Решение № 2377 от 22.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11598/2020 г.

ВАСIV отделение22.02.2021 г.докладчик т Диана Гърбатова

Диспозитив

ОБЕЗСИЛВА Решение № 211 от 15.06.2020 г., постановено от Административен съд – Стара Загора по адм. дело № 631/2019 г., в ЧАСТТА МУ, с която е изменена определената от ОбС - Стара Загора пазарна цена за закупуване на общинската част от УПИ V - 110 в кв. 24 по плана на с. Ново село, община Стара Загора, представляваща 93/1020 кв. м. ид. ч., по отношение на лицето Х. Луканова и прекратява производството в тази част. ОСТАВЯ В СИЛА ОСТАНАЛАТА ЧАСТ ОТ Решение № 211 от 15.06.2020 г., постановено от Административен съд – Стара Загора по адм. дело № 631/2019 г. ИЗПРАЩА преписката на ОбС- Стара Загора за ново произнасяне по отношение на жалбоподателя М. Иванов, съобразно изложените по- горе мотиви на настоящото съдебно решение. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 2377 от 22.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11598/2020 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - Стара Загора, подадена чрез упълномощен юрисконсулт Д. Вълчева против решение № 211 от 15.06.2020 г., постановено от Административен съд – Стара Загора, по адм. дело № 631/2019 г., с което е изменено по жалба на М. Иванов Решение № 2432 по протокол № 46 от 25.07.2019 г. на ОбС – Стара Загора, в частта относно определената пазарна цена за закупуване от страна на М. Иванов и Х. Луканова на общинската част от УПИ V - 110 в кв. 24 по плана на с. Ново село, общ. Стара Загора, представляваща 93/1020 кв. м. ид. ч., актуван с Акт за частна общинска собственост № 15534 от 16.02.2016 г., като същата е намалена от 1 800. 00 /хиляда и осемстотин/ лева без ДДС на 1 395. 00 лв. /хиляда триста деветдесет и пет/ лева без ДДС. С жалбата са релевирани възражения за недопустимост и неправилност на съдебния акт, поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост на постановеното решение – касационни основания по смисъла чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Посочено е, че съдът е приемайки за предмет на съдебен контрол решение на ОбС, което е гласувано в рамките на правомощията му по чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, във вр. с чл. 35, ал. 3 ЗОбС, в частта относно определената продажна цена на процесния имот, е нарушил свободата на договаряне и свободно формиране на волеизявлението по чл. 8 и чл. 9 ЗЗД, които са валидни и при разпореждане с имоти частна общинска собственост. Касаторът твърди, че на практика съдът е заместил волята на собственика на поземлен имот относно определяне на продажната цена на същия. Намира, че размерът на продажната цена на имота – общинска собственост е въпрос на целесъобразност по аргумент от чл. 145, ал. 1 АПК и не може да бъде обект на съдебен контрол. Сочи също, че съдебният акт е недопустим, тъй като липсва подадена жалба от страна на Х. Луканова и тя съответно не е конституирана като страна по делото. Претендира обезсилване на обжалваното решение, алтернативно неговата отмяна и потвърждаване на решението на ОбС- Стара Загора. Ответникът - М. Иванов от гр. Стара Загора оспорва касационната жалба, чрез упълномощен адв. И. Спасов, който с писмен отговор и писмено становище пледира за отхвърлянето й като неоснователна. Заявява искане за присъждане на разноски за тази инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като по делото е била назначена оценителна експертиза, която въз основа на метода на сравнителните продажби и аритметична стойност от продажните цени на осем аналогови сделки е определила пазарна цена в размер на 1395. 00 лв., докато цената определена в процесното решение на общинския съвет е в размер на 1 800. 00 лв. Участващият по делото прокурор сочи, че съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК индивидуалните административни актове следва да са мотивирани, като към същите следва да са посочени фактическите и правни основания, а в настоящия случай липсата на мотиви представлява съществено нарушение на закона и възпрепятства упражняването на правото на защита на адресата на административен акт. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Производството пред Административен съд – Стара Загора се е развило по жалба на М. Иванов против Решение № 2432 по протокол № 46 от заседание на Общински съвет – Стара Загора, проведено на 25.07.2019 г., в частта за определената пазарна цена на гореописания имот и дължимите данъци и такси, изчислени въз основа на същата. За да измени решението на ОбС- Стара Загора, първоинстанционният съд е посочил, че прекратяването на съсобствеността между общината и физическото лице, чрез продажба на общинско имущество, е сложен фактически състав, който съдържа в себе си административни и граждански правоотношения, като административната фаза на правоотношението участват общинският съвет и кметът на общината със строго регламентирани и разграничени функции, от една страна и от друга - физически или юридически лица. Съдът е приел, че при вземане на решението си общинският съвет не действа като равнопоставен субект в гражданско правоотношение, а като административен орган - разпоредител с общинската собственост, и с него се създават права и задължения, и съотв. непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на страните по сделката. Съдът е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 11 ЗОбС и Тълкувателно решение № 5/10.12.2008 г. на ОС на ВАС, първоинстанционната жалба е насочена срещу акт, за който е предвидена възможност за съдебен контрол. За определяне на пазарната цена за 93/1020 кв. м. ид. части от дворно място – УПИ V110 в кв. 24 на с. Ново село е била допусната съдебно-оценителна експертиза, според която същата следва да се определи на 1395, 00 лв. Уточнено е, че вещото лице е направило оглед на място и се е запознало с всички продажби, които е направила община Стара Загора в близки квартали и населени места, като за целта е издирила е осем сделки на чиято база е определена цената. Съдът е посочил, че при приемане на обжалваното решение е спазена процедурата, предвидена в ЗМСМА, както и в Правилника за организацията и дейността на общинския съвет, но тъй като определената с него цена в размер на 1 800. 00 лв. без ДДС се отклонява съществено от посочената от експерта стойност - 1116 лв., без да са изложени никакви мотиви, наложили това отклонение от определената за продавания имот пазарна стойност, то продажната цена се явява необоснована и определена при неправилно приложение на материалния закон. Съдът е приел, че обжалваното решение следва да бъде изменено като се намали определената от Общински съвет – Стара Загора цена за закупуване на общинската част от процесния имот и цената следва да бъде редуцирана от 1 800. 00 лв. без ДДС на 1 395. 00 лв. без ДДС, съобразно заключение на приетата съдебно – оценителната експертиза по делото. Обжалваното съдебно решение е валидно постановено и е допустимо в частта му, с която е изменена цената на съответните ид. части от процесното дворно място по отношение на жалбоподателя М. Иванов. Касационният съдебен състав споделя становището на първостепенния съд относно административния характер на атакуваното решение на ОбС - Стара Загора, в какъвто смисъл е и формираната съдебна практика по този вид казуси - решения по адм. д. № 1224/2020 г., № 12763/2016 г., № 8363/2016 г., определение по адм. д. № 7020/2019 г. и др., в които категорично е прието, че решението на ОбС, с което се определя продажна цена при прекратяване на съсобственост по реда на чл. 36, ал. 1, т. 2 ЗОбС подлежи на обжалване по съдебен ред по законосъобразност, тъй като между адм. орган и лицата, които следва да заплатят продажната цена, не съществуват отношения на равнопоставеност и свободно договаряне. С обжалваното решение обаче, първоинстанционният съд се е произнесъл и относно дължимата цена от лицето Х. Луканова, която не е предявила жалба пред Административен съд - Стара Загора, поради което по отношение на това лице процесното решение на ОбС- Стара Загора е влязло в сила и съставлява стабилен административен акт. Това е така, защото в първоинстанционната жалба не е отразено, че се подава от името на Х. Луканова, а само от М. Иванов, който не е посочил, че представлява и друго лице и не е представил пълномощно за представителство на Х. Луканова. С оглед на това първостепенният съд е излязъл извън субективните предели на правния спор и се е произнесъл без да е надлежно сезиран по отношение на лицето Х. Луканова. С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е процесуално недопустимо в частта, с която съдът се е произнесъл по отношение на Х. Луканова, което обстоятелство съставлява отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 2 АПК и изисква обезсилване на съдебния акт в тази му част. В останалата част оспореното съдебно решение по отношение на М. Иванов е допустимо и правилно, като при постановяването му не са допуснати твърдяните от касатора нарушения на материалния и процесуалния закон. Първоинстанционният съд точно е издирил, тълкувал и приложил разпоредбите на ЗОбС и ЗМСМА. Неоснователен е доводът за необоснованост на решението, тъй като съдът е обсъдил всички приложени по делото писмени доказателства и въз основа на тях е извел верни правни изводи. Решаващият състав на АС - Стара Загора правилно е преценил, че обжалваното решение на ОбС- Стара Загора подлежи на съдебен контрол по реда на АПК, тъй като е властническо волеизявление, гласувано от овластен орган на местното самоуправление в изпълнение на нормативно заложената му управленска функция във връзка с разпореждането с имоти, които са общинска собственост, поради което представлява индивидуален административен акт, което е в съответствие с Тълкувателно решение № 5/10.12.2008 г. по т. д. № 20/2007 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд. Неоснователно е и възражението на касатора, че съдът е заместил волята на собственика на поземления имот, което е ограничило свободата му на договаряне. Както правилно е отчел и административния съд, по искане на жалбоподателя за закупуване на общинската част от УПИ V110, е била изготвена пазарна оценка от лицензиран оценител, включен в публичния регистър на Камарата на независимите оценители. Видно неговата експертната оценка справедливата пазарна стойност на недвижимия имот – общинско място с площ 93/1020 кв. м. ид. ч. от УПИ V110, кв. 24, с. Ново село, възлиза на 1116 лв. При определяне от ОбС - Стара Загора на дължимата цена е посочена друга по- висока цена, а именно: 1800 лв., без в атакуваното решение да са изложени фактически и правни съображения, от които да е видно защо не е приета представената експертна оценка и как точно е формирана по- високата цена. Назначената и неоспорена съдебно-оценителна експертиза по делото е достигнала до заключение за пазарна стойност на процесните идеални части от съсобствения имот от 1395 лв., която стойност е близка до посочената от независимия оценител и далеч по-ниска от определената в оспореното решение на общинския съвет. Обоснован и правилен е изведеният от административния съд в тази връзка извод, че в Решение № 2432 по протокол № 46 от 25.07.2019 г. на ОбС – Стара Загора, не се съдържат конкретни мотиви, обосноваващи това отклонение от определената пазарна стойност. Съдът правилно е преценил, че определената оценка от 1800. 00 лв. без ДДС се явява произволно определена и следва да бъде изменена. По изложените съображения, касационният съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение в частта по отношение на жалбоподателя М. Иванов е съобразено с материалния закон, обосновано е и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да остане в сила. Както бе отразено по- горе съдебното решение в частта му досежно лицето Х. Луканова е недопустимо и следва да бъде обезсилено, което налага връщане преписката на административния орган за определяне на нова продажна цена само по отношение на М. Иванов, при съобразяване на приетата и неоспорена съдебно- оценителна експертиза по адм. д. № 631/2019 г. и мотивите на обжалваното решение в частта му относно дължимата цена от горепосоченото лице, съобразно притежаваната от него ид. част от съсобствения недвижим имот. С оглед изхода на спора - частична основателност и частична неоснователност на касационната жалба, настоящият съдебен състав намира, че на страните не следва да се присъждат разноски. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 35, ал. 3