Решение № 346 от 11.10.2023 г. на ВКС по дело № 20238002200542/2023 г.
ВКСI наказателно отделение11.10.2023 г.докладчик Христина Михова
Диспозитив
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.н.д. № 867/ 2022 г. по описа на Окръжен съд – Русе. ОТМЕНЯ определение от 17.01.2023 г., постановено по ч.н.д. № 867/ 2022 г. по описа на Окръжен съд – Русе. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Окръжен съд – Русе. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Производството е по реда на чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК. Образувано е по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на наказателното производство по ч.н.д. № 867/ 2022 г. по описа на Окръжен съд – Русе. В искането се твърди, че определение от 17.01.2023 г., постановено по същото дело на основание чл. 306, ал.1, т.1 от НПК, с което е определено общо наказание на осъдения Б. Д. Т. измежду наложените му по н.о.х.д. № 23/2014 г. по описа на РС – Тутракан и това определено с решение по ч.н.д. № 652/2021 г. по описа на ОС – Русе, с което са приети за изпълнение решение № 6996/2019 г. на Апелативен съд Милано, Република Италия и решение № 19110/2015 г. на Първоинстанционен съд Рим, е незаконосъобразно, поради което се претендира за възобновяване на наказателното производство, отменяне на определението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ОС – Русе. В съдебно заседание пред ВКС прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа искането за възобновяване и пледира за уважаването му. Същият твърди, че извършената от ОС – Русе кумулация по реда на чл. 25 от НК не е съобразена с Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета на Европа, тъй като определеното на осъдения Т. е в размер по – малък от наложеното му наказание от съдебните власти на Република Италия, за изтърпяване на което последните са се съгласили да трансферират българския гражданин в Република България. Представителят на държавното обвинение твърди и че решаващият съд не е изпълнил задълженията си по чл. 13 и чл. 14 от НПК, тъй като не е събрал информация за всички осъждания на Т. и е постановил съдебния си акт, без да изследва обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства от значение за делото. Осъденият Б. Д. Т. пледира за оставяне на искането за възобновяване без уважение. В тази връзка отправя упрек към компетентните италиански власти, като твърди, че са подвели българската прокуратура по отношение на размера на наказанието, което следва да изтърпи в Република България. В тази връзка прави искане да не се отменя определението на ОС – Русе. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и съображенията, изложени в искането за възобновяване, както и всички материали, събрани по делото, намери за установено следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е внесено в преклузивния шестмесечен срок по чл. 421, ал.1 от НПК, от оправомощен орган и по отношение на съдебен акт, от категорията на посочените в чл. 419 от НПК. Разгледано по същество, искането за възобновяване е основателно. От събраните по делото материали се установява, че с одобрено споразумение по н.о.х.д. № 23/2014 г. по описа на РС – Тутракан, влязло в сила на 20.03.2014 г., за извършено от Б. Д. Т. на 12.09.2013 г. престъпление по чл. 343в, ал. 2, вр. с ал.1 от НК му е наложено наказание „пробация“. С определение № 235/06.07.2015 г., постановено по ч.н.д. № 328/2015 г. по описа на ОС – Русе посочената санкция е заменена с наказание девет месеца и двадесет дни лишаване от свобода, при първоначален „строг“ режим. С решение по ч.н.д. № 652/2021 г. по описа на Окръжен съд – Русе, изменено с решение на Апелативен съд – Велико Търново, постановено по в.ч.н.д. № 62/2022 г., в сила от 28.02.2022 г., по реда на чл. 12 от Закон за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода /ЗПИИСАМННЛСМВЛС/ са приети за изпълнение: съдебно решение № 6996/2019n - Reg.G e n № 002747/2019 -RGN.R № 061623/2013 на Апелативен съд в Милано, влязло в сила на 01.12.2019 г, с което е изменена присъда № 11931/24.10.2018 г. на Първоинстанционния съд в Милано, като на българския гражданин Б. Т. Д. за извършени в гр. Милано на 16.11.2013 г. и на 15.07.2012 г. престъпления по чл. 110, чл. 624 и чл. 625
от НК на Република Италия, съответстващи на престъпления по чл. 195, ал.1, т. 2, вр. с чл. 20, ал.2, вр. с чл. 26, ал.1 от НК на Република България е наложено наказание две години и шест месеца лишаване от свобода; съдебно решение № 19110/2015n - Reg.G e n №14459/2015 - RGN.Rit № 17520/2013, издадено на 16.11.2015 г. от Първоинстанционен съд в Рим, 10 – та секция, влязло в сила на 07.03.2016 г., с което на Б. Т. Д. за извършени на 25.02.2013 г. в Рим престъпления по чл. 110, чл. 624 и чл. 625
от НК на Република Италия, съответстващи на престъпления по чл. 195, ал.1, т. 2, вр. с чл. 20, ал.2, вр. с чл. 26, ал.1 от НК на Република България е наложено наказание две години лишаване от свобода. С решението си АС – Велико Търново, в съответствие с отразеното в Удостоверение по чл. 3 от ЗПИИСАМННЛСМВЛС, е постановил българският гражданин Б. Т. Д. да изтърпи наказание общо в размер на четири години и шест месеца, при първоначален „строг“ режим, като е приспаднал срока на изтърпяната част от наказанието в Република Италия. С определение от 17.01.2023 г., постановено по ч.н.д. № 867/2022 г. по описа на Окръжен съд – Русе, на основание чл. 25, ал.1, вр. с чл. 23, ал.1 от НК е определено едно общо наказание измежду наказанията, наложени от ОС – Русе по ч.н.д. № 328/2015 г. и двете присъди на италианските съдилища, приети за изпълнение с определението на АС – Велико Търново по в.ч.н.д. № 62 /2022 г., като е постановено Б. Т. Д. да изтърпи наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 24 от НК е увеличено с един месец и 24 дни. Със същия съдебен акт е определен първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наказанието, като е приспадната изтърпяната част от санкциите, наложени от РС – Тутракан и от италианските съдилища. При така изложената фактология, настоящият съдебен състав намира, че определението на ОС – Русе по ч.н.д. № 867/2022 г. е постановено в нарушение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 23 от НК, когато едно лице осъществи няколко отделни престъпления, преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях, съдът, след като определи наказание за всяко отделно престъпление, налага най – тежкото. Съобразно чл. 25, ал.1 от НК посоченото правило се прилага и когато лицето е осъдено с отделни присъди. При това правомощията на съда са строго лимитирани от посочените разпоредби по отношение на размера на общото наказание и присъединяването към него на по - леките наказания. В тези правомощия не е включена възможност за ревизиране на санкциите, определени с отделните присъди, като съдът е длъжен да се съобрази с вида и размера на наказанията, така както са наложени с тях. Тези принципни положения не са съобразени от ОС – Русе, който при постановяване на определението, чиято отмяна се иска, изцяло е игнорирал решението на АС – Велико Търново по трансферното производство / инициирано по молба на осъдения Д./, с което на основание чл. 12 от ЗПИИСАМННЛСМВЛС са приети за изпълнение посочените по - горе две решения на италианските съдилища.