Решение № 3358 от 5.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11306/2019 г.

Решение № 3358 от 5.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11306/2019 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на С. М. от [населено място] против решение № 190/17.07.2019 г. на Административен съд – К., постановено по адм. д. № 88/2019 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-16001618003097-091-001/03.10.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - П., потвърден с решение № 698/10.12.2018 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - П. при ЦУ на НАП, и в полза на противната страна са присъдени разноски в размер на 1 411.91 лв. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна му и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и присъждане на направените разноски за всички инстанции. Касаторът счита за неправилно приетото от съда, че е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Същото не е доказано от приходните органи в хода на ревизията след обсъждане на всички релевантни обстоятелства. Според него неправилен е и изводът на съда за недоказаност на твърденията на жалбоподателя, че е получил кредити от "Нев Кимя Козметикс" – Турция, предоставени му от Н. Юлкер. Свидетелските показания и съдебно-счетоводната експертиза /СЧЕ/ неправилно не са кредитирани от него. Ответникът по касационната жалба – директор на Дирекция ОДОП – П. оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Бонева по съображения, изложени в писмен отговор, и иска от съда да остави в сила оспореното първоинстанционно решение, както и да му присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1 412 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Кърджалийския административен съд е бил РА № Р-16001618003097-091-001/03.10.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - П., потвърден с решение № 698/10.12.2018 г. на директора на Дирекция ОДОП - П. при ЦУ на НАП. След проведено ревизионно производство по реда на чл. 122 - чл. 124а ДОПК с оглед констатирано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК - несъответствие между декларираните/получени приходи, доходи на ревизираното лице и имущественото му състояние за 2015 г. и за 2016 г. с акта са установени задължения на С. М. за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ върху данъчна основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК за 2015 г. в размер на 5 979. 14 лв. и лихва – 1 468. 43 лв.; задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/ за ДОО – 3 207. 40 лв. и лихва 787. 71 лв.; за ЗО – 2 092. 80 лв. и лихва – 513. 98 лв. и ДЗПО-УПФ – 983. 86 лв. и лихва – 242. 74 лв.; за 2016 г. данък – 4 664. 84 лв. и лихва – 681. 70 лв., ДОО – 4 264. 08 лв. и лихва -615. 97 лв., ЗО – 2 092. 80 лв. и лихва – 302. 32 лв. и ДЗПО-УПФ – 1 308 лв. и лихва – 191. 22 лв. /общо главница – 24 592. 92 лв. и лихви – 4 804. 07 лв. Настоящата касационна инстанция преценява оспореното съдебно решение като валидно и допустимо, постановено от родово и местно компетентен съд съгласно чл. 156, ал. 1 ДОПК в приложимата редакция, по допустимо оспорване на РА, потвърден с решението на решаващия орган, от процесуално легитимирано лице и в срока по чл. 156, ал. 1 ДОПК. Правилно съдът е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите по чл. 119, ал. 2 ДОПК след надлежно възложено ревизионно производство от компетентен орган, определен със заповед № РД-09-1/03.01.2017 г. на териториалния директор. В ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противно на твърденията на касатора. При извършената проверка за установяване на факти и обстоятелства, резултатите от която са обективирани в Протокол от 25.07.2017 г., както и в ревизионното производство, приключило с издаването на РА на 14.03.2018 г., отменен от решаващия орган на основание чл. 155, ал. 4 ДОПК, е установено обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК и на ревизираното лице е връчено повторно уведомление по чл. 124, ал. 1 ДОПК - № РД-22-273/10.07.2018 г. Представена е декларация от него за наличните парични средства към 1-ви януари на двете процесни години в размер на 5 000 лв., както и обяснения относно източниците на доходи. Така предоставените данни са приети от ревизиращия екип. Събраните доказателства в ревизионното производство, както и събраните във връзка с отменения РА такива, присъединени към преписката с протокол, са подробно обсъдени в РА. Установените при ревизията разходи на лицето не са спорни. Не са спорни и установените доходи с изключение на суми, за които то твърди, че са получени като кредит от "Нев Кимя Козметикс" – Турция /49 873. 67 лв. през 2015 г. и 48 895. 75 лв. през 2016 г. /. В хода на ревизията е установено, че С. М. през 2015 г. е направил вноски в "КААН-2009" ЕООД, на което дружество той е едноличен собственик на капитала, както следва: с ПКО № 22/30.11.2015 г. в размер на 22 500 лв. и с ПКО № 23/01.12.2015 г. в размер на 6 500 лв. /общо 29 000 лв. /. Според ССЕ във връзка с тях е взета счетоводна операция Дт 501/Кт 498/1. В "Сема трейд" ООД, в което дружество е съдружник с 50% дялово участие, е внесъл суми по банковата сметка на дружеството в УниКредит Булбанк АД, както следва: на 04.08.2015 г. – 15 800 лв., на 13.10.2015 г. – 1 300 лв., на 23.12.2015 г. – 6 300 лв. /общо 23 400 лв. /. Според ССЕ сумата от 23 400 лв. е осчетоводена по сметка 498/1, с което е приключено салдото по сметка 107. През 2016 г. С. М. е внесъл в "КААН-2009" ЕООД с ПКО № 12/01.12.2016 г. сумата от 51 000 лв. Взета е счетоводна операция Дт 501/Кт 498/1. Във връзка с така внесените суми ревизираното лице представя в хода на ревизионното производство договор за кредит от 10.05.2015 г., сключен между Нев Кимя Козметик Ве Тъб. Малз. Сан. Дъш. Тидж. ЛТД ШТИ – Истанбул като кредитор и "КААН-2009" ЕООД като кредитополучател. Съгласно този договор кредитът, който е безлихвен, в размер на 25 500 евро ще бъде отпуснат в рамките на 4 месеца по 6 375 евро на месец при срок на погасяване 48 месеца. Представен е и договор от 21.07.2016 г. за безлихвен кредит в размер на 25 000 евро, сключен между същото турско дружество като кредитор и "Сема Трейд" ООД. Този кредит според договора следва да бъде отпуснат в рамките на 5 месеца по 5 000 евро на месец. Срокът за връщането му е отново 48 месеца. Представена е годишна данъчна декларация на Нев Кимя Козметик за 2016 г. с приложен към вея подробен баланс и ОПР. Вещото лице не установява данни по тези документи за осчетоводен търговски заем. Краткотрайни финансови активи в този баланс не са включени. То обаче дава заключение, според което търговските заеми не са осчетоводени и в счетоводствата на двете български дружества. Освен това предоставянето на кредити по така представените договори не се потвърждава от показанията на разпитания свидетел Н. Юлкер. Според тях дъщерята на свидетеля е собственик на "Химическата фирма". Тя е присъствала при предаването на сумите, когато С. е идвал в Истанбул. Свидетелят обаче не твърди да е подписван договор между тази фирма и българските дружества от дъщеря му. Твърди, че той лично е давал пари на С., а не на дружествата му – 25 000 евро през всяка една от годините /2015 г. и 2016 г. /, но на части – по 5 000 – 6 000 евро. Сумите към 24.06.2019 г. не са му върнати. Правилно съдът не е кредитирал свидетелските показания за предоставени лични средства от свидетеля, поради противоречието им с писмените обяснения на ревизираното лице, дадени в хода на ревизията, приложени на л. 338 от делото, относно получени кредити от Нев Кимя Козметик по двата представени от него договора. За доказване на това обстоятелство няма писмени документи /договори и разписки/. Свидетелските показания по чл. 157, ал. 2, т. 2 ДОПК са допустими, само ако е имало съставен документ, но същият е загубен или унищожен не по вина на жалбоподателя или свидетеля. Освен това свидетелят дава противоречиви показания и относно трудовата му дейност като източник на средства. От една страна твърди, че "Химическата фирма" е негова, а от друга, че нейна собственичка е дъщеря му. С оглед изложеното, първоинстанционният съд правилно е приел, че жалбоподателят не е доказал получаването на заеми в размерите, необходими му, за да направи вноските в двете търговски дружества. Неоснователни са и доводите на касатора във връзка с преценката, направена от съда на заключението на вещото лице. Правилно съдът не е възприел варианта, при който като приходи са включени сумите, за които се твърди, че са заемни средства съобразно изложените мотиви за недоказаност на тези твърдения. Правилно съдът е приел, че не следва да се включват като доход на ревизираното лице и доходите на И. Ибрям, доколкото не са взети предвид направените от нея разходи и вещото лице не е изследвало общо приходите и разходите на домакинството. Освен това, спорните разходи, установени с РА, са вноските, направени от ревизираното лице в търговските дружества, които ревизиращият екип е преценил като негови лични разходи, а това обстоятелство не е оспорено от него. Решението е правилно и в частта му, в която е потвърден РА относно установените с него задължения за задължителни осигурителни вноски. В качеството си на самоосигуряващо се лице С. М. е подал декларация за вида на осигуряването си. Подавал е декларации обр. 1 и 6 съгласно Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Декларирал е източниците си на доходи в ревизионното производство. Чл. 124 а ДОПК препраща "съответно" към разпоредбите на чл. 122 – чл. 124 ДОПК при установяването на задължения за задължителни осигурителни вноски, т. е. и към чл. 123, ал. 1, т. 1 ДОПК, установяващ законова оборима презумпция за наличието на облагаем до ход, т. е. и осигурителен. Приемайки, че РА е законосъобразен, съдът е постановил съответно на материалноправните норми решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящото съдебно производство в размер на 1 411. 91 лв.