Решение № 15476 от 14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6835/2020 г.

Решение № 15476 от 14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6835/2020 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на А. Алиева от [населено място] против решение № 169 от 23.04.2020 г., постановено по административно дело № 1398 по описа за 2019 г. на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № РД-Е112-96/02.12.2019 г. на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), с което е отказано издаване на предварително разрешение за лечение извън държавата-членка по пребиваване, заплащано от НЗОК /формуляр S2/, на задължително здравноосигурено по българското законодателство лице. По съображения за неправилност касаторката моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено и делото да се реши по същество чрез уважаване на първоначалната й жалба. Ответникът по касация оспорва касационната жалба и моли атакуваното с нея решение да се потвърди като правилно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, поради което предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Хасково е решение № РД-Е112-96/02.12.2019 г. на управителя на Националната здравноосигурителна каса, с което на А. Алиева от [населено място] (здравноосигурено лице с непрекъснати здравноосигурителни права) по подадено от нея заявление на 09.10.2018 г. е отказано издаването на предварително разрешение за лечение извън държавата-членка по пребиваване, заплащано от НЗОК. Заявителката е с диагноза [диагноза]. В хода на административната процедура заявителката е уточнила, че искането й е за провеждане на планово лечение в лечебно заведение на територията на държава-членка на Европейския съюз, а именно в Специализирана клиника по лимфология "Фьолди", гр. Хинтерцартен, ФР Германия. Отказът се основава на отрицателното становище на създадената по надлежния ред постоянно действаща специализирана комисия в ЦУ на НЗОК по подаденото от А. Алиева заявление, на наличната медицинска документация и на изисканите и получени експертни писмени становища от проф. д-р М. Станкев, главен координатор на Експертния съвет по съдова хирургия и проф. д-р М. Станева, член на Експертния съвет по ангиология (съгласуван с проф. Д. Луканова, главен координатор на Експертния съвет по ангиология и проф. Д. Петков – член на Експертния съвет по съдова хирургия). Управителят на НЗОК е приел, че не са налице предпоставките за издаване на разрешение за лечение извън държавата-членка по пребиваване /формуляр S2/, предвидени в Регламент /ЕО/ № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност. Посочил е също така, че лечението, за което се иска разрешение, може да бъде осъществено в Република България (в "Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда" ЕАД, където се предлага платена пакетна услуга "Комплексно лечение на лимфедем на крайник", която не се покрива от НЗОК) в оправдан от медицинска гледна точка срок, като се вземе предвид текущото здравословно състояние на пациента и вероятното развитие на неговото заболяване. За да не уважи жалбата срещу отказа за издаване на исканото разрешение първоинстанционният съд е обосновал теза за неговата законосъобразност, като издадено от компетентен орган в предписаната от закона форма, без да са допуснати нарушения в хода на административното производство, като при издаването на акта е спазен материалният закон. По спорния по делото между страните въпрос съдът е извел решаващ извод, че в случая отсъстват и двете кумулативно изискуеми предпоставки по чл. 20, § 2 от Регламент /ЕО/ № 883/2004 г. и по чл. 80, ал. 5, т. 4 във връзка с чл. 80ж, ал. 6 от ЗЗО за даване на исканото разрешение. Атакуваният съдебен акт е валиден, допустим и правилен, а касаторовите възражения не могат да бъдат споделени. Проверяваното по настоящото дело решение на Хасковския административен съд, с което подадената до него жалба на А. Алиева е отхвърлена, е обосновано, постановено е при правилно тълкуване и прилагане на закона, като съдът не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. В хода на съдебното производство е установено, че жалбоподателката е здравноосигурено лице, което желае да лекува извън страната основното си заболяване лимфедем на ляв долен крайник – хроничен, а на територията на Република България в лечебното заведение "Аджибадем Сити клиник болница Токуда" ЕАД в гр. София се прилага лечение на това заболяване в съответните медицински стандарти, като А. Алиева не е постъпвала на лечение в медицинското заведение. Обстоятелството, че лечението на заболяването не е по клинична пътека и подлежи на заплащане, не е основание за провеждане на лечение на това заболяване в чужбина. Необходимо условие за даване на предварително разрешение на лечението в друга държава членка, заплащано от НЗОК, е лечението да не може да бъде получено в държавата-членка, на чиято територия пребивава осигуреното лице, съгласно чл. 20, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2014 и чл. 80ж, ал. 5, т. 4 от Закона за здравното осигуряване. Следователно, след като в медицинското заведение "Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда" има специалисти и пълна възможност за осъществяване на необходимите процедури и извършване на лечението, респ. здравното обслужване може да бъде предоставено на територията на Република България в рамките на срок, който е обоснован от медицинска гледна точка, като се отчита настоящото здравословно състояние и вероятното развитие на заболяването на А. Алиева, са налице материалноправните предпоставки за постановяване от управителя на НЗОК на отказ относно издаване на предварително разрешение за лечение извън държавата-членка по пребиваване, заплащано от НЗОК. Постановеният отказ за издаване на предварително разрешение за лечение извън държавата-членка по пребиваване на заявителката е издаден от компетентен орган в кръга на правомощията му по чл. 80ж от ЗЗО и не са налице основания за отмяната му като незаконосъобразен. Съдът подробно е обсъдил надлежно събраният доказателствен материал по делото и е изложил обосновани мотиви относно направените от жалбоподателката оплаквания. Пред настоящата инстанция не се представени нови доказателства, свързани с касационни основания, а изложените от касаторката оплаквания не променят направения от административния съд извод, че не са налице основания за даване на предварително разрешение за получаване на трансгранично здравно обслужване, още повече, че исканото лечение не е сред здравните дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК или на Министерството на здравеопазването. В чл. 20, § 2 от Регламент № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност, е предвидено, че осигурено лице, което е получило разрешение от компетентната институция да замине за друга държава-членка с цел получаване подходящо за състоянието му лечение, получава обезщетенията в натура, предоставени от името на компетентната институция, от институцията по мястото на престоя, в съответствие с разпоредбите на прилаганото от нея законодателство, като на осигурено съгласно посоченото законодателство лице. Разрешението се дава, когато въпросното лечение е сред обезщетенията, предвидени от законодателството в държавата-членка, в която пребивава съответното лице и в която то не може да получи това лечение в срока, който е оправдан от медицинска гледна точка, като се вземе предвид неговото текущо здравословно състояние и вероятното развитие на неговото заболяване. Заложените в цитираната правна норма материалноправни предпоставки предполагат кумулативна наличност. В настоящия случай съдът е отчел всички горецитирани обстоятелства. Решението му се основава на обоснована преценка на събраните писмени и гласни доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Решаващият съдебен състав надлежно и аргументирано е обсъдил в мотивите си всички факти и обстоятелства от значение за основателността на жалбата, с която е бил сезиран, и е извел съответен на приложимата нормативна уредба краен правен извод, който се възприема изцяло от настоящата инстанция. Съдът е обсъдил както всички аспекти на обусловения от доводите в нея предмет на жалбата, така и правната характеристика на оспорения пред него акт. Предвид изложеното, като е отхвърлил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания за неговата отмяна, трябва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение 1, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,