Решение № 8989 от 28.9.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министър-председателя на Република България, чрез процесуален представител, против решение 7644 от 12.12.2022г. по адм. дело 6116/2022г. на Административен съд София-град/АССГ/, с което е отменена заповед Н-632/22.06.2022г. министър-председателя на Република България. С посочената заповед на основание чл.100, ал.1, т.2 и ал.3 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ е отстранен временно от работа В. Даков-директор на дирекция Правителствена канцелария, с I старши ранг, считано от 22 юни 2022г. до приключване на дисциплинарното производство срещу държавния служител с акт на дисциплинарно наказващия орган. Касаторът твърди недопустимост и евентуално неправилност на обжалвания съдебен акт като постановен в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по смисъла на чл.209, т.2 и т.3 от АПК. Подробни съображения излага в касационната жалба и писмени бележки. Моли обжалваното решение да бъде обезсилено или отменено. Не претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Ответникът В. Даков, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмен отговор. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Не претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но е материално незаконосъобразна поради превратно упражняване на власт. Според АССГ налице е и самостоятелно основание за отмяна оспорения АА по чл.146, т.4 АПК, тъй като незаконосъобразно образуваното дисциплинарно производство ( при липса на данни за конкретно дисциплинарно нарушение и от неправилно формиран състав на ДС) не може да бъде материалноправно основание за отстраняване по чл.100, ал.1, т.2 ЗДСл. Съдът е достигнал до извод за допуснато нарушение на принципа на чл.6 АПК, изразяващо се в това, че намесата в правото на труд на служителя не се е ограничила до най-необходимото за постигане на легитимно преследваната цел, така че използваните средства да увреждат в най-малка степен. Решението валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Не се кредитират възраженията на касатора за недопустимост на обжалвания съдебен акт. Обсъждането от съда на неотносими към предмета на спора факти не води до недопустимост на съдебното решение поради свръхпетитум защото със същото предвид осъществения контрол по см. на чл.168 АПК съдът се е произнесъл по предмета на съдебното оспорване - в случая заповед Н-632/22.06.2022г. министър-председателя на Република България. Законосъобразен е извода на първоинстанционния съд, че служителят Даков е временно отстранен от длъжност без да са налице предпоставките на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, но по различни от изложените от съда съображения. От приетите по делото включително пред първоинстанционния съд писмени доказателства, неоспорени от страните, се установява че срещу В. Даков е образувано на 20.06.2022г. дисциплинарно дело с решение на дисциплинарния съвет в администрацията на МС, прието на заседание на 21.06.2021г. по протокол 1, в изпълнение на заповед от 20.06.2022г. на министър-председателя на РБ, с която на осн. чл.96, ал.1 ЗДСл е наредено образуването на дисциплинарно дело срещу Тошев за налагане на дисциплинарно наказание за констатираните в доклада на Главния инспекторат дисциплинарни нарушения по чл.89, ал.2, т.1 ЗДСл. В мотивите на процесната заповед, издадена в хипотезата на чл.100, ал.1, т.2 ЗДСл при оперативна самостоятелност на органа по назначаването е посочено, че същата се издава предвид правомощията, произтичащи от заеманата от В. Даков длъжност-директор на дирекция Правителствена канцелария, които дават възможност на държавния служител да повлияе или да попречи на развитието на воденото дисциплинарно производство. Фактите по делото, които обосновават избраната от АО възможност да отстрани временно от работа държавния служител са пряко свързани с воденото срещу него дисциплинарно производство. В конкретния казус такива са обективирани в доклад 02.04-211/16.06.2022г. на главния инспекторат на МС за резултатите от извършена извънпланова проверка на управлението на имот-публична държавна собственост, предоставен на министерския съвет с акт 10005 за публична държавна собственост от 08.10.2018г. От съдържанието на цитираните по-горе документи е видно, че дисциплинарното нарушение е за действия/бездействия чийто резултат е обективиран в писмени документи, подробно посочени в доклада на инспектората. Това означава, че гласни доказателствени средства не биха се отразили на разкриване на обективната истина в хода на дисциплинарното производство. Налага се извода, че изложените от АО мотиви в оспорената заповед за възможност на държавния служител да повлияе или да попречи на развитието на воденото дисциплинарно производство и следователно да препятства разкриване на обективната истина са в противоречие с фактите по делото. На следващо място обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и е обосновано. АССГ е изпълнил задължението си по чл.168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в АПК. Съдът е преценил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като обжалвания пред настоящата инстанция съдебен акт е постановен при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Крайният извод на съдебния състав кореспондира със събраните по делото доказателства. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл.209, т.2 и т.3 от АПК, поради което същия следва да бъде оставен в сила. Разноски в настоящото производство не са претендирани от ответната страна и такива не се присъждат. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение