Решение № 4739 от 13.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15352/2009 г.

Решение № 4739 от 13.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15352/2009 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Никола Ангелов Николов от с. Звъничево, обл. Пазарджик, против решение № 468 от 15.10.2009 г. по адм. дело № 349 по описа за 2009 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата против мотивирано решение № 13/25.05.2009 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Пазарджик. Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно прилагане на т. 12, т. 66г и т. 67 от отменения ПКТП (Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране). Ответникът Директорът на "Районно управление Социално осигуряване", гр. Пазарджик, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Пазарджик е решение № 13 от 25.05.2009 г. на Директора на "Районно управление Социално осигуряване" (РУСО), гр. Пазарджик и потвърденото с него разпореждане № 5201083480 ПР-228/07.04.2009 г. на длъжностното лице по пенсионното осигуряване, с което на Никола Ангелов Николов от с. Звъничево, обл. Пазарджик, е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО поради неизпълнение на условието за осигурителен стаж от втора категория с продължителност 15 години. Решението на Административен съд - Пазарджик, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на материалноправните разпоредби на т. 12 и т. 66и от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.). Първоинстанционният административен съд законосъобразно е приел, че изпълняваната от жалбоподателя длъжност "шлосер" от 02.02.1975 г. до 01.04.1999 г. в Завод за резервни части "Бесапара", гр. Пазарджик, не попада в обхвата на посочените разпоредби и положеният труд не може да бъде причислен към втора категория. Изводът на съда се основава на извършена преценка на събраните по делото доказателства (вписвания в трудовата книжка, заключение на съдебно-икономическа експертиза и др.), при която е установено, че по вредност и тежест положеният труд на длъжност "шлосер" в Завода за резервни части не е съответен на труда в леярското производство и работниците не са получавали доплащания за работа във вредна и опасна среда. Неоснователни са касационните доводи за неправилно прилагане на т. 12, т. 66г и т. 67 от ПКТП (отм.). Първоинстанционният съд е тълкувал и приложил правилно материалноправната разпоредба на т. 12 от ПКТП (отм.), която причислява към втора категория труда на работниците, заети в леярското производство на черни метали, в горещо ковашко-пресово производство, радиално-ковашкия цех и ковашкото отделение на Научноизследователския проектно-конструкторски институт "Технологична обработка на качествени стомани" (НИПКИТОКС) при НПП "Бл. Попов" - Перник, както и труда на шлосерите в Цех "Ширпотреба" при НПП "Бл. Попов" - Перник. По делото не са представени писмени доказателства, насочващи към извод за идентичност по вредност и тежест на условията на труд в Завода за резервни части в гр. Пазарджик с тези в леярското производство на черни метали или в изброените производствени звена, вкл. Цех "Ширпотреба", при НПП "Бл. Попов" - Перник. Свидетелските показания не могат да служат като надлежно доказателство за установяване характеристиките на трудовата среда (концентрации на вредни вещества, ниво на шум, запрашеност и пр.). Дадените от свидетеля Цветан Иванов Шопов показания не могат да бъдат кредитирани и предвид обстоятелството, че влизат в противоречие със запазените разплащателни ведомости, в които не са отразени допълнителни плащания за работа във вредна и опасна среда. Разпоредбата на т. 67 от ПКТП (отм.) се отнася до труда на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника. Недопустимо е по пътя на разширителното тълкуване разпоредбата да се прилага и по отношение на труда на работниците и служителите от раздел IV от правилника. Спорният труд в завода за резервни части (производство на стоманени въжета и ютии) не попада в изброените хипотези от т. 66и, раздел IV от ПКТП (отм.), която подобно на т. 26 от раздел II обхваща труда на работещите в друг отрасъл (строителство, ремонт на място, на строителни и пътностроителни машини в строително-монтажната дейност и пр.). Застъпеното в касационната жалба становище, съгласно което "във всички отрасли и дейности посочени в ПКТП (отм.), длъжността "шлосер" и "ел. шлосер" се признава за втора категория на труда", не намира нормативна опора. Оспорените административни актове, с които е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, са издадени при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност и като е отхвърлил жалбата, Административен съд - Пазарджик е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,