става въпрос за самостоятелни способи на защита на накърнени права. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.