Решение № 12831 от 11.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7257/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от БГ Пиле- Я. ЕООД чрез процесуален представител, срещу решение 1637 от 07.05.2025 г., постановено по административно дело 894/2024 г. от Административен съд Плевен, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед 1784/01.10.2024 г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ)-Плевен, с която на основание чл. 19, ал. 18, т. 2 и т. 3 от Закона за фуражите (ЗФ) и докладна записка 6803/01.01.2024 г. е наредено да се отнеме Удостоверение за одобрение 01/15.10.2020 г. и да се отпише от Регистъра на одобрените обекти в сектор Фуражи по чл. 20, ал. 3 ЗФ на оператора БГ Пиле Я. ЕООД (дружеството). По наведени доводи за неправилност на решението като незаконосъобразно се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваната от него заповед бъде отменена и му бъдат присъдени направените деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба Директорът на ОДБХ-Плевен в представени от процесуален представител писмени бележки оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение и му присъди деловодни разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за не основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и при неправилно приложение на материалния закон. Решението е законосъобразно. За да отхвърли жалбата на дружеството първоинстанционният съд обосновано и правилно приема, че в случая са установени фактическите и правни основания за издаването на заповедта. В касационната жалба липсват твърдения за невярност на констатациите от извършените проверки в обекта, намиращ се в гр. Славяново, [рег. номер], за който е бил издадено Удостоверение за одобрение 01/15.10.2020 г. и е бил вписан в Регистъра на одобрените обекти по чл. 20, ал.1 ЗФ във вр. с чл. 10 от Регламент(ЕО) 183/2005 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на изискванията за хигиена на фуражите (Регламент 183/2005) под идентификационен a BG 155840 01, извършени на 30.09.2024 г., както и на 11.05.223 г., отразени в съответни констативни протоколи, като такива твърдения липсват и пред първоинстанционния съд.. Наведеният доводи от касатора, че установените по посочения начин нарушения не са доказани надлежно, тъй като са базирани единствено на отразеното в констативните протоколи, без да са налице наказателни постановления за налагане на административни наказания са неоснователни. Констативните протоколи за извършените проверки са съставени при извършени проверки на място от компетентни лица служители на БАБХ, въз основа на заповед, издадена от Изпълнителния директор на БАБХ, в присъствието на представител на дружеството, липсват възражения срещу констатациите, а дадените предписания не са изпълнени. При извършената проверка на 30.09.2024 г. констатациите са за извършени многобройни - 8 нарушения на ЗФ и Регламент 183/2005 г., които жалбодателят не оспорва по същество, при което настоящият състав намира, че обосновано и законосъобразно АС Плевен приема, че обжалваната пред него заповед е издадена при наличие на фактическите и правни основания, посочени в нея. От съдържанието на този протокол и докладната записка, които не са оспорени от дружеството се установява наличието на сериозни недостатъци, предвид задължението на оператора да спазва изискванията по Приложение І, Част А - Изисквания за предприятията за фураж на равнище първично производство на фуражи, посочени в член 5, параграф 1 на Регламент 183/2005, съответно тези по чл. 26, ал. 4 ЗФ, тъй като констатираните нарушения на изискванията за хигиена са фрапиращи. В разпоредбата на чл. 19, ал.18, т.т. 2 и 3 ЗФ, така и в чл. 15 , б. в от Регламент 183/2005, към който препраща т. 2, за да са налице предпоставките за отнемане на разрешението е достатъчно да са установени груби нарушения или сериозни недостатъци в дейността, които в случая безспорно са налице, а изискването за системност е алтернативно предвидено, при което наведеният довод за незаконосъобразност на заповедта поради липсата на доказателства за системност на констатирани нарушения са неоснователни. Представените в хода на първоинстанционното производство доказателства от дружеството не обосновават обратен извод, доколкото представляват комплект от необходими документи, свързани с изискванията на закона за получаване на одобрение, но от съдържанието им не се установява същите да са попълвани в съответствие със законовите изисквания, при което следва извод за наличие на констатациите в констативния протокол и в докладната записка, въз основа на които е издадена заповедта. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изхода на делото касационния жалбодател следва да бъде осъден да заплати на администрацията при ответника направените деловодни разноски в размер на 720 лв., представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение