Решение № 14069 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3808/2015 г.

Решение № 14069 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3808/2015 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена от процесуалния му представител юрк. Милена Стоянова, против решение № 5/09.02.2015 г. по адм. дело № 271/2014 г. по описа на Административен съд - Сливен, с което се отменя негово писмо изх. № 02-200-6500/8439 от 24.09.2014 г. и преписката е върната за ново разглеждане. Според касатора, съдът е приложил без основание чл. 18, ал. 6 и ал. 7 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба № 11). Поддържа се, че в съдебното решение е направен необоснован извод за наличие на форсмажорни обстоятелства, изключващи отговорността на земеделския производител. Ответната страна - Кондьо Кондев, в писмен отговор на касационната жалба, подаден чрез адв. Х. Кожухарова, оспорва основателността на касационните възражения, поддържайки направените в първоинстанционното решение мотиви за незаконосъобразност на административния акт. Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, дава мотивирано заключение за основателността на касационната жалба. Според прокурора, срокът визиран в чл. 13, ал. 1 от Наредба № 5/2009 г. е преклузивен и като такъв води до погасяване правото на земеделския стопанин да се позове на фосмажорно обстоятелство и да избегне санкцията. Посочва се също, че в уведомителното писмо е посочено, че 2 ха от въпросното БЗС не се стопанисват, а в контролния лист за извършена проверка на място е посочено, че парцела е пален и 2 ха е увредената площ. Ответникът е уведомен, че съгласно национален стандарт 2.2 задължително стърнищата от полски култури се заорават в почвата и се забранява тяхното изгаряне, респ. ответникът не може да се позове на фосмажорно обстоятелство, природно бедствие, пожар. Касационната жалба е редовно подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 5/09.02.2015 г. по адм. дело № 271/2014 г. по описа на Административен съд - Сливен, съдът е отменил като незаконосъобразно писмо изх. № 02-200-6500/8439 от 24.09.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" и е върнал преписката за новото й разглеждане, съобразно мотивите на решението. За да постанови този резултат, съдът е приел, че административният акт е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, но в нарушение на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП и чл. 13, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба № 5/2009 г.) по отношение на санкционираните 2 ха. от имот 30898-121-1-1. Съдът е приел и не се спори между страните, че в резултат от пожар на 4.08.2013 г. 2 ха от имот 30898-121-1-1 са били опожарени, но същите представляват допустима за подпомагане земеделска площ и същите са стопанисват от земеделския производител. Съобразявайки основанието, посочено в акта за налагане на санкции за недопустима площ за подпомагане, а именно нестопанисването на площта, съдът е приел, че хипотезата на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, според която разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва или е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени в наредбата по чл. 40, е неправилно приложена от административния орган. Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, е приел, че имот 30898-121-1-1 е стопанисван и същия е включен в слоя допустими за подпомагане земеделски площи. Съдът, констатирайки че в оспорвания административен акт липсват конкретни доводи, касаещи настъпилия пожар от 04.08.2013 г., все пак е обсъдил законосъобразността и на писмо от 29.01.2014 г. на Държавен фонд "Земеделие", с което на земеделския производител Кондев, във връзка с представените от него на 13.12.2013 г. документи, удостоверяващи пожара от 04.08.2013 г., е указано, че приложението на чл. 13, ал. 1 от Наредба № 5/2009 г. изключва позоваването на форсмажорни обстоятелства след изтичане на установения в разпоредбата 10-дневен срок. Съдът е приел, че 10-дневния срок по чл. 13, ал. 1 от Наредба № 5/2009 г. е инструктивен, а не преклузивен и прилагането му като такъв от административния орган е нарушение на материалния закон. При тези съображения, съдът е направил извод, че макар и уведомен за възникнали пожар на 13.12.2013 г., административният орган е следвало да зачете настъпването му като непреодолима сила или извънредно обстоятелство, изключващо отговорността на бенефициента. Решението е правилно като настоящата инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционният съд за несъставомерност на хипотезата на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, посочена като единствено основание за отказа за изплащане на помощ по мярка 214 "Агроекологични плащания" по ПРСР за периода 2007-2013 г. за кампания 2013 г. Що се касае до мотивите в решението относно законосъобразността на писмото от 29.01.2014 г., издадено от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", същите са неотносими към преценката за материалната законосъобразност на въведения за съдебен контрол акт - писмо изх. № 02-200-6500/8439 от 24.09.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Доколкото съдът правилно е установил, че опожаряването на имот 30898-121-1-1, респ. неспазването на чл. 13, ал. 1 от Наредба № 5/2009 г. не е сочено като основание за отказа за финансово подпомагане, то обсъждането на писмото от 29.01.2014 г. е ирелевантно. От гледна точка на спора за правилното прилагане на материалния закон, съдът е следвало да се ограничи единствено до твърденията и доказателствата, относими към фактическите и правни основания, съдържащи се в оспорвания административен акт. В административния акт не се твърди, че земеделският производител е нарушил условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние, изгаряйки стърнища от полски култури върху процесните 2 ха, каквото забрана се съдържа в приложимия Национален стандарт 2.2. Тези обстоятелства са били предмет на проверка и обсъждане от разплащателната агенция за кампания 2013 г., но видно от крайния административен акт не се посочени като основание за намаление или отказ от подпомагане. Допустимостта на площта за подпомагане, респ. нейното нестопанисване подлежат на преценка по делото, а не неспазването на условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние в процеса на стопанисването й. С оглед изложеното, касационните възражения, свързани с правилността на съдебното решение във връзка с изводите относно чл. 13, ал. 1 от Наредба № 5/2009 и чл. 18 от Наредба № 11/2009 г. не се следва да бъдат обсъждани. При така изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. Разноски пред касационната инстанция не се претендират от ответника, поради което и съда не дължи произнасяне в полза на ответника. Воден от горното и на основание чл. 218 и чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение