Решение № 687 от 15.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12534/2008 г.

Решение № 687 от 15.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12534/2008 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Николай Димитров, в качеството му на процесуален представител на "Газ Флоу Контрол" АД, гр. Варна, представлявано от Елеонора Величкова Цветанова и Никола Грудев Дуков, заедно и поотделно и е срещу решение № 744 от 1.8.2008 г. по адм. д. № 44 по описа за 2008 г. на Административен съд Бургас. В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение като се иска неговата отмяна. Ответникът не изразява становище. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставянето на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, приема, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по АПК, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба срещу Заповед № 102/14.11.2007 г. на Началника на РДНСК Бургас, с която се спират всички видове СМР на строеж "Преустройство на жилищна, офисна и търговска сграда в хотел", находяща се в УПИ VII-538 в кв. 182 по плана на ЗЦГЧ Бургас, разпоредено е прекъсване на захранването с ел. енергия. Заповедта е издадена въз основа на Констативен акт № 202/24.10.2007 г., съгласно който касаторът е започнал СМР преди да е влязло в сила издаденото разрешение за строеж № П-55/16.04.2004 г. тъй като срещу него са подадени жалби от собствениците на УПИ, съседни на имота, в който е започнат процесният строеж и производството по тях още не е приключило. Както в жалбата си пред първата инстанция, така пред настоящата - касаторът не отрича че СМР са започнати, въпреки наличието на депозирани жалби против разрешението за строеж. Изземвайки функцията на правораздаващия орган касаторът твърди, че подадените жалби са неоснователни, тъй като подалите ги лица не са правоимащи по смисъла на закона. Съгласно разпоредбите на ЗУТ - чл. 216 ал. 4 вр. чл. 216 ал. 1 т. 2 - подадените жалби спират изпълнението на издаденото строително разрешение и това по съществото си е императивно изискване на закона. Несъобразявайки се със суспенсивния ефект на това и извършвайки СМР касаторът е дал основание за издаването на процесната заповед. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган с надлежно делегирани правомощия, спазени са изискванията за форма на административния акт, както и материално-правните разпоредби и процесуалните правила. Логично се налага изводът, че е изпълнена хипотезата на чл. 224 ал. т. 1 от ЗУТ и е налице основанието в тази връзка за издаването на заповед по чл. 222 ал. 1 т. 1, 3, 4 ЗУТ. По изложените съображения Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав и на осн. чл. 221 ал. 1 и 2 АПК намира, че обжалваното решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила, предвид което