Решение № 9364 от 10.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4129/2009 г.

Решение № 9364 от 10.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4129/2009 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на юрк. Сибинова, процесуален представител на Столична РДНСК, срещу решение № 931/26.01.09 г. по адм. д. № 5526/07 г. по описа на Административен съд София - град с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът Ангел Димитров Влахов поддържа становище за неоснователност на касационната жалба с подробно изложени в писмен отговор доводи. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба предвид нарушение по чл. 9, ал. 3 и 4 и чл. 171, ал. 4 АПК и с оглед забраната по чл. 220 АПК за нови фактически установявания счита че обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане. Върховният административен съд намира допустимата, подадена в преклузивния срок по чл. 221, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: Със заповед № ДК-02-СО-88/25.10.07 г., издадена въз основа на Констативни актове №№ С5-595-3/04.08.06 г. и С5-595-4/04.07.06 г., началникът на Столична РДНСК е разпоредил премахването на незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) строеж - "Пристройка към жилищна сграда от югоизток" като фасадите на сградата бъдат възстановени в съответствие с одобрените проекти към Разрешение за строеж № 23/09.02.01 г. С обжалваното решение по оспорване на ответника по касационната жалба Влахов, състав на Административен съд София-град е отменил заповедта като незаконосъобразна по съображения, че в хода на административната преписка във връзка с позоваването на чл. 154, ал. 2, т. 4 ЗУТ не са установени конкретните отклонения от одобрения инвестиционен проект. Развити са съображения, че нормата е бланкетна и във всеки отделен случай за административния орган е налице задължение да посочи изрично под регулацията на коя от няколкото хипотези по т. 4 попада казусът и въз основа на какви конкретни безспорни установявания. Решението е правилно, постановено е при липсата на релевираните с касационната жалба оплаквания за нарушение на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост, касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Императивните разпоредби на чл. 35 и чл. 36 АПК вменяват задължения за административния орган да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая като събере служебно относимите доказателства. В съставения по повод издаване на процесната заповед акт № С5-595-3/04.08.06 г. се съдържат констатации за представени при проверката одобрен проект за пристройка и реконструкция на съществуваща жилищна сграда от 2001 г. и Разрешение за строеж № 23/19.02.01 г. и осъществена пристройка от югоизточната страна на съществуваща в УПИ III-1990, 1991, собственост на Ангел Димитров Влахов, жилищна сграда в отклонение от одобрения архитектурен проект и разрешението за строеж. При тези констатации е прието, че строежът е извършен в хипотезата на чл. 154, ал. 2, т. 4 ЗУТ, съгласно който съществени отклонения от инвестиционния проект са отклоненията, които нарушават строителни правила и нормативи, техническите, технологическите, санитарно-хигиенните, екологичните и противопожарните изисквания. Издадената въз основа на този констативен акт процесна заповед, без допълнителна мотивировка, определя строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗУТ - от една страна в заповедта се приема, че за пристройката, описана като част от жилищната сграда, а не като самостоятелен обект, липсват строителни книжа, а от друга, че е изградена в отклонение от одобрените такива. При безспорната установеност на посочените обстоятелства изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на заповедта е правилен. Заповедта съдържа две взаимноизключващи се правни основания - липса на строителни книжа и съществено отклонение от одобрени такива, без конкретно посочване на установени конкретни отклонения. От тук следва, че административният орган при издаване на заповедта не е изяснил фактическата обстановка по преписката, с което е накърнил правото на защита на адресата. Неизяснеността по отношение наличието или липсата на строителни книжа и доколко строежът е извършен при съществено отклонение от тези книжа препятства проверката за законосъобразност на административния акт, предвид което последният е законосъобразно отменен. С оглед изложеното оспореното решение като правилно, постановено в унисон с материалния закон и обосновано следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение