Решение № 6815 от 17.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13558/2010 г.

Решение № 6815 от 17.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13558/2010 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът ДОУИ-Бургас моли да бъде отменено решение № 817/5.07.2010 г. по адм. д. № 1525/2009 г. на Бургаския административен съд в частта, с която е изменен РА № 200900152/18.08.2009 г. на ТД на НАП-Сливен, като е намалена главницата на дължимия ДДС за м. 3.2008 г. на 56 992,07 лв, а лихвите - на 11 118,28 лв като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена, като му бъдат присъдени разноски. Втора касационна жалба е подадена от "РКН" ЕООД против решението в частта, с която жалбата против РА е отхвърлена като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмена защита. Моли жалбата против РА да бъде уважена, а преписката да бъде върната на органа, възложил ревизията с указания за издаване на нов акт след прилагане на издадените АПВ, касаещи процесния период. Моли да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на ДОУИ-Бургас, и неоснователност на втората касационна жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими и подадени в срок. С обжалваното решение административният съд е изменил РА № 200900152/18.08.2009 г. на ТД на НАП-Сливен, като е намалил главницата на дължимия ДДС за м. 3.2008 г. на 56 992,07 лв, а лихвите - на 11 118,28 лв. В мотивите си съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, след редовно проведена ревизия, като е определен за внасяне ДДС 68 390,48 лв с лихви за м. 3.2008 г., през който е завършена строителна услуга по договор за изпълнение на СМР № 1/22.11.2006 г. с възложител "Сел 15" ООД и изпълнител - ревизираното лице. Били са извършени две авансови плащания по договора от м. 11 и 12.2006 г. общо за 341 952,40 лв. Ревизираното лице е регистрирано по ЗДДС на 29.12.2006 г. На ревизията е представена сметка-опис от 2007 г. за обекта на стойност 342 569 лв с два протокола обр. 19 от 4.03.2008 г. за извършените СМР. Издадена е фактура № 16/05.03.2008 г., в която от 342 569 лв /стойност на СМР/ е спаднат аванса от 341 952,40 лв и върху разликата от 616,60 лв е начислен ДДС 123,92 лв. Ревизираното лице е възложило на "Тервес" ООД по договор № 6/24.11.2006 г. извършването на ОВ инсталация на "жилищно-хотелски комплекс Свети Спас Велинград и СПА клуб Бор". Съдът обосновано е отхвърлил възражението на ревизираното дружество, че услугата е извършвана на етапи и към края на 2006 г. част от отоплителната инсталация е била изградена. Представените протоколи за извършени СМР към 28.12.2006 г. съдържат работи описани в план-сметката като извършени пред 2007 г., за 2006 г. дружеството не е отчело приходи от завършен етап на строителството и съдът е приел, че СМР са завършени през м. 3.2008 г., когато възниква данъчното събитие по чл. 25, ал. 7 ЗДДС в приложимата за 2008 г. редакция, предвид протоколите обр. 19 от 4.03.2008 г. и свидетелските показания събрани по делото, че отоплителната инсталация е завършена окончателно и тествана през 2008 г. Приел е също, че по чл. 25, ал. 7 ЗДДС дължимият данък се смята включен в стойността на авансовото плащане и неправилно е приспаднал от стойността на услугата цялата стойност на авансовото плащане от 341 952,40 лв. В РА данъкът е определен върху цялата стойност на строителната услуга в размер 68 390,48 лв. Съдът е определил, че авансът включва данък 56 992,07 лв и 284 960,33 лв от данъчната основа. Пропуснал е да изчисли данък върху разликата в стойността на завършената услуга и платения аванс и е изменил РА като е определил, че дължимият данък е 56 992,07 лв. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. Съдът е обсъдил доводите на страните и е достигнал до обоснован и правилен извод за възникване на данъчното събитие по строителната услуга на датата на завършването й - 3.04.2008 г., на която са съставени двата протокола обр. 19 за извършените СМР по договора от 22.11.2006 г. Правилен е изводът на съда, че по този договор не е възложено изграждане на обект с поетапно изпълнение и обосновано е отхвърлил доводът на дружеството, че преди регистрацията по ЗДДС на 29.12.2006 г. е налице завършен етап от строителството по договора. Неправилно съдът е приел, че при аванс даден през 2006 г., и завършена услуга след регистрацията по ЗДДС е приложим чл. 25, ал. 7 ЗДДС, който е в сила от 1.01.2007 г. Текстът е приложим за случаи, в които авансовото плащане е извършено при действието на новия ЗДДС, от нерегистрирано по този закон лице. В случая не е налице и тази предпоставка - получателят на аванса да не е регистриран по ЗДДС към 1.01.2007 г. Материалните права се уреждат от закона действащ по времевъзникването им. Налице е извършено авансово плащане на нерегистрирано по ЗДДС (отм.) лице за строителна услуга, която е завършена на 3.04.2008 г. и датата на данъчното събитие се определя по чл. 26, т. 7 ЗДДС (отм.), по който текст в авансовото плащане не се включва данъка по доставката. В РА законосъобразно е определен дължимия данък върху цялата стойност на строителната услуга. Доводът за допуснато съществено процесуално нарушение като не е приложен издадения АПВ № 801242/02.06.2008 г., касаещ м. 3.2008 г. е неоснователен предвид чл. 129, ал. 3 в редакцията от ДВ бр. 108/19.12.2007 г. според който издадения АПВ не е пречка за извършване на ревизия и установяване на данъчните задължения с ревизионен акт. Решението като неправилно следва да бъде отменено в частта, с която е изменен РА и вместо него в тази част следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. В останалата част решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Решението следва да бъде отменено и в частта, с която ДОУИ-Бургас е осъдено да заплати на "РКН" ЕООД разноски 72 лв. Искането на първия касатор за присъждане на разноски е неоснователно, тъй като цялото дължимо юрисконсултско възнаграждение по делото по чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК е присъдено от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,