Решение № 110 от 12.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 185/2010 г.

Решение № 110 от 12.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 185/2010 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Жанин Силдарева Производството е по чл. 290 ГПК. Р. Х. С. и С. С. С. обжалват с касационна жалба въззивно решение от 03.11.2009 г. по гр. д. № 148/2005 г. Варненски окръжен съд, в частта, с която е оставено в сила решение от 24.11.2004 г. по гр. д. № 2771/03 г. на Варненски РС, в частта, с която касаторките са осъдени да предадат на Г. П. и Л. С. 165 кв. м. съставляващи реална част от имот пл. № 1569 по КП на м. "Прибой", в землището на [населено място] и на П. С. П. 1030 кв. м. реална част от същия имот заключена между буквите Б, В, Г, Д, Е и Ж по скицата към заключението на вещото лице П.. К. довод е за необоснованост и незаконосъобразност на решението. С определение от 20.09.2009 г. ВКС е допуснал до касационна проверка въззивно решение от 03.11.2009 г. по гр. д. № 148/2005 г. Варненски окръжен съд, в частта, с която са уважени ревандикационните искове, по разрешените с него въпроси материалноправният въпрос дали решенията на ОСЗ (ПК) № 574 от 07.12.1998 г. и № 666 от 05.01.2000 г. издадени в полза на ищците Г. П. и Л. С. и решения № 537 от 22.07.1998 г. изменено с решение № 827 от 10.10.2001 г. в полза на ищеца П. П. отговарят на изискванията за валидност и ги легитимират като собственици на реституирани земеделски имоти, върху които попадат имот пл. 1529 по КП на в. з. "Прибой" от 1998 г. касационна проверка е допусната и по разрешения от съда процесуален въпрос за преценката на доказателствата за предоставяне правото на ползване на наследодателя на касаторите на основание актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ по реда на чл. 188, ал. 1 ГПК. От фактическа страна по делото е установено следното: Ищците по иска Г. П., Л. С. и И. И. основават легитимацията си на собственици на реална част с площ от 165 кв. м. от недвижим имот, съставляващ пл. № 1569 по КП на м. "Прибой" в землището на [населено място] на решение № 574 от 7.12.1998 г. на ОСЗ [населено място]. В него признатият за възстановяване имот е индивидуализиран с площ 3.480 дка и местонахождение - м. "Турран бея", без да е описан с граници и съседи. Към решението не е издадена скица. Решението е постановено при действието на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ, в редакцията след изменението му с ДВ, бр. 88 от 1998 г. В т. 3 на нормата е постановено, че поземлената комисия се произнася с решение за възстановяване правото на собственост на гражданите върху земеделски земи при условията на § 4 - 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ. Признатият за възстановяване имот следва да се опише с размер, категория, местоположение, граници, съседи, както и ограниченията за собствеността въз основа на изработен кадастрален план на основание § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, създаден с ДВ, бр. 98 от 1997 г., която предвижда изработването на кадастрални планове на земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4. Към решението се издава и скица. С чл. 28 от ППЗСПЗЗ в редакцията му от ДВ, бр. 122 от 1997 г. с ал. 1 е посочено, че възстановяването на правата на собствениците върху земеделски земи, предоставени за ползване на основание актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, се извършва по реда предвидени в правилника с решение по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ. В ал. 4 на тази норма е предвидено, че за установяване на границите на имотите, правото на собственост върху които се възстановява по реда на чл. 14, ал. 1 и 3 ЗСПЗЗ или се придобива по реда на § 4а и § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, в съответствие с кадастралния план по ал. 2 се изработва план на новообразуваните имоти, който съдържа границите и номерата на новообразуваните имоти. С тези граници следва да бъдат индивидуализирани признатите за възстановяване земи, които са включени в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Това следва от нормата на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ в редакцията му от ДВ, бр. 122 от 1997 г., действала към постановяване на решението. Това първо решение не съдържа индивидуализация на имота съгласно посочените по-горе критерий. Към него не е приложена скица на имотите, които се възстановяват, поради което с него само е признато право на възстановяване на земи по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Второто решение № 666 от 05.01.2000 г. е издадено на основание чл. 14, ал. 1, т. 3 в редакцията му от ДВ, бр. 68 от 1999 г. Нормата повелява, че в решението имотът се описва по размер и местността, в която са се намирали земеделските земи. В решението признатият за възстановяване имот нива от 3.480 дка е индивидуализиран само с местонахождение - кв. Г., м. "Т. бея" без да са посочени граници или съседи. Посочено е, че имотът попада в терен по § 4. На ръка е записано "имот 1125" без да е отразено кой е направил допълването и основанието за това. В решението е указано, че възстановяването на правото на собственост ще се извърши при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл. 28, ал. 9 ППЗСПЗЗ. Това решение също не легитимира ищците като собственици на имотите, ревандикация на които се иска. Това обосновава извод, че представените доказателства от ищци П. и С. не доказват завършване на процедурата по възстановяване на земеделски имот в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което не е доказан единият от елементите на ревандикационния иск - ищецът да се легитимира като носител на правото на собственост върху спорния имот, поради което той неправилно е намерен за основателен. Ищецът П. С. основава легитимацията си на собственик на решение № 537 от 22.07.1998 г. на ОСЗ [населено място]. В него признатият за възстановяване имот в съществуващи граници - нива от 5.355 дка, в м. "Т. бей", кв. Г., в землището на [населено място], попадаща в терен по § 4, е индивидуализирана като имот № 1047 парцел 1106 по КП от 1960 г. Посочено е, че имот № 1047 по комбинирания план на м. "Прибой", идентична с "Т. бей" обхваща части от имоти № № 1568, 1569,1570 и 1571. Към решението не е издадена скица. Решението е изменено с решение № 827 от 10.10.2001 г. в смисъл, че признатия за възстановяване имот попада в терен по § 4 и по плана от 1960 г. обхваща имоти № № 1047, част от 1106, 1123 е 1124. В решението изрично е записано, че възстановяване на правото на собственост ще се извърши при условията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл. 28, ал. 9 ЗСПЗЗ. Въз основа на тези доказателства е направен необоснован извод, че процедурата по възстановяване на земеделската земя е завършена. Решенията са постановени при действието на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ създадена с изменението на закона от ДВ бр. 98 от 1997 г. повеляваща, че възстановяването на правото на собственост на земи в терени по § 4 ще се извърши при условията на § 4-4л от ПЗР на ЗСПЗЗ. С § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ се предвижда изработване на кадастрални планове на земите, предоставени за ползване на гражданите въз основа на актове по § 4 от с. з., които съдържат и границите на имотите на бившите собственици. В нормата на чл. 18, ал. 1 ППЗСПЗЗ в редакцията й след изменението с ДВ бр. 122 от 19.12.1997 г. е предвидено, че към решението на ОСЗ се издава и скица та имота, заверена от службата, а за имоти в строителните граници на населените места, - и от техническата служба. В създадена нова ал. 4 към чл. 28 от ППЗСПЗЗ с изменението му с ДВ бр. 122 от 1997 г. е предвидено за установяване на границите на имотите, правото на собственост върху които се възстановява по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ или се придобива по реда на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ да се изработва план на новообразуваните имоти, който да съдържа границите и номерата на новообразуваните имоти. Решенията на ОСЗ, от които ищците черпят права, са издадени при действието на описаната нормативна уредба, и след като не съдържат индивидуализация на имотите с граници и съседи и към тях не е приложена императивно изискуемата се скица на имотите, не са породили конститутивно действия. С тях само е признато право на възстановяване на земи по § 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ. Направеният извод в обратен смисъл е необоснован от фактите по делото и незаконосъобразен. Това е основание за касиране на решението и отхвърляне на исковете като неоснователни. Не съответстват на данните по делото и изводът, че в полза на наследодателя на касаторките не е било учредено право на ползване на основание акт по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. С приетите доказателства е установено, че на С. И. С. е била предоставена земя за лично ползване от 1 дка в м. "Патрабан тепе" от Научно-производствен лозаро-винарски комплекс през 1979 г. Предоставянето е съгласувано с ОНС-В. По делото е представен и списък на лицата, на които е предоставена земя за ползване на основание ПМС 26 от 1987 г., в който фигурира и името на наследодателя. Повторно предоставянето на земята е направено в изпълнение разпорежданията на ПМС № 4 от 12.02.1988 г. за понататъшното усъвършенстване устройството на зоните за обществен отдих, вилните зони и земите за земеделско ползване и за отстраняване нарушенията при изграждане на сгради в тях (ДВ бр. 19 от 11.03.1988 г., изм. и доп. с бр. 34 от 27.04.1990 г.), чл. 3 на което урежда случаите, в които ползваната земя не се отнема и не се счита заграбена. Въз основа на разрешение за строеж № 336 от 23.04.1979 г. имотът е застроен със сграда за сезонно ползване изпълнена на площ от 44.55 кв. м., състояща се от две стаи и покрита остъклена тераса, с прилежащи две избени помещения в сутерена на площ от 25.80 кв. м. по данни от техническата експертиза. В имота са построени и навес от три оградни стени на площ от 38 кв. м. и стопанска постройка със застроена площ на 60 кв. м. на бетонна основа с тухлени зидове. Идентичността на предоставения за ползване на С. имот с имот пл. № 1569 в м. Прибой е установена с приетата техническа експертиза, както и това че в разписния списък към кадастралния плана, действал преди започване изработването на плана на новообразуваните имоти, за имот пл. № 1569 е записано, че се владее от С. С. Съвкупната преценка на доказателствата и факта на застрояване на имота на основание издадено разрешение за строеж на сграда от предвидените в актовете по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ обосновава извод, че в полза на наследодателя на касаторите валидно е било учредено право на ползване върху имота. През 1993 г. е проведена процедура по закупуване на имота, определената оценка терен с площ от 600 кв. м. е заплатена на 09.09.1994 г., с което правото на ползване е трансформирано в право на собственост върху 600 кв. м. от предоставените за ползване. Касационната жалба като основателна ще бъде уважена. Въззивното решение в обжалваната част отменено и вместо него постановено друго, с което ревандикационните искове отхвърлени като неоснователни. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК ищците Г. Н. П. и Л. Н. С. ще бъдат осъдени да заплатят на касаторките, ответници по иска, Р. Х. С. и С. С. С., направените от тях разноски по делото, които по данни от представения списък и книжата по делото възлизат на 720.58 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, I г. о.