Решение № 9272 от 27.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14267/2011 г.

Решение № 9272 от 27.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14267/2011 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6.ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът ЕТ "Димитър Попов"моли да бъде отменено решение № 4149/01.09.2011 г. по адм. д. № 2182/2011 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 2101007594/03.12.2010 г. на ТД на НАП-София като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли делото да бъде върнато за ново разглеждане на същия съд за събиране на доказателства и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на ДОУИ-София моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде пресъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационна жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № 2101007594/03.12.2010 г. на ТД на НАП-София, с който са определени задължения по ЗДДС за м. 3 - 4 и 11.2008 г., м. 3 и 6.2009 г. поради непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури на "Брейнуер" ЕООД и "Бет принт" ООД в общ размер 51 000,80 лв. и са начислени лихви. В мотивите си съдът е приел, че ревизията е проведена при спазване изискванията на ДОПК. В РА правото на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури не е признато на основание чл. 71, т. 1 и чл. 114, ал. 1, т. 9 и 11 ЗДДС, тъй като във фактурите не е посочен предмета на доставките по изискванията на чл. 114, ал. 1, т. 9 и 11 ЗДДС. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне на данъчните задължения в РА по доставките от "Брейнуер" ЕООД. С определение от 30.03.2011 г. съдът е указал на касатора, че следва да докаже фактите, на които основава своите искания и възражения. В решението на директора на ДОУИ, постановено по жалбата по административен ред, е направен довод за липса на осъществени доставки по спорните фактури, поради което доводът на касатора, че не е имало спор по реалното осъществяване на доставките е неоснователен. Неоснователен е и доводът за допуснати съществени процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото. Представените доказателства не установяват предмета на фактурите по изискванията на чл. 114, ал. 1, т. 9 и 11 ЗДДС. Представените към жалбата по административен ред неподписани описи към фактурите не представляват годно доказателство за липсващите необходими данни във фактурите на основание чл. 11 ЗСч. Доводът на касатора, че съдът необосновано не е възприел заключението на вещото лице е неоснователен. Обосновано съдът е приел, че приемо-предаване на стоките по спорните фактури не е установено по делото и осъществяване на доставките на предплатени карти. Решението е частично неправилно относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 2630/29.11.2008 г. на "Бет принт" ООД с посочен предмет полиграфическа услуга. Представен е договор между касатора и доставчика от 1.11.2008 г. предвижда изпълнение на поръчката по задание, каквото не е представено. Представен е приемо-предавателен протокол за м. 11.2008 г. е на стойност на описаните печатни материали 30 453,89 лв. с включен ДДС, докато спорната фактура е на стойност 156 785 лв. с 31 357 лв ДДС. Видно от преписката за м. 11.2008 г. този доставчик не е издавал друга фактура на касатора за периода, поради което представения приемо-предавателен протокол установява осъществена доставка на печатна услуга за 30453,89 лв. с включен ДДС, който изчислен по формулата в чл. 53, ал. 2 ППЗДДС е в размер 5075,64 лв. В приемо-предавателния протокол са описани печатните материали, които се предават по вид количество и цена, с което са попълнени липсващите реквизити по фактурата за вида печатарската услуга за предадените материали. В РА за м. 11.2008 г. е определен дължим данък за внасяне 30 642,79 лв, който следва да се намали с 5075,64 лв. на 25 567,15 лв, а лихвите следва да се намалят съответно от 7006,31 лв. на 5845,79 лв. Съдът неправилно не е отменил РА в частта, с която за м. 11.2008 г. е определен ДДС за внасяне над 25 567,15 лв. и лихви над 5845,79 лв, поради което решението следва да бъде отменено в тази част и вместо него следва да се постанови отмяна на РА в тази част. Решението в останалата му част следва да бъде оставено в сила. Поради промяната в резултата решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени. Касаторът има право на разноски за двете инстанции в размер 593,17 лв. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение по делото на основание чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК в размер 1351,10 лв. или по компенсация касаторът следва да заплати на ответника 757,93 лв. разноски по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, I отделение,