Решение № 17 от 24.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1516/2010 г.

Решение № 17 от 24.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1516/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Лидия Рикевска Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Постъпила е молба от [фирма] [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № VIII-38 от 19.03.2010 г. по гр. д. № 4107/09 г. на Районен съд [населено място]. Това решение молителят счита за неправилно и моли за отмяната му поради обстоятелството, че дружеството не е било уведомено за образуваното срещу него дело и е било лишено от възможност да вземе участие в разглеждането на спора. Ответниците по молбата Г. С. З. и К. Х. З. оспорват изложеното в нея и молят да се остави без уважение. Молбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК от заинтересовано лице и отговаря на изискванията по чл. 260 и 261 ГПК. ВКС, след като взема предвид съображенията на страните и прецени данните по делото, приема за установено следното: С искова молба вх. № 11506 от 10.06.2009 г. Г. З. и К. З. са предявили обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 73, ал. 1 ЗС срещу М. Ж., А. Ж. и П. М.. С молби от 06.07.2009 г. и от 10.07.2009 г. ищците са уточнили исковата си молба, включително и петитума на същата в смисъл, че иск за собственост се предявява срещу молителя. С определение от 13.07.2009 г. първоинстанционният съд е разделил производството, като е разпоредил искът по чл. 73, ал. 1 ЗС да бъде разгледан в отделно производство. Копие от първоначалната искова молба от 10.06.2009 г. е била изпратена на молителя на адрес в [населено място], [улица]. Съобщението е върнато на 16.07.2009 г. с отбелязване, че на адреса няма такова дружество. От приложеното уведомление е видно че връчителят е залепил и съобщение на входната врата. Съдът е приел, че фирмата е редовно призована съгласно чл. 50, ал. 2 ГПК и след изтичане на срока за отговор е насрочил съдебно заседание. За заседанието ответникът е бил отново призован на същия адрес, като призовката е върната със забележка че няма такова дружество на адреса и че връчителят е залепил съобщение на ел. таблото във входа. В съдебно заседание на 24.11.2009 г. съдът счел че ответникът е редовно призован по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, разгледал е спора и след събиране на доказателства е постановил решение по същество. Според чл. 50 ГПК, мястото на връчване на призовки и съобщения на търговец и на юридическо лице е последният посочен в регистъра адрес. Ако фирмата е напуснала адреса и в регистъра не е вписан новия му адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени. Преди да приложи текста на чл. 50, ал. 2 ГПК обаче, съдът трябва да установи какъв адрес е вписан в регистъра на фирмите и дали има промяна във вписването. Ако съдът не разполага с такива данни, той указва на насрещната страна да представи удостоверение от съответния регистър. В случая по делото няма данни за регистрацията на фирмата, затова незаконосъобразно съдът е приложил призовката към делото и е счел че ответникът е бил редовно призован. Следва да се посочи също така и факта, че видно от приложената към делото призовка /стр. 40 от делото/, на ответника е изпратена първоначалната искова молба в която той не фигурира като ответник, като няма данни за изпращане на поправената искова молба. По изложените съображения, молбата за отмяна е основателна и следва да бъде уважена. Водим от горното и на основание чл. 307 ГПК ВКС,