Решение № 174 от 7.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9191/2009 г.

Решение № 174 от 7.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9191/2009 г., VI о., докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - гр. Стара Загора срещу решение № 161 от 20.05.2009 г. по адм. дело № 75/2009 г. на Административен съд - гр. Стара Загора в частта, с която е отменено негово решение № 64 от 2.12.2008 г. и потвърденото с това решение разпореждане № 1070 от 17.10.2008 г. на длъжностното лице по чл. 110, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за сумата над 399, 03 лв. до пълния размер от 5791, 20 лв., за събирането на която е било издадено разпореждането. Касационната жалба е подадена в последния ден от срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да отмени решението на касационния жалбоподател в посочената част, Старозагорският административен съд е приел за установено от фактическа страна следното: На 31.05.2004 г. е бил сключен трудов договор между работничката Пламена Георгиева Митева и "АРМКОМ" ООД, гр. Стара Загора, който е първи за нея. В договора е вписано, че Пламена Георгиева Митева е постъпила на работа още в деня на сключването му (31.05.2004 г.) и за този ден й е начислено трудово възнаграждение, върху което са направени съответните удръжки за социално и здравно осигуряване. Осигурителните вноски са внесени от работодателя - осигурител по сметките на ТП на НОИ - Стара Загора на 20.07.2004 г. Веднага след този единствен работен ден - от 01.06.2004 г. - Пламена Георгиева Митева е излязла в отпуск за бременност и раждане (временната неработоспособност е удостоверена с болничен лист от 02.06.2004 г.), продължил до 08.10.2004 г., включително, а след това от 09.10.2004 г. до 12.07.2006 г. е била в отпуск по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда за отглеждане на малко дете. През първия период - от 01.06.2004 г. до 08.10.2004 г. - е получавала парично обезщетение за бременност и раждане, а през втория - от 09.10.2004 г. до 12.07.2006 г. - е получавала парично обезщетение за отглеждане на малко дете. Спорният по делото факт е отработеният един ден и внасянето на осигурителната вноска по начисленото за този ден трудово възнаграждение. С решение № 64 от 02.12.2008 г. касационният жалбоподател е приел, че "подадените данни в Персоналния регистър удостоверяват манипулиране на ведомостта за м. 05.2004 г. ", а от удостоверяването в трудовата книжка било видно, че трудовият стаж на Пламена Георгиева Митева е заверен от 01.06.2004 г., т. е. на 31.05.2004 г. тя не е работила и с оглед на правилото по чл. 10 КСО осигуряване не е възникнало. С посоченото по-горе решение Старозагорският административен съд е приел, че трудово възнаграждение за 31.05.2004 г. е било начислено (и съответно изплатено), а дължимата върху него осигурителна вноска е била внесена по сметка на ДОО (чрез ТП на НОИ - Стара Загора) на 20.07.2004 г. и тези релевантни за спора факти били установени от вещото лице Иван Петров Антов при извършената от него съдебно-счетоводна експертиза и надлежно отразени в писменото заключение на това вещо лице. Приетото от Старозагорския административен съд е правилно. Писменото заключение на вещото лице Иван Петров Антов не е било оспорено, а в устните си обяснения при изслушването му в съдебно заседание на 28.04.2009 г. вещото лице е посочило какви проверка и съпоставки на данни в счетоводни документи е направило за да направи изводите в писменото заключение. Това писмено (експертно) заключение опровергава извода на касационния жалбоподател, че ведомостта за м. май 2004 г. е била "манипулирана" - каквито и корекции да са били направени в декларациите на осигурителя и в трудовата книжка, те не оказват влияние на крайните изводи в съдебното решение, защото са направени по време преди ревизията и защото основните релевантни факти за правото на Пламена Георгиева Митева на обезщетение за бременност и раждане са изплатеното за 31.05.2004 г. трудово възнаграждение (индикация за започната трудова дейност) и начислените върху него осигурителни вноски (за сметка на осигурителя и за сметка на работничката). Доводите в касационната жалба са за неправилност на съдебното решение поради "явно несъответствие с действащите материалноправни разпоредби относно възникването, съществуването и развитието на спорното правоотношение", и са основани на аргумента, че "относимите към трудовото и осигурителното правоотношение на лицето Пламена Георгиева Митева факти се удостоверяват с данните подадени от осигурителя и отразени в Персоналния регистър на НОИ." А тези данни в случая били: а) начало на осигуряването - 01.06.2004 г. и б) към дата 10.04.2008 г. са внесени осигурителни вноски в общ размер 191, 08 лв. за три осигурени лица, родени след 31.12.1959 г., а след коригиращата декларация, подадена от осигурителя на 18.04.2008 г. данните за същия период от време са за същия общ размер на внесените осигурителни вноски (191, 08 лв.), но вече за четири осигурени лица, родени след 31.12.1959 г. Тези данни били отразени в справки от Персоналния регистър, представени по делото като писмени доказателства и не били оспорени от осигурителя на Пламена Георгиева Митева, но според касационния жалбоподател съдът неправилно е приел, че това са факти, касаещи административнонаказателна отговорност на осигурителя, а не осигурителното правоотношение на Митева. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита тези доводи за неоснователни поради следните съображения: Очевидно по делото са събрани две групи доказателства: а) Първата група обуславят извода, че Пламена Георгиева Митева е започнала трудова дейност по договора от 31.05.2004 г. още в деня на сключването му и за положения труд през този ден в разплащателната ведомост й е начислено (и съответно изплатено) трудово възнаграждение, а така също са внесени в ДОО съответните осигурителни вноски върху това трудово възнаграждение; този извод от своя страна обуславя крайният извод, че на 01.06.2004 г., от която дата Пламена Георгиева Митева е излязла в отпуск за бременност и раждане, тя е била осигурено лице с произтичащите от това права, вкл. и на обезщетение за бременност и раждане (изискването на 6 месеца осигурителен стаж като предпоставка за правото на такова обезщетение е установено с чл. 48а КСО, но тази норма е с материалноправен характер, влязла е в сила на 01.07.2004 г. според Закона за допълнение на Закона за бюджета на ДОО за 2004 г., обн., ДВ, бр. 21 от 16.03.2004 г. и не й е придадена обратна сила, поради което изводът на СтЗАС, че Пламена Георгиева Митева е придобила право на обезщетение за бременност и раждане при условията на чл. 40, ал. 2 КСО в редакцията му до 23.12.2003 г. - изм., ДВ, бр. 112 от 2003 г.- е правилен). В тази група се включват: трудов договор № 10 от 31.05.2004 г., в който е включена уговорката, че работничката се задължава да постъпи на работа на 31.05.2004 г. ; таблица за отчитане явяването и неявяването на работа за м. май 2004 г., в която е отразено обстоятелството, че за този месец Пламена Георгиева Митева има отработен един ден или 8 часа; ведомост за заплати за м. май 2004 г., в която е начислено трудово възнаграждение в размер на 8, 95 лв. и върху него са начислени и удържани общо 0, 94 лв. осигурителни вноски; писмено заключение на вещо лице, изпълнило съдебно-счетоводна експертиза, в което посочените до тук релевантни за спора обстоятелства са потвърдени и допълнително е отразено обстоятелството, че на 20.07.2004 г. осигурителят е внесъл дължимите към ДОО осигурителни вноски, в т. ч. и тези, които се следват за изплатеното на Пламена Георгиева Митева трудово възнаграждение за м. май 2004 г. б) Втората група обуславят извода, че в изпълнение на задължението си да подава изискуеми от закона декларации осигурителят първоначално е посочил релевантните за осигурителното правоотношение факти такива, каквито обективно са, но след това е направил корекции, чрез които е "моделирал" тези факти да обуславят изгодни за работничката изводи, които от своя страна да доведат до изгодния пък за него извод, че плащанията, които е направил за сметка на ДОО, не са били неоснователни. При преценката на тези доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, Старозагорският административен съд е приел за установено от фактическа страна това, което сочат първата група доказателства, защото данните, на които сочат втората група доказателства, впоследствие са били коригирани и по делото не е било установено, че корекцията е невярна и е била направена с единствената цел да служи на интересите на осигуреното лице и на осигурителя и защото крайният извод, че на 01.06.2004 г. Пламена Георгиева Митева е била осигурено лице и е имала право на обезщетение за бременност и раждане, е изцяло основан на неопроверганото (и дори неоспорено) писмено заключение по изпълнената от Иван Петров Антов съдебно-счетоводна експертиза. Това заключение дава отговор и на един от основните доводи в касационната жалба: при подадените данни за внесени осигурителни вноски в общ размер 191, 08 лв. за три осигурени лица, родени след 31.12.1959 г. грешката е била в броя на осигурените лица, за които са направени осигурителните вноски, защото този размер напълно съответства на изплатените трудови възнаграждения на осигурените лица, които са четири и в тях се включва и Пламена Георгиева Митева. Останалите правни изводи в съдебното решение напълно съответстват на установените по делото факти, поради което са обосновани и правилни. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че оспореното от касационния жалбоподател съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,