Решение № 12536 от 22.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2239/2014 г.

Решение № 12536 от 22.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2239/2014 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Сити Тур" ЕООД, с. Кранево, община Балчик срещу решение № 174 от 30.12.2013 г., постановено по адм. дело № 816/2013 г. по описа на Административен съд (АС) - Добрич. Касационният жалбоподател релевира оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, но по същество поддържа само доводи за неправилно прилагане на материалноправните разпоредби - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1-во АПК. Твърди, че не се явява данъчно задължено лице по смисъла на чл. 11 и чл. 64, ал. 1 ЗМДТ, т. к. не се легитимира като собственик на процесните недвижими имоти предвид обявяването за нищожни по реда на чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ на договорите за покупко-продажба, по които дружеството е приобретател. Сочи, че последиците от тази нищожност се изразяват в изначална липса на прехвърлително действие и непораждане на вещноправен ефект на сделките, поради което жалбоподателят въобще не е придобил право на собственост върху недвижимите имоти. Счита, че решението на съда за обявяване на нищожност на разпоредителните сделки има действие спрямо всички и по силата на чл. 297 ГПК е задължително за община Добрич, която незаконосъобразно е начислила данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса за битови отпадъци (ТБО) в тежест на жалбоподателя. Моли за отмяна на решението и за присъждане на разноски. Ответната страна - директорът на Дирекция "Местни данъци и такси" ("МДТ") при община Добрич, не изразява становище по оспорването. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, констатира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество на посочените в нея основания и след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира същата за неоснователна по следните съображения: С атакуваното решение АС - Добрич е отхвърлил жалбата на "Сити Тур" ЕООД срещу Акт за установяване на задължения (АУЗД) по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУЗ-107-162/3.07.2013 г., издаден от старши инспектор в Дирекция "МДТ" при община - Добрич и потвърден с решение № 70-00-1923/30.09.2013 г. на директора на Дирекция "МДТ" при община - Добрич, с който са установени задължения на дружеството за данък върху недвижими имоти и такса за битови отпадъци за недвижим имот, находящ се в гр. Добрич, Градски парк "Св. Георги" с партиден № М644/124624596001 за периода 2008 г. - 2011 г. и за недвижим имот, находящ се в гр. Добрич, Градски парк "Св. Георги" с партиден № М643 за периода 1.01.2008 г. - 30.07.2008 г., в общ размер съответно на 1494, 80 лева (за данък върху недвижимите имоти) и 7771, 99 (за такса за битови отпадъци), ведно със съответните лихви за забава върху тези задължения в общ размер съответно на 526, 84 лева (за ДНИ) и 2686, 58 лева (за ТБО), начислени към 2.07.2013 г., и жалбоподателят е осъден да заплати на ответната страна разноските по делото. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният пред него АУЗД е валиден административен акт, издаден от компетентно длъжностно лице в кръга на правомощията му, видно от приложената по делото заповед на кмета на общината за определяне на служителите на общинската администрация, които имат правата и задълженията на органи по приходите съгласно чл. 4, ал. 1 и ал. 3, във вр. с чл. 4, ал. 4 ЗМДТ. Счел е, че актът е постановен в необходимата писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. От фактическа страна по делото е установено, че през 2007 г. жалбоподателят е закупил в съсобственост процесните два имота, като след доброволна делба през 2008 г. е получил в изключителна собственост единият от тях. Имотите са декларирани от дружеството въз основа на подадени от него декларации по чл. 17 и чл. 14 ЗМДТ, съответно през 2007 г. и 2010 г. Безспорно е също, че спрямо "Тур - Спорт Холдинг" ЕООД (праводателят на жалбоподателя), е открито производство по несъстоятелност, като сделките, с които са прехвърлени процесните недвижими имоти, са обявени за нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността въз основа на уважен иск по чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ с решение на Добрички окръжен съд от 23.11.2011 г. по т. д. № 172 по описа за 2011 г. Със същото решение е уважен и иск по чл. 34 ЗЗД, като жалбоподателят е осъден да предаде на длъжника в несъстоятелност владението върху получения при делбата недвижим имот. Решението е влязло в сила на 27.12.2011 г. и е вписано в Службата по вписванията на 14.03.2012 г. Няма спор, че жалбоподателят не е плащал ДНИ и ТБО за горепосочените два имота. Органът по приходите е приел, че до датата на влизане в сила на решението на съда по чл. 646, ал. 2 ТЗ "Сити Тур" ЕООД е било собственик, поради което е издал процесният акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК, с който в тежест на лицето са определени задължения за ДНИ и ТБО за визираните в акта периоди, ведно със съответстващите им лихви за забава. Установено е, че процесните обекти са нежилищни имоти, с предназначение урбанизирани територии, намират се в строителните граници на гр. Добрич и попадат в район, в който община Добрич е организирала сметосъбиране и сметоизвозване през посочените в акта години, видно от представените по делото заповеди на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ. Дружеството не е оспорило обстоятелството, че общината е предоставяла и останалите два вида услуги по отношение на процесните имоти през релевантните периоди - обезвреждане на депа или други съоръжения за битови отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, нито е твърдяло наличие на някоя от хипотезите на чл. 71 ЗМДТ, които да изключват отговорността му за заплащане на дължимата такса за битови отпадъци. По изрично заявление на жалбоподателя чрез процесуалния му представител, размерът на определените в АУЗД задължения не се оспорва. Единственият въведен като спорен по делото въпрос е бил относно правното действие и последици на съдебното решение, с което е обявена нищожността на сделките на основание чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ и обвързват ли те общината при упражняване на правомощията й по установяване на публични задължения, респ. - има ли жалбоподателят качеството на данъчнозадължено лице по ЗМДТ. От правна страна съдът е навел извод, че прогласената в разпоредбата на чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ (в редакцията й отпреди ДВ бр. 20/2013 г.) нищожност на извършената от длъжника след началната дата на неплатежоспособността/свръхзадължеността възмездна сделка с имуществено право от масата на несъстоятелността, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото, има характера на относителна недействителност, като нормата не следва да се тълкува разширително досежно използвания в нея термин "нищожност". Посочил е, че относителният характер на тази недействителност следва от ограничения кръг лица, по отношение на които тя има действие, т. к. последиците от уважаване на иск по чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ ползват само кредиторите на несъстоятелността. Според съда, в отношенията между страните по сделката, както и по отношение на всички останали трети лица, различни от кредиторите на несъстоятелността, сделката е действителна и поражда целеното с нея правно действие. Прието е, че съобразно разпоредбата на чл. 298 ГПК, решението на Добричкия окръжен съд, на което се позовава жалбоподателят, не обвързва общината, т. к. тя не е била страна по делото. Съдът е посочил, че за целите на данъчното облагане от значение са единствено представените от дружеството - жалбоподател документи за собственост, съгласно които същото се легитимира като собственик на имотите. Обстоятелството, че установената от съда нищожност на сделките има за правна последица връщане на даденото по тях в масата на несъстоятелността, не променя извода, че сделките са недействителни само в отношенията между длъжника в несъстоятелност и неговите кредитори, а не изобщо. Според съда, признатата от закона реституция обслужва специфичните цели на иска по чл. 646 ТЗ да попълни масата на несъстоятелността и да удовлетвори вземанията на кредиторите в несъстоятелността, но не произвежда ефект в отношенията между жалбоподателя и третите лица, спрямо които сделките са действителни и пораждат правна обвързаност между страните. По тези съображения съдът е обосновал извод, че по отношение на общината именно жалбоподателят е собственик на имотите, а оттам и данъчно задължено лице за дължимите за тях данъци и такси. Преценил е, че са спазени всички законови изисквания при определяне на задълженията по ЗМДТ, като размерът им е правилно изчислен, което обстоятелство не се и оспорва от жалбоподателя. С тези мотиви е приел, че АУЗД за законосъобразен. Решението е правилно. По делото няма спор за факти. Първоинстанционният съд е установил и описал подробно в решението си релевантните факти и обстоятелства, неоспорвани от страните. Неоснователно е оплакването за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на съдебния акт. Същото е бланкетно, конкретни пороци не се сочат. Касационната проверка констатира липса на допуснати процесуални нарушения в съдебното производство. Съдът е преценил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е формирал изводи по събраните доказателства и по наведените от страните доводи, обсъдил е обективно и изчерпателно фактите от значение за предмета на спора, извършил е задълбочен анализ на приложимото право. Решението е постановено в изискуемата съгласно чл. 172а АПК форма след цялостна служебна проверка на административния акт в изпълнение на изискването на чл. 168, ал. 1 АПК. Поради това настоящият състав счита, че първоинстанционният съд е спазил процесуалния закон при разглеждане на делото. Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. В съответствие с фактическите обстоятелства и релевантната правна уредба, решаващият съд е направил верен извод за законосъобразност на оспорения акт, като мотивите му се споделят изцяло от касационния състав. Развитите в касационната жалба твърдения, релевирани и в първоинстанционното производство, по същество са обстойно обсъдени в атакуваното решение и правилно са счетени от съда за неоснователни. Съответно на материалноправните разпоредби е заключението на съда, че дружеството се легитимира като собственик на недвижимите имоти за посочените в акта периоди, поради което на основание чл. 11 ЗМДТ дължи заплащане на ДНИ и ТБО. Правилен е изводът му за липса на тъждество между нищожността по чл. 646, ал. 2 ТЗ, която по естеството си носи белезите на относителна недействителност, и абсолютната нищожност. Нормата на чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ (в редакцията й към бр. 70 от 1998 г.) е специална по отношение разпоредбите на чл. 26 и чл. 135 ЗЗД и на чл. 452 ГПК. В хипотезата на чл. 646, ал. 2 ТЗ нищожността има ограничено действие и обхват, т. к. в случая последиците от обявяване за нищожни на сделките, с които жалбоподателят е придобил процесните имоти, се разпростират само по отношение на кредиторите на несъстоятелността, без да се засягат правоотношенията между страните по сделката и третите лица. Законосъобразен е в тази връзка изводът на административния съд, че по смисъла на чл. 646 ТЗ нищожната сделка се счита несъществуваща единствено по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността, само с оглед това им качество и само за целите на това производство, с оглед попълване масата на несъстоятелността. В отношенията му с общината сделките, с които жалбоподателят е закупил процесните недвижими имоти, са действителни, поради което правилно органът по приходите е зачел действието им, приемайки го за данъчно задължено лице за начислените му местни данъци и такси. Тълкуването и прилагането на правния режим на нищожността, съответно - на относителната недействителност, съгласно уредбата му в ТЗ, изхожда от принципа на правната сигурност, изискващ стабилност на правните сделки и предвидимост на правните последици от различните юридически факти. Нищожността по Търговския закон поначало е ограничена само по отношение кредиторите на несъстоятелността като израз на засилената им защита. Тя се проявява по право, а при спор се реализира чрез установителен иск. При нищожността сделките, извършени от длъжника, са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността по силата на закона. Обявяването по чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ за нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на посочените в тази хипотеза сделки на длъжника, е способ за попълване масата на несъстоятелността. Тази нищожност е особена, защото действията и сделките не се считат за извършени само по отношение на кредиторите на несъстоятелността, правните им последици не се считат настъпили и предметът им се връща обратно в масата на несъстоятелността. Насреща обаче стоят правата на страните по сделките - длъжници и трети лица, за които действията и сделките са действителни и които също са субект на защита. Нищожността не съществува за страните по сделката до влизане в сила на решението на съда за установяването й, т. е. сделките произвеждат желаното от страните правно действие спрямо тях така, както и между третите лица. В този смисъл виж решение № 4 от 11.03.2014 г. на КС по к. д. № 12/2013 г. Обжалваният АУЗД е издаден въз основа на подадени от дружеството декларации в качеството му на собственик на имотите със съответно приложени нотариални актове и договор за доброволна делба. Именно това обстоятелство е от значение за целите на данъчното облагане по ЗМДТ и за определяне на данъчно задълженото лице. Решението на съда по чл. 646, ал. 2 ТЗ не засяга възникналото преди постановяването му административно правоотношение между жалбоподателя и общината. Оплакването за противоречие на процесния АУЗД с разпоредбата на 297 ГПК е неоснователно. Органът не е нарушил цитираната норма, т. к. изрично е посочил в акта за установяване на задължения на жалбоподателя, че след датата на влизане в сила на решението на съда такива не следва да му се начисляват за имота. Обоснована и съответна на закона е преценката на административния съд, че с уважаването на иска по чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ е призната нищожността на две разпоредителни сделки по отношение на кредиторите на несъстоятелността и субективните и обективните предели на силата на присъдено нещо се разпростират само по отношение на тях и само по отношение на недействителността на сделките на посоченото в решението основание. Последиците от това решение не отричат упражняването на правомощията на органа по приходите по установяване на публични задължения за ДНИ и ТБО. В отношенията между дружеството и органа по приходите като трето лице сделките са действителни и произвеждат ефект. За посочените в АУЗД периоди жалбоподателят се легитимира като собственик на имотите, поради което законосъобразно е определен за данъчно задължено лице и са му начислени местни данъци и такси за тях до датата на влизане в сила на решението за обявяване на сделките за нищожни. Като е формирал извод в този смисъл, първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон. Съответно на доказателствата и на нормативната уредба е и заключението на съда, че размерът на задълженията е правилно определен от органа по приходите, като по този въпрос по делото няма спор. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което оспореното решение следва да се остави в сила. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,