Решение № 5506 от 7.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1407/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Дирекция за национален строителен контрол чрез неговия пълномощник срещу решение 420/19.12.2023 г. по адм. дело 404/2023 г. на Административен съд Кърджали. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба Д. Катранджиев, чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна и претендира присъждане в негова полза на направените по делото разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Д. Катранджиев срещу заповед РД-15-478/18.09.2023 г. на началника на Дирекция за национален строителен контрол, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на оспорващия на длъжност началник на РДНСК в Регионална дирекция за национален строителен контрол Кърджали, Главна дирекция Строителен контрол при Дирекция за национален строителен контрол, с придобит ранг V старши, считано от 19.09.2023 г., поради обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но посочените в нея фактически и правни основания не удовлетворяват изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК за мотивиране на акта. В издадената заповед органът по назначаване не е изложил фактическите обстоятелства, които обосновават обективната невъзможност за изпълнение на оспорващия на служебните му задължения. В акта липсват мотиви за приложение на посоченото правно основание за прекратяване на служебното правоотношение, в частност за наличието на комулативно изискуемите предпоставки за невъзможност по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл да е създадена нова фактическа обстановка, която да води до невъзможност служителят да изпълнява служебните си задължения по длъжностна характеристика и причините за тази невъзможност да не зависят от него. Предвид изложеното, съдът обосновава извод за материална и процесуална незаконосъобразност на оспорената заповед. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че към момента на издаване на оспорената заповед, оспорващият е заемал поста началник на РДНСК Кърджали. По преписката са представени длъжностна характеристика за длъжността началник на РДНСК, формуляр по приложение 2 към чл. 19, ал. 1, т. 1 (от Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация) с индивидуален работен план на служителя за атестационния период 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г. и отчет за дейността на РДНСК Кърджали за месец август 2023 г., изпратен от началника на РДНСК Кърджали до началника на ДНСК, със съответните приложения в табличен вид. Спрямо релевантните за спора факти съдът правилно е приложил материалния закон: Предпоставките за приложението на нормата на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл не са изпълнени. Според цитираната разпоредба органа по назначаваното може да прекрати без предизвестие служебното правоотношение, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява задълженията си извън случаите на чл. 103, ал. 1, т. 3 ЗДСл - поради болест, довела до трайна неработоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертна лекарска комисия. Визираната норма изисква промяна в обстоятелствата, възникнала независимо от волята на страните по служебното правоотношение, която води до невъзможност държавният служител да изпълнява задълженията си по конкретната длъжност. В издадената заповед изначално липсват изложени обстоятелства, които да обосноват извод за такава обективна невъзможност. Представеният отчет с отразено намаляване на обема на свършена работа за определена част от атестационния период не съставлява доказателство за наличие на обстоятелствата, визирани в чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Фактът на извършена от служителя работа дори обосновава извод в обратна насока. Следователно, заповедта е издадена при нарушение на изискванията за форма на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, довело и до несъответствието й с материалноправните разпоредби. Поради това, оспореният административен акт правилно е приет от съда за незаконосъобразен. Неоснователен е касационният довод за неизпълнение от страна на служителя на възложените му задължения, доколкото оплакването не отговаря на основанието за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Констатациите на органа за неизпълнението на служебните задължения на неговия служител евентуално би могло да бъде основание за образуването на дисциплинарно производство или в атестационна процедура, но не съставлява основание за прекратяване на служебното правоотношение по посочения в административния акт ред. Поради всичко изложено, настоящата инстанция приема, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на съдебния акт. Решението на Административен съд Кърджали е постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон и е обосновано, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция и при своевременно заявената претенция от пълномощника на ответника по касационната жалба, Дирекцията за национален строителен контрол следва да бъде осъдена да заплати в полза на Д. Катранджиев сумата от 1200 (хиляда и двеста) лева, представляваща адвокатско възнаграждение. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,