Решение № 118 от 8.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6592/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Началник отдел Местни данъци и такси при Община Родопи, подадена чрез процесуалния представител адв. Маринова, срещу Решение 971 от 26.05.2023 г., постановено по адм. дело 2809/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив /АС-Пловдив/, с което е отменен Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ 212/04.08.2022 г. /неправилно посочен като 212/03.08.2022 г./, съставен от Т. Първанова-Гергинова - главен инспектор в Ревизии и контрол, отдел МДТ на Община Родопи, в частта му, потвърдена с Решение 57/27.09.2022 г. на решаващия орган по чл. 107, ал. 4 от ДОПК, с който на Луми ЕООД са били установени задължения за такса битови отпадъци - за компонента чистота на териториите за обществено ползване, за периода от 01.01.2020 г.до 31.12.2021 г. в размер на 8 776,11 лв. - главница и 1 223,73 лв. лихва за забава към 04.08.2022 г. Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен, като от изложеното се извеждат касационните основания по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК - противоречие с материалния закон. Излага съображения, че съдът не е изследвал в цялост заповедите на кмета на Община Родопи и е извел неправилни изводи, че имотите на дружеството не попадат в очертаните от заповедите райони, в които се предоставя услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Счита, че видно от представените доказателства горепосочената услуга се предоставя от Община Родопи. Подробни аргументи са изложени в касационната жалба, по които се претендира отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на процесния АУЗД в обжалваната му част. Претендира разноски за две инстанции. Ответникът по касационната жалба Луми ЕООД, оспорва касационната жалба по аргументи, изложени в депозирания писмен отговор, подаден чрез процесуалния му представител адв. Петров. Настоява за потвърждаване на съдебния акт с присъждане на разноски за касационната инстанция. В съдебно заседание поддържа писмения отговор. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Осмо отделение, за да се произнесе, съобрази че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, против подлежащ на оспорване и неблагоприятен за тази страна съдебен акт, а разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Пловдив е била законосъобразността на АУЗД 212/04.08.2022 г., съставен от Т. Първанова-Гергинова - главен инспектор в Ревизии и контрол, отдел МДТ при Община Родопи, в частта му, потвърдена с Решение 57/27.09.2022 г. на Началник отдел Местни данъци и такси при Община Родопи, в частта, с която на Луми ЕООД са били установени задължения за такса битови отпадъци - за компонента чистота на териториите за обществено ползване, за периода от 01.01.2020 г.до 31.12.2021 г. в размер общо на 8 776,11 лева - главница и 1 223,73 лева лихва за забава към 04.08.2022 г. Съдът е приел за безспорно по делото, че имотите на Луми ЕООД се намират извън строителните граници в землищата на с. Оризари и с. Кадиево, общ. Родопи, същите не попадат в границите, определени с раздел II, 2.1.9. и т. 2.1.13 на Заповедите на кмета на Община Родопи. АС-Пловдив е установил, че със Заповед 752/31.07.2019 г. и Заповед 927/10.09.2020 г., издадени на основание чл. 62 и чл. 63 от ЗМДТ, са определени границите на районите, в които ще се извършват всички видове услуги, включително и оспорения компонент чистота на териториите за обществено ползване. В така посочените граници, конкретно за с. Оризаре и с. Кадиево, където се намират процесните имоти, е посочено, че услугите се извършват в имотите, които са в регулация на населеното място, както и конкретно цитирани имоти, сред които не попадат тези, собственост на дружеството. Според съда дори и да бъде прието, че имотите на дружеството жалбоподател, намиращи се извън строителните граници на с. Оризаре и с. Кадиево, попадат в териториалния обхват на заповедите по чл. 63 от ЗМДТ, то не е била налице втората предпоставка - общината фактически да е предоставила спорната услуга чистота на териториите за обществено ползване, което да обоснове пораждане на задължение за заплащането ѝ. Анализирайки представените писмени доказателства първостепенният съд е приел, че не може да бъде изведен несъмнен извод, че действително е била предоставяна услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване извън населеното място на селата Оризаре и Кадиево. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. В по-общ план следва да се посочи, че за да е дължима таксата за битови отпадъци за услугите по чл. 62 от ЗМДТ, освен наличието на правна връзка между недвижимите имоти и правния субект по смисъла на чл. 11 от ЗМДТ /което в случая не се спори/, е необходимо, на първо място, да са налице заповеди по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, в които да са посочени районите и видът на услугите по чл. 62 от ЗМДТ, които се предоставят. Следва да се установи, че декларираните имоти, за които ТБО е начислена, попадат в териториалния обхват на определените със заповедите райони. По аргумент от чл. 71 от ЗМДТ следва да се установи, че услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване са реално извършвани от общината, както и, че тя разполага с депо или друго съоръжение за обезвреждане на битовите отпадъци. В настоящия случай за процесния период 01.01.2020 г. 31.12.2021 г. са представени заповеди на кмета на Община Родопи по чл. 63, ал.2 от ЗМДТ. В Раздел II на заповедите са определени границите на районите, в които ще се предоставят услугите по чл. 62 от ЗМДТ. Имотите на Луми ЕООД се намират извън строителните граници в землищата на с.Оризари и с. Кадиево, Община Родопи и те действително не попадат в границите, определени с Раздел II, т. 2.1.9 и т. 2.1.13 на горепосочените заповеди, в които се предлагат и трите услуги по чл. 62 от ЗМДТ. Следва да се има предвид, че в Раздел II, т.2.2 на представените по делото Заповед 752/31.07.2019 г. и 927/10.09.2020 г. на кмета на Община Родопи, се определят границите, в които според спецификата на теренните условия, както и за имоти непопадащи в определените с т. 2.1 граници, се определят граници на районите, в които ще се извършват само услугите: обезвреждане на битови отпадъци в депа или в други съоръжения за битови отпадъци и поддържане на чистотата на територии за обществено ползване. Те са: имоти, които не са посочени в т.2.1 на заповедите; незастроени УПИ в регулация на населените места, незастроени УПИ в земеделски земи и горски територии, незастроени имоти, попадащи в земеделски земи и горски територии и др. В случая имотите на Луми ЕООД попадат в т. 2.2.7 от горепосочените заповеди в границите на районите, в които общината извършва услугата по поддържане на чистота на териториите за обществено ползване /спорният компонент по делото/ и първостепенният съд необосновано не е приел за доказан този факт. Неправилно съдът е приел и че Общината фактически не е предоставила спорната услуга чистота на териториите за обществено ползване, което да обоснове пораждане на задължение за заплащането ѝ. Видно от представените по делото писмени доказателства за процесния период услугата поддържане на чистота на териториите за обществено ползване се предоставя от Община Родопи, която разполага с определени по трудови договори лица в звено чистота с място на работа с. Оризари и с. Кадиево, за които са представени трудови договори и протоколи за приемане на извършената работа. Въпреки изброяването на многобройните доказателства за извършване на спорната услуга, съдът неправилно е приел, че същата не е била предоставена. Видно от представените доказателства, а именно протоколи за приемане на извършената работа, трудови договори, длъжностни характеристики, фактури за извършени разходи от общината за предоставяне на процесната услуга и др. е видно, че Община Родопи е осигурила, както необходимите кадрови, така и финансови ресурси за нейното предоставяне, както и фактическото предоставяне на услугата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. С оглед на гореизложеното решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата на дружеството срещу процесния АУЗД. Решението следва да бъде отменено и в частта на разноските. При този изход на спора разноски за двете инстанции се дължат на Община Родопи. За първа инстанция дължимите разноски са 1 300 лв. за адвокатско възнаграждение и за касационната инстанция 1 400 лв. за адвокатско възнаграждение и 80 лв. за заплатена държавна такса, или общо дължимите разноски, които Луми ЕООД следва да заплати на Община Родопи за двете инстанции са 2 780 лв. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение