Решение № 14136 от 12.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2686/2012 г.

Решение № 14136 от 12.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2686/2012 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Садат" ООД - гр. Пловдив чрез процесуалния си представител адв. М. Василев, срещу решение № 28 от 6.01.2012 г., на Пловдивския административен съд, постановено по адм. дело № 2001 г. по описа за 2011 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 1196/7.07.2011 г. на началника на Митница - Пловдив, с което е определено ДДС за доплащане в размер на 2 206,92 лв. ДДС, ведно със законната лихва. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че осъществява редовен внос на стоки от Турция, като пред административния орган са представени доказателства за плащането на цената на тези стоки. Неправилно според него съдът е преценил представените по делото доказателства - договори и квитанция за плащане. Твърди, че според чл. 35, ал. 1 ЗМ митническата стойност е договорената стойност, реално платената или подлежащата на плащане, т. е. тази, която действително е платена или следва да се плати. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са изложени в касационната жалба и в писмени бележки, в които се иска отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - началникът на Митница Пловдив, чрез юрк. Симеонова, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения: От събраните по делото писмени доказателства административният съд е установил, че на 17.05.2010 г. с ЕАД № 10BG003000H0071220 "Садат" ООД е поставило под режим допускане за свободно обръщение с крайно потребление на стока № 1 - пликове от полимери на пропилена, напечатани, непредназначени за хранителни продукти с нето тегло 1269 кг, и стока № 2 - пластмасови опаковки с вместимост по-малка от 2л - бутилки с капачки - 2002 кг с държава на изпращане Турция и изпращач "ЕКО - KIM TEMIZLIK URUNLERI SAVANY VE TIGARET LTD. STL" гр. Гебзе. За стоката е представена фактура № 301878 от 13.05.2010 г. на стойност 3 444,10 евро и на тази база е декларирана митническата стойност. В момента на поставяне на стоката под режим допускане за свободно обръщение с крайно потребление декларираната митническа стойност е приета от митническите органи. Представената фактура и останалите документи, послужили за митническото оформяне на стоката са изпратени за проверка по линия на международното сътрудничество до турската митническа администрация, като с писмо № 4420/590/10 от 27.05.2011 г. е получен отговор от турските митнически власти, с приложени копия от фактура № 301878 от 13.05.2010 г. и ЕАД № 10341300ЕХ228356 от 14.05.2010 г. за износ, представени пред турската митническа администрация при износната операция, осъществена от посочения по-горе изпращач. При съпоставката на документите е установено, че те не си съответстват - по фактурата и вносната митническа декларация, представени пред Митница Пловдив, общата стойност на стоката е 3 444,10 евро с условие на доставка СТР Пловдив, а от представените от турските митнически власти копия от фактурата и износната декларация е видно, че условията на доставка са "FOB GEBZE", а стойността на стоката е 11 992,13 щатски долара. Въз основа на тези данни Митница Пловдив е определила митническата стойност на стоката в размер на 17 538,73 лева, представляващи левовата равностойност на 11 992,13 щатски долара при курс за митническите цели на валутата към момента на регистриране на митническата декларация за свободно обръщение 1 щатски долар = 1,46252 лева. На основание чл. 32, § 1, б. "д" от Регламент (ЕИО) № 2913/92 г. митническите органи са прибавили към цената на стоката и транспортните разходи, определени съгласно чл. 164 от Регламент № 2454/93 г. във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 2 ЗДДС в размер на 132 лева общо. За да отхвърли жалбата на "Садат" ООД срещу решението на началника на Митница - Пловдив, с което е определено ДДС за доплащане в посочения размер, ведно със законната лихва от датата на поставяне на стоката - пакетен лист под режим - "свободно обръщение и крайно потребление", първоинстанционният съд е приел, че декларираната фактурна стойност не е реалната стойност, предвид представените договори с един и същ предмет и различно съдържание, като в първия не са посочени договорени цени, а във втория пък е посочено, че поради промяна на цените на суровините и валутните курсове през годината в този договор не са определени цените. Съдът е потвърдил фактическия извод на административния орган, че действителната стойност на внесените стоки е по фактурата, представена при износа, а не по тази, представена по вноса. Обжалваното решение е неправилно. Страните по делото не спорят, че процесните стоки са внесени на територията на България от Турция. Спорът е относно посочената с ЕАД цена, представляваща договорена цена и за която "Садат" ООД твърди, че е реално платената, предвид представената по делото квитанция за вземане. От нея е видно, че тя е подписана от износителя. Обстоятелството, че няма подпис от "Садат" ООД не може да доведе до изводи, че дружеството не е заплатило посочената в нея стойност 3 444,10 евро, поради това, че като вносител на процесните стоки твърденията на касатора са именно за тази цена. Нещо повече с ЕАД е представена и фактура № 301878 от 13.05.2010 г. със същата стойност. В този смисъл следва да се приеме, че това е именно договорената цена на стоките, които са внесени в България и за които е оформен митнически режим "свободно обръщение и крайно потребление". При проверката, извършена от турската митническа администрация е установено, че посочената по-горе фактура е със същия номер, но различна стойност на стоките. Това обаче не е достатъчно основание, за да се приеме, че това е истинската стойност на внесените стоки. Наистина и двете фактури представляват частни документи, които не се ползват с материална доказателствена сила, но като се има предвид, че е представена квитанция, подписана от износителя и в нея е посочена стойността, която е декларирана от дружеството - вносител, то следва да се приеме, че именно тя представлява договорената стойност на внесената стока. Тази квитанция не фигурира в писмения отговор на турските митнически власти, като неистинска, поради което няма пречка тя да не се цени заедно с останалите доказателства. В същото време митническият орган е прибавил към тази стойност и транспортни разходи, които са разходи за сметка на купувача. В тежест на административния орган е било да докаже, че декларираната от дружеството стойност на внесените стоки не е договорената и реално платена или подлежаща на плащане сума, т. е. че не е приложим чл. 29, § 1 от Регламент 2913/92 г. и че стойността е различна от декларираната. За това следва да се приеме, че в декларираната от дружеството стойност влизат и транспортните разходи и затова е неприложим чл. 32, ал. 1, б. "д" от регламента. В този смисъл е и установената съдебна практика на ВАС, касаеща идентични случаи на същото дружество. С оглед гореизложеното, обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 1 АПК вместо него следва да се постанови друго решение, с което да се отмени оспореното митническо решение. При този изход на делото на касатора "Садат" ООД следва да се присъдят направените разноски пред касационната инстанция, за които е представил доказателства, в размер общо на 525 лева. и 50 лв. държавна такса и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение пред първоинстанционния съд или общо - 725 лв. разноски за двете инстанции. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,