Решение № 4357 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8812/2017 г.

Решение № 4357 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8812/2017 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Агенция "Митници" чрез неговия пълномощник срещу решение № 3915/12.06.2017 г. по адм. д. № 1653/2015 г. на Административен съд С.-град. С. обжалваното решение за недопустимо, като и за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба- "Б. Р." АД, чрез процесуалния си представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от ответника срещу срещу решение № BG004000-ИВ-22-4-41-РВ12/26.11.2014 г. на началника на митница Р., с което на "Б. Р." АД е отказано възстановяване на платен акциз за закупен етилов алкохол в размер на 16590,47 по искане вх. № BG0040000-ИВ-22-4-41/17.11.2014, като като решението на началника на митница Р. е потвърдено с решение № Р-34-32-21089/4.02.2015 г. на Директора на Агенция "Митници". С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт и е върнал преписката на административния орган за произнасяне. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи за материална незаконосъобразност на оспорения административен акт. Според мотивите на първоинстанционния съд почистването и дезинфекцията представляват различни дейности, които са част от производствения процес за производство на краен продукт, който не съдържа алкохол, поради което на основание чл. 22, ал. 4, т. 4 от ЗАДС платеният акциз за придобиване на използвания алкохол за дезинфекция подлежи на възстановяване независимо от разпоредбата на чл. 22, ал. 7 от ЗАДС, която предвижда, че за целите на чл. 24, ал. 4, т. 4 от ЗАДС не се смята за използван в производствения процес алкохол, използван като средство за почистване. Съдът се е позовал на липсата на легално определение за понятието "почистване" и наличието на такова за "дезинфекция", както и на решение от 15.10.2015 г. по дело С-306/14 г. на Съда на Европейския съюз по повод отправеното преюдициално запитване от ВАС по адм. д. № 13340/2013 г. по описа на ВАС. Решението е допустимо. По принцип недопустимо е това решение, което е постановено по съществото на спора при липсата на процесуални предпоставки за такова развитие. В случая решението е постановено по допустима жалба, срещу подлежащ на обжалване административен акт и при наличие на правен интерес. Компетентният орган е началникът на митницата е това с оспореният административен акт, потвърден с решение на директора на Агенция "Митници". Съдът следва да прилага този процесуален ред, който е предвиден в актуалния процесуален закон. Решението е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и и фактическата констатация, че използването на етилов алкохол за дезинфекция е задължително в хода на производството на медицински продукти и готови лекарствени форми. Дезинфекцията цели намаляване на риска от микробно замърсяване на един лекарствен продукт. Използваният етилов алкохол е отпималният начин за антимикробно и антивирусно действие върху микроорганизмите. В този смисъл той е незаменим дезинфектант за производството на лекарствени продукти, несъдържащи етилов алкохол. При разхода на етилов алкохол няма и не може да има разходни норми, а количеството етилов алкохол е документирано в стандартни оперативни процедури и протоколи за изразходеното количество. Решението е постановено при спазване на съществените процесуални норми. Обстоятелството, че съдът не е назначил експертиза, не влияе на крайния резултат по делото. По същото няма спор, че акцизният алкохол е използван в производствен процес, крайният продукт от който не съдържа алкохол, както и няма спор в случая, че алкохолът е използван на дезинфекция. Дезинфекцията е приета за част от производствения цикъл по решение от 15.10.2015 г. по дело С-306/14 г. на Съда на Европейския съюз по повод отправеното преюдициално запитване от ВАС по адм. д. № 13340/2013 г. по описа на ВАС. Спрямо установените релевантни факти съдът правилно е приложил материалния закон. Разпоредбата на чл. 22, ал. 4, т. 4 ЗАДС предвижда възстановяване на платения акциз за алкохола и алкохолните напитки, когато те са използвани в производствен процес, при условие, че крайният продукт не съдържа алкохол. Според чл. 22, ал. 7 ЗАДС, в сила от 1.01.2016 г. за целите на прилагане на ал. 3 и ал. 4, т. 4 не се смятат за вложени или използвани в производствения процес алкохол и алкохолни напитки, използвани за почистване. Тази разпоредба обаче не следва да се тълкува рестриктивно. С решение по дело С-306/14 г. Съдът на Европейския съюз е дал ясно тълкуване на понятието "производствен процес" в контекста на разпоредбата на чл. 27 от Директива 92/83/ЕИО, като е направил разграничение на режима на задължителното освобождаване и режима на факултативното освобождаване. Според съда режимът на задължителното освобождаване по чл. 27, § 1, б. "г" от цитираната Директива следва да обхване и хипотезата, в която алкохолът се използва за производство на даден продукт, без да попада в състава на същия. Съдът е дал тълкуване, че етиловият алкохол, използван за дезинфекция на инфраструктура и оборудване, които позволяват на предприятията да произвеждат лекарствени продукти, трябва да се счита "за производство на лекарства" по смисъла на чл. 27, § 1, б. "г" от Директивата, тоест попада в хипотезата на задължително освобождаване от акциз. Поради това дезинфекцията с етилов алкохол, съобразно мотивите на цитираното решение на СЕС, не попада в хипотезата на почистване, а в производствения цикъл на лекарствата и е вътрешноприсъщ процес от този цикъл. В тази хипотеза разпоредбата на чл. 22, ал. 7 ЗАДС не е относима. В разглеждания случай приложима е разпоредбата на чл. 22, ал. 4, т. 4 ЗАДС, регламентираща възстановяването на акциз за вложения алкохол в производствения процес, при условие, че крайният продукт не съдържа алкохол. В настоящия случай не е спорно, че алкохолът е вложен в производствения процес, а не в крайния продукт - лекарството, поради което съдът правилно е приел, че акцизът за използвания за дезинфекция алкохол подлежи на възстановяване по посочената норма. Предвид изложеното, като е отменил оспорения административен акт и е върнал преписката на административния орган с указание за приложението на чл. 22, ал. 4., т. 4 ЗДАС, съдът е постановил материалнозаконосъобразно решение. Спрямо същото не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна и като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски в размер на 1 236 /хиляда двеста тридесет и шест/ лв. с включен ДДС, представляващи възнаграждение за един адвокат. Представени са доказателства за реалното им престиране, а възражението на касатора за прекомерност е неоснователно, тъй като уговореното възнаграждение е под установения минимум по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,