Решение № 4902 от 9.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16791/2013 г.

Решение № 4902 от 9.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16791/2013 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - Пловдив, срещу решение № 2403/05.11.2013 г. по адм. дело № 1240/2013 г. по описа на Административен съд /АС/ - Пловдив, с което е отменена заповед № 1/04.04.2013 г. на директора на РИОСВ. Касаторът поддържа в касационната жалба, че оспореното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу заповедта, присъждане на разноските за двете съдебни инстанции, включително и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - кметът на община "Родопи", чрез процесуален представител, м писмен отговор и в съдебно заседание, иска оставяне в сила на първоинстанционното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови атакуваното решение, АС е приел за установено, че оспорената пред него заповед на директора на РИОСВ - Пловдив, с която на основание чл. 126, чл. 128, т. 1 във връзка с чл. 129, ал. 1 и 2 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ е наредено на Пламен Димитров Спасов - кмет на община Родопи, да отстрани материала, използван за строителна изолация, който е разпилян извън границите на производствената площадка на ул. "Пета", стопански двор, парцел III, с. Злати трап, е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила на чл. 26, ал. 1 от АПК и чл. 34, ал. 3 АПК, като не е уведомен адресатът на административния акт, с който се налага принудителна административна мярка /ПАМ/ за започването на административното производство по издаването му и не му е осигурена възможност да изрази становище по събраните доказателства. Нарушена е и материално - правната норма на чл. 19, ал. 3, т. 3 от ЗУО, според която кметът на общината отговаря за почистването на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. От събраните по делото писмени и гласни доказателстава е установено, че зелените площи около процесната производствена площадка в с. Злати трап са почиствани редовно, както и другите обществени площи, поради което неправилна е преценката на административния орган за допуснато нарушение от страна кмета на чл. 19, ал. 3, т. 3 от ЗУО. Решението е правилно. Обоснована и правилна е преценката за посочените две допуснати съществени административнопроизводствени нарушения от страна на административния орган, което е самостоятелно основание за отмяна на обжалвания административен акт по чл. 146, т. 3 от АПК. Отделно от това събраните по делото доказателства сочат че кметът на общината е изпълнявал редовно задълженията си по чл. 19, ал. 3, т. 3 от ЗУО и териториите за обществено ползване около производствената площадка са били редовно почиствани, поради което същият няма качеството на нарушител, а съгласно чл. 128, т. 1 от ЗУО директорът на РИОСВ издава предписание за отстраняване на отпадъците за сметка на нарушителя. Предвид изложеното правилна е преценката на съда и за материалноправната незаконосъобразност на атакувания административен акт. Решението като правилно следва да бъде оставено в с сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение, а на община Родопи следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, платими от РИОСВ - Пловдив на основание чл. 143, ал. 1 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение