Решение № 5764 от 13.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1332/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК и е образувано по касационна жалба на областния управител на Област Стара Загора против решение 446 от 14.12.2023г., постановено по адм. дело 670/2023г. по описа на Административен съд-Стара Загора, с което е отхвърлено оспорването, направено със негова Заповед АК-01-ЗК-34/02.11.2023г., на Решение 1084 по Протокол 62 от проведено на 28.09.2023г. заседание на Общински съвет-Казанлък. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени оспореното решение на ОС-Казанлък. Ответната страна Общински съвет-Казанлък не взема становище. Заключението на представителя на Върховната прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема, че оспореното решение на ОС-Казанлък за прекратяване на съсобствеността върху ПИ с идентификатор 35167.502.6029 по КККР на гр. Казанлък с обща площ от 235 кв.м. в гр.Казанлък, ул. Петко Стайнов 7, чрез продажба на общинската част-60/235 ид.ч. от земята на "ТИНА 2" ООД гр.Казанлък, за сумата от 25680лв, без ДДС, е законосъобразно и не са налице основания за отмяната му. Счетено е, че са налице условията на чл. 36, ал.1 ЗОС и чл. 48, ал.1 от приетата от ОС-Казанлък Наредба 15 за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, както и че са неоснователни доводите на областния управител, че продажбата следвало да се извърши по реда на чл. 35, ал. 3 ЗОС. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд правилно е установил всички правнозначими факти и обстоятелства, въз основа на анализ на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно. Обосновал е верни правни изводи, към които се препраща на основание чл. 221, ал.2 АПК. Решението е постановено в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и е обосновано. По делото е безспорно установено, че ПИ с идентификатор 35167.502.6029 по КККР на гр. Казанлък с обща площ от 235 кв.м. е съсобствен между "ТИНА 2" ООД гр.Казанлък с права 175/235 ид.ч. и Община Казанлък с права 60/235 ид.ч. Тази съсобственост може да бъде прекратена чрез продажба частта на общината, съгласно чл. 36, ал.1 ЗОС, за което е прието оспореното от областния управител на област Стара Загора решение на ОС-Казанлък. Правилни са изводите на решаващия съд, че са налице всички условия на ЗОС и Наредбата на ОС-Казанлък за това разпореждане с идеалната част на общината в съсобствения имот в полза на другия съсобственик. Правилно е прието и че не е налице законова пречка за това, доколкото ЗОС не урежда случая, при който върху съсобствения имот са налице законно изградени постройки на отделни лица. В случая не се е процедирало по реда на чл. 35, ал. 3 ЗОС за продажба на общинския поземлен имот на лице, което е изградило законно в него постройка. "Електроразпределение-Стара Загора" ЕАД, в чийто капитал е включена разположената в имота сграда с идентификатор 35167.502.6029.3, не е съсобственик в поземления имот и не участва при прекратяването на съсобствеността, както и няма право на изкупуване по реда на чл. 33, ал.2 ЗС. Неговото право на собственост върху постройката не се засяга от извършеното прекратяване на съсобствеността в имота. В случая не е нарушена правната му възможност по чл. 35, ал. 3 ЗОС да закупи съответна част от имота, за което липсват данни да е заявявано по надлежния ред. Тази правна възможност по чл. 35, ал.3 ЗОС не е гарантирана от закона чрез уреждането й като пречка за прекратяване на съсобствеността по реда на чл. 36, ал.1 ЗОС. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото разноските са в тежест на касатора, но не се присъждат в полза на ответната страда, защото не са претендирани в срок и не са доказани по размер. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,