Решение № 6683 от 13.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13707/2010 г.

Решение № 6683 от 13.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13707/2010 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 145 и сл. АПК във вр. с чл. 323, ал. 1 на Закона за съдебната власт.

Образувано е по жалба на Станислав Йорданов Стоянов, гр. Разград, ул. "6-ти септември" № 4, вх. "В", ап. 8 срещу решение на Висшия съдебен съвет по т. 47 по протокол № 23 от 17.06.2010 г., с което е прието, че е извършил дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1 и 2 от Закона за съдебната власт, редакция към процесния период, и на основание чл. 308, ал. 1, т. 6 от същия му е наложено дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност".

Жалбоподателят счита оспорваното решение за нищожно и за незаконосъобразно, поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 1, 3, 4 и 5 АПК. Твърди, че решението противоречи на материалния закон, тъй като при вземането му чл. на Висшия съдебен съвет изказал мнение, което не кореспондира с оценката за магистрата, дадена от прекия му административен ръководител при преместването в районна прокуратура, гр. Разград. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 320, ал. 1 Закона за съдебната власт (ЗСВ) счита, че са налице недоказани и противоречащи на истината мотиви на решението. Сочи, че Съветът не отчел повишението му на място в ранг "прокурор в окръжна прокуратура", както и добрата му атестационна оценка за периода. Счита, че неправилно в предложението за налагане на дисциплинарно наказание са посочени деветнадесет досъдебни производство като реалният им брой е осемнадесет. Този факт твърди, че е нарушение на закона, което утежнява неоснователно положението му и е повлияло при определяне на наказанието. Твърди, че в нарушение на процесуалните правила, решението на дисциплинарния състав е взето в деня на последното заседание - 21.10.2009 г., а е датирано и входирано във Висшия съдебен съвет на 31.05.2010 г. Твърди, че ако е налице антидатиране, това води до нищожност на решението на дисциплинарния състав, тъй като датата на издаването му е основен негов атрибут, а ако истинската дата е 21.10.2009 г., то не са взети предвид писмените му бележки. Счита за нарушение на правото му на защита необсъждането пункт по пункт на възраженията, представени на дисциплинарния състав с писмената защита, както и връчването на решението по време на отпуск по болест. Сочи, че след образуване на дисциплинарното производство е продължил да изпълнява задълженията си близо една година и е приключил повечето от преписките. Моли съда да отмени оспорваното решение.

Ответникът по жалбата - Висшият съдебен съвет, счита същата за неоснователна. Оспорваното решение е постановено от компетентен орган, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби на закона и в съответствие с неговата цел. Броят на преписките, по които е допуснато забавяне е отразен правилно в решението на дисциплинарния състав, а техническата грешка в предложението не влияе на законосъобразността на решението на Висшия съдебен съвет. При определяне на наказанието е взето предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на жалбоподателя. Моли съда да остави в сила оспорваното решение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Решението на Висшия съдебен съвет е законосъобразно. То съответства на установените фактически констатации. В подкрепа на правилността на фактическите и правни изводи сочи факта, че след преразпределение на делата на други прокурори, същите са били бързо решени, включително и с влезли в сила присъди. Счита, че наказанието е определено правилно с оглед на установените нарушения.

Върховният административен съд счита жалбата за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт.

За да се произнесе по същество съдът установи от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е юрист с над единадесет години стаж, от които една година като юрисконсулт, близо шест години като военен следовател във военно-окръжна прокуратура, гр. Варна и останалите като прокурор в районна прокуратура, гр. Разград.

С предложение, входящ на Висшия съдебен съвет № 11.09-118 от 13.07.2009 г., административният ръководител на окръжна прокуратура, гр. Разград, направил предложение до Съвета за образуване на дисциплинарно производство срещу Станислав Стоянов за извършени нарушения на чл. 307, ал. 3, т. 1 и 2 ЗСВ, редакция към процесния период, и налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 ЗСВ - "дисциплинарно освобождаване от длъжност". В предложението са изброени осемнадесет броя прокурорски преписки, по които вносителят твърди системно неспазване на срокове и действия и бездействия, които неоправдано забавят производството. С решение т. 10 по протокол № 30 от 16.07.2009 г. Висшият съдебен съвет образувал дисциплинарно производство и избрал дисциплинарен състав.

На 30.09.2009 г. и на 21.10.2009 г. дисциплинарният състав провел заседания, на които разпитал прекия административен ръководител на жалбоподателя и приел представените писмени доказателства. Дал възможност на дисциплинарно привлеченото лице да представи писмена защита до 26.10.2009 г. На 26.10.2009 г. Стоянов входирал във Висшия съдебен съвет писмена защита, в която изложил доводи по всяка една от твърдяните в предложението прокурорски преписки. С решение № 10-00-035 от 31.05.2010 г. дисциплинарният състав предложил на Висшия съдебен съвет да приеме, че жалбоподателят нарушил чл. 307, ал. 3, т. 1 и 2 ЗСВ, редакция към процесния период, и да му наложи дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 ЗСВ - "дисциплинарно освобождаване от длъжност".

От фактическа страна дисциплинарният състав приел, че Стоянов, по осемнадесет броя досъдебни производства, системно не спазвал сроковете, предвидени в процесуалните закони, и са налице действия или бездействия, които неоправдано забавят производството. Посочените конкретни нарушения са:

1. По досъдебно производство № 145/1995 г.: същото към датата, когато е предоставено на Стоянов като наблюдаващ прокурор - 11.08.2003 г., било спряно, поради отсъствие на свидетел. Едва на 18.04.2006 г. е възобновено и на 28.09.2006 г. е спряно на същото основание. Възобновено е на 7.12.2006 г., а на 14.02.2007 г. е спряно отново на същото основание. След разпит на обвиняемия пред съдия и направени от него признания на 6.08.2007 г. делото е върнато за ново разследване като на 25.06.2007 г. жалбоподателят одобрил обема на обвинението. Разследването приключило на 27.09.2007 г., а на 12.11.2007 г. Стоянов го върнал отново с указания за предявяване на обвинението. След изпращане на делото в районната прокуратура на 20.12.2007 г. делото отново е върнато на разследващия полицай, а на 7.02.2008 г. е спряно с мотив, че обвиняемият е в неизвестност. В същото време обвиняемият бил в затвора и този акт е бил известен на жалбоподателя, тъй като той лично разпореждал привеждането му от затвора за извършване на процесуално-следствени действия. След излизането в отпуск по болест на Стоянов - 11.03.2009 г., делото е разпределено на друг прокурор и на 21.04.2009 г. съдът признал подсъдимия за виновен.

1. По досъдебно производство № 270/2002 г.: след няколкократни спирания и възобновявания на 21.05.2007 г. делото е възобновено от Стоянов с указание да се извършат допълнителни следствени действия. На 18.07.2007 г. разследването приключило с мнение за спиране поради отсъствие от страната на двама свидетели. Жалбоподателят, на 17.08.2007 г., спрял делото на основание чл. 244, ал. 1, т. 3 НПК без двамата свидетели да са "единствен свидетел очевидец". До датата на предложението до Висшия съдебен съвет делото не е възобновено в нарушение на чл. 244, ал. 8 НПК.

1. По досъдебно производство № 30/2002 г.: делото е разпределено на Стоянов на 16.01.2006 г. Шест месеца по-късно, с постановление от 28.06.2006 г., делото е спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 НПК, тъй като в престъплението участвали и неустановени лица. Актът на прокурора е отменен от съда като незаконосъобразен с определение от 7.06.2007 г., но с постановление от 13.07.2007 г. делото е върнато за доразследване с указания за извършване на следствени действия. Без тези действия да са извършени на 11.12.2007 г. делото е върнато на районната прокуратура, а с постановление от 11.01.2008 г., идентично по основание с отмененото от съда, делото е спряно. Постановлението не е съобщено на страните. С постановление от 16.02.2009 г. е възобновено, а с постановление от 1.06.2009 г. е прекратено, поради липса на престъпление.

1. По досъдебно производство № 275/2004 г.: на 31.10.2006 г. делото е спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 3 НПК при положение, че пострадалите са над двадесет. На 30.11.2007 г. разследването е възобновено за издирване на свидетел. След доразследване, на 4.02.2008 г. делото е изпратено на районна прокуратура. На 7.03.2008 г. е спряно от Стоянов, тъй като обвиняемият бил в неизвестност, въпреки, че на 31.01.2008 г. материалите по делото са му били предявени и по делото няма доказателства за призоваването или укриването му. На 9.01.2009 г. делото е възобновено с цел ново привличане на обвиняемия.

1. По досъдебно производство № 279/2004 г.: делото е разпределено на Стоянов и четири месеца след това той го върнал с указание за разпит на двамата обвиняеми пред съдия. По възражение на разследващия полицай актът бил отменен на 11.01.2006 г. Междувременно двамата обвиняеми били разпитани пред съдия на 05 и 06.01.2006 г. С постановление от 12.09.2006 г. Стоянов изпратил делото на районното полицейско управление за изпълнение на отменените му указания, в това число и вече извършените разпити пред съдия. С постановление от 26.10.2006 г. спрял производството с мотив, че единият обвиняем не се явил за разпит пред съдия. Това постановление не е изпращано на страните. На 5.12.2006 г. Стоянов възобновил производството с указания да се извършат допълнителни следствени действия - разпити. На 1.03.2007 г., без да са извършени каквито и да било действия, отново спрял производството, тъй като единият подсъдим не се явил на разпит пред съдия. На 13.01.2009 г. делото е възобновено за извършване на допълнителни следствени действия. След излизането в отпуск по болест на жалбоподателя делото частично е прекратено, а в останалата част е внесен обвинителен акт и образувано наказателно общ характер дело.

1. По досъдебно производство № 215/2004 г.: с постановление от 21.03.2005 г. на наблюдаващия прокурор наказателното производство е било частично прекратено и след това делото е разпределено на Стоянов. На 9.12.2005 г. той върнал делото с указание за повдигане на ново обвинение. След извършен разпит на обвиняемия делото е изпратено на районната прокуратура - 6.01.2006 г. На 12.09.2006 г. жалбоподателят върнал делото, за да се изпълнят указанията му от 9.12.2005 г. Разследването приключило на 29.01.2007 г. и делото било изпратено в прокуратурата. С постановление на 1.03.2007 г. Стоянов го върнал с указания за установяване къде е извършено последното деяние на продължаваното престъпление при положение, че в диспозитива на обвинението тези данни са били посочени. С постановление от 13.04.2007 г. изпратил делото на районна прокуратура, гр. Шумен, която повдигнала препирня за подсъдност. С постановление от 27.05.2007 г. на Апелативна прокуратура, гр. Варна делото било върнато на районна прокуратура, гр. Разград. На 29.06.2007 г. Стоянов върнал делото за доразследване, а на 20.09.2007 г. го получил с изпълнени указания. На 2.11.2007 г. го върнал за предявяване на материалите, а на 6.12.2007 г. делото е изпратено в районната прокуратура. На 07.01.2008 г. Стоянов върнал делото с указания за разпит на свидетел. Без реално да е изпращал делото на 7.02.2008 г. го спрял, тъй като основен свидетел бил в чужбина. Това постановление за спиране не е изпращано на страните и не са предприети действия за издирване на свидетеля. На 9.01.2009 г. делото е възобновено.

1. По досъдебно производство № 1090/2005 г.: разследването е приключило с мнение за съд на 19.12.2005 г. С постановление от 12.09.2006 г. Стоянов върнал делото с указание да се предявят материалите на обвиняемите и пострадалите, въпреки, че на 16.12.2005 г. те са били предявени. Разследващият полицай изпълнил указанията и веднага върнал делото. С постановление от 19.12.2006 г. Стоянов върнал делото за доразследване с указания относно обема на обвинението. На 30.03.2007 г. делото е изпратено на прокуратурата, а на 14.05.2007 г. жалбоподателят го върнал с указание да се предяви разследването. На 17.05.2007 г. предявяването било направено и делото върнато на прокуратурата. На 22.06.2007 г. Стоянов спрял производството, тъй като в престъплението участвали и лица с неустановена самоличност. Това постановление не е изпратено на страните. С постановление от 16.11.2007 г. делото е възобновено с указание да се изпълнят допълнителни следствени действия. Без да се извършват такива делото е върнато в прокуратурата на 14.01.2008 г. С постановление от 15.02.2008 г. делото е спряно, защото обвиняемият не е намерен на адреса. Постановлението не е съобщено на страните. На 9.01.2009 г. е възобновено, а след излизането на Стоянов в отпуск по болест е поето от друг прокурор, който на 3.04.2009 г. внесъл в съда обвинителен акт, било образувано наказателно общ характер дело и с присъда от 20.05.2009 г. подсъдимите били признати за виновни.

1. По съдебно производство № 1230/2005 г.: на 6.01.2006 г. разследването приключило с мнение за предаване на съд. С постановление от 28.04.2006 г. Стоянов върнал делото с указание обвиняемият да се разпита пред съдия. Указанието е изпълнено и на 22.06.2006 г. делото е върнато в прокуратурата. На 28.09.2006 г. жалбоподателят разпитал свидетел по делото пред съдия. С постановление от 30.10.2006 г. спрял производството, защото обвиняемият не се явил на разпит пред съдия, въпреки, че по делото имало доказателства, че обвиняемият е в затвора. На 7.12.2006 г. Стоянов възобновил производството за извършване на допълнителни следствени действия - разпити, а на 1.03.2007 г. отново го спрял, защото обвиняемият не се явил на разпит пред съдия. Постановлението не е изпратено на страните, а по делото липсват доказателства обвиняемият да е призоваван.

1. По досъдебно производство № 200/2005 г.: на 2.03.2006 г. производството е спряно при неосъществено щателно издирване на обвиняемия. На 23.02.2007 г. делото е приключило с мнение за предаване на съд и на 2.03.2007 г. постъпило в прокуратурата. По неясни мотиви на 30.03.2007 г. обвиняемата е призована, не е намерена на адреса и на 4.04.2007 г. делото отново е спряно. На 4.06.2007 г. делото е изпратено на окръжна следствена служба, гр. Разград за издирване на обвиняемата. На 24.11.2008 г. в следствената служба постъпва писмо на началника на районното полицейско управление, че извършителят не е открит.

1. По досъдебно производство № 1157/2006 г.: с постановление от 4.12.2006 г. наказателното производство е спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 1 НПК. След установяването на обвиняемия то е възобновено на 16.02.2007 г. На 9.03.2007 г. разследването е приключило с обвинително заключение за предаване на съд. На 16.04.2007 г. делото е върнато с указание за разпит на полицейския служител, снел първоначалните обяснения на обвиняемите. На 9.07.2007 г. Стоянов спрял производството поради отсъствието на единия обвиняем, въпреки че по делото нямало доказателства за това. На 8.01.2008 г. делото е възобновено, а на 18.02.2008 г. било предадено на районната прокуратура с мнение за предаване на съд. С постановление от 9.03.2008 г. Стоянов отново го спрял поради отсъствие на обвиняем. Постановлението не е изпратено на страните.

1. По досъдебно производство № 248/2006 г.: на 15.12.2006 г. на обвиняемия е повдигнато обвинение. С постановление от 23.02.2007 г. Стоянов върнал производството с указание да се изискат оригиналните касови разходи, въпреки че по делото имало доказателства, че същите са унищожени поради изтекъл срок за съхранение. След ново предявяване делото е изпратено на районната прокуратура, но жалбоподателят върнал делото с указание да се издири и приложи копие от касовата книга. Указанията не били изпълнени, но с постановление от 19.09.2007 г. Стоянов спрял производството защото приел, че престъплението е извършено в съучастие, въпреки липсата по делото на такива доказателства. На 16.11.2007 г. възобновил делото с мотив да бъдат извършени допълнителни следствени действия. На 5.02.2008 г. делото отново е спряно с мотив, че престъплението е извършено в съучастие, което щяло да се изясни от съдебно-счетоводната експертиза. Това постановление не е изпратено на страните.

1. По досъдебно производство № 152/2006 г.: на 8.06.2006 г., след привличане на извършителя като обвиняем, делото е разпределено на наблюдаващия прокурор Стоянов. На 18.09.2006 г. делото е върнато за разпит на обвиняемия пред съда. След връщане на делото в прокуратурата по неясни причини прокурорът изпратил на обвиняемия призовка за явяване. Призовката е изпратена на несъществуващ адрес. На 9.11.2006 г. делото е спряно поради неоткриване на обвиняемия. На 7.12.2006 г. делото е възобновено за извършване на следствени действия без конкретни указания. На 22.02.2007 г. делото отново е спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 1 НПК. Постановлението не е изпратено на страните.

1. По досъдебно производство № 1152/2006 г.: на 12.02.2007 г. наказателното производство е спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 3 НПК, въпреки че свидетелят нито е очевидец, нито е единствен. След това без указания делото е изпратено на областната дирекция на полицията. Постановлението за спиране не е изпратено на страните. Делото е било спряно две години и четири месеца, в нарушение на чл. 244, ал. 8 НПК без по него да са извършвани действия по издирване.

1. По досъдебно производство № 859/2005 г.: на 9.11.2005 г., след разпит на уличените лица и предявяване на материалите делото е изпратено на районната прокуратура. На 6.02.2006 г. делото е върнато от Стоянов за разпит на уличените лица пред съдия. След повторен разпит на лицата делото е върнато в прокуратурата и на 28.04.2006 г. жалбоподателят отново го върнал за доразследване - за разпит на друг свидетел. На 15.06.2006 г. Стоянов спрял делото, тъй като двамата обвиняеми били в неизвестност, въпреки че нямало доказателства да са призовани и да са обявени за издирване. На 6.12.2006 г. жалбоподателят възобновил делото като за мотив посочил извършването на допълнителни следствени действия - разпит. С постановление от 22.02.2007 г. Стоянов отново спрял делото поради неизвестност на обвиняемите въпреки, че поделото нямало никакви доказателства за това.

1. По досъдебно производство № 639/2006 г.: делото е образувано на 21.06.2006 г. от Стоянов. На 30.06.2006 г. лицето е привлечено за обвиняем, а на 5.07.2006 г. делото е изпратено на районната прокуратура. С постановление от 25.10.2006 г. производството е върнато за повдигане и на друго обвинение. След изпълнение на указанията делото е върнато на прокурора, който на 2.04.2007 г. го връща отново на разследващия полицай. След изпълнение на указанията, на 2.05.2007 г. делото е върнато на прокуратурата и Стоянов го спира на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 НПК без да са налице основанията за това.

1. По досъдебно производство № 136/2007 г.: на 22.08.2007 г. е повдигнато обвинение на лицето. На 28.09.2007 г. производството е спряно, защото престъплението е извършено в съучастие с неустановено лице, вместо материалите по делото да се отделят.

1. По досъдебно производство № 444/2007 г.: разследването приключило на 11.02.2008 г. като на 8.02.2008 г. материалите по делото били предявени лично на обвиняемия. На 13.03.2008 г. Стоянов спрял производството поради неизвестност на обвиняемия. Постановлението за спиране не било изпратено на страните. Делото не е изпратено на разследващия орган, а е открито в кабинета на жалбоподателя след излизането му в отпуск по болест.

1. По досъдебно производство № 41/2008 г.: делото е образувано на 29.02.2008 г. С постановление от 26.05.2008 г. Стоянов го спрял на основание чл. 244, ал. 1, т. 3 НПК въпреки, че не ставало въпрос за свидетел - очевидец. На следващия ден - 27.05.2008 г., възобновил разследването с мотив, че е необходимо да се извършват определени следствени действия. След разпит на един свидетел Стоянов отново го спрял на същото основание. Още същия ден възобновил производството, тъй като свидетелят се явил. На 6.11.2008 г. делото е спряно със същия мотив - липсата на същия свидетел.

Въз основа на така установените факти дисциплинарният състав приел, че Стоянов не полагал усилия разпределените му дела да бъдат разследвани и решени в срок. Използвал един и същи прийом като спирал производствата поради отсъствие на свидетел, после ги възобновявал, с кратки постановления без конкретни указания ги връщал за доразследване. От правна страна дисциплинарният състав приел, че с действията си жалбоподателят допуснал виновно системно неспазване на сроковете, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, извършвал действия по разследване извън срока, с което ги опорочил, бездействал, с което неоправдано забавил производствата и допуснал неизпълнение на служебните си задължения, с което нарушил чл. 307, ал. 3, т. 1 и 2 ЗСВ, редакция към процесния период. От субективна страна съставът приел, че нарушенията се извършени умишлено - с цел да се отложи решаването на делата по същество. При определяне на наказанието съставът отчел продължителния период, многократността на деянията, неразумността на срока, както и факта, че нарушенията са станали достояние на разследващите органи и на обществеността в района. С оглед на това предложил на Висшия съдебен съвет да му наложи наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 ЗСВ - "дисциплинарно освобождаване от длъжност".

Висшият съдебен съвет на свое заседание от 17.06.2010 г. разгледал предложението. Изказвания направили Мая Кипринска, чл. на дисциплинарния състав, която представила решението на състава, и Стефан Петров. Последният посочил, че "по информация от военното правораздаване разбирам, че той образно казано не е могъл да стане и военен следовател, и работата му като военен следовател се оценява като много слаба". Проведено е гласуване, при което с 15 гласа "за" и 1 "въздържал се" е прието, че Стоянов е нарушил чл. 307, ал. 3, т. 1 и 2 ЗСВ, редакция към процесния период, за което му е наложено дисциплинарно наказание по чл. 306, ал. 1, т. 6 ЗСВ - "дисциплинарно освобождаване от длъжност".

В хода на съдебното производство жалбоподателят представи единен формуляр за атестиране за периода 5.07.2005 г. - 14.03.2008 г. от който е видно, че за работата му е дадена добра оценка. В атестацията е посочено, че прокурорът "работи с добра срочност, успява да планира и ръководи действията по разследването по такъв начин, че да го доведе до успешен край". Атестацията е подписана от председателя на Комисията по предложенията и атестирането Георги Шопов, чл. на Висшия съдебен съвет, и приета от Висшия съдебен съвет с решение по т. 2.1.141 по протокол № 35 от 31.07.2008 г. Представена е атестацията на Стоянов за периода 2001 - 2003 г. като военен следовател. В нея е посочено, че качеството на следователските му актове е добро. Представена е и оценка от административния му ръководител за периода 1.01.2002 г. - 31.12.2004 г. В нея е посочено, че Стоянов умее да се справя с възложената му работа и е спазвал изискванията на законите и разпорежданията на ръководството на Варненската военно-окръжна прокуратура.

Съдът, при така установената фактическа обстановка и след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата на Станислав Йорданов Стоянов за частично основателна по следните съображения:

От доказателствата по делото е видно, че дисциплинарно наказващият орган е уведомен за твърдяните нарушения на 13.07.2009 г. С оглед на разпоредбата на чл. 310, ал. 1 ЗСВ съдът не обсъжда действията, извършени преди 13.07.2006 г., чрез които са осъществени нарушения. За тях е изтекла давност. Що се отнася до бездействията, съдът отчита релевантността им за дисциплинарната отговорност на жалбоподателя с оглед разпоредбата на чл. 310, ал. 3 ЗСВ.

Разпоредбите на чл. 307, ал. 3, т. 1 и 2 ЗСВ, редакция към процесния период, определят като дисциплинарно нарушение системното неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони, и действие или бездействие, което неоправдано забавя производството. Тези две нарушения са частен случай на неизпълнение на служебните задължения на магистрата. Извеждането им като самостоятелни нарушения е проява на значението, което своевременното изпълнение на задълженията на прокурора има за спазване на законността. Бързината при осъществяване на служебните задължения на прокурора е съществено условие за ефикасността на правото на държавата да санкционира противоправното поведение и гаранция за защита правата на пострадалите.

За да е налице нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 1 ЗСВ, редакция към процесния период, е необходимо от фактическа страна да е установено, че жалбоподателят е нарушил предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс срокове и това негово нарушение е системно. Нарушението е формално, не резултатно. За да е осъществено е достатъчно формалното неспазване на срока, не е необходимо настъпването на противоправен резултат. Законодателят - в чл. 22, ал. 2 НПК, е въвел общо задължение на прокурора да осигури провеждането на досъдебното производство в предвидените в кодекса срокове. Съгласно чл. 46, ал. 2 НПК прокурорът ръководи разследването и осъществява постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане. Това негово правомощие е в пряка връзка с разпоредбата на чл. 234 НПК, която определя сроковете за извършване на разследването и правното им значение за законосъобразността на извършените процесуални действия. Освен това общо задължение, процесуалният закон определя и отделни конкретни срокове, за извършването на дадени процесуални действия.

В мотивите на оспорваното решение, в т. ч. в мотивите на решението на дисциплинарния състав, не са посочени конкретно нарушените разпоредби на НПК. От подробно изложената фактическа обстановка и от предложението до Висшия съдебен съвет може да се направи извод, че става въпрос за нарушение на срока по чл. 242, ал. 3 НПК. Съгласно тази разпоредба прокурорът упражнява правомощията си в досъдебното производство в най-кратък срок, но не по-късно от един месец от получаване на делото. Видно от установената фактическа обстановка Стоянов не е спазвал този срок като най-драстични са нарушенията по досъдебни производства № 275/2004 г. и № 1230/2005 г. - четири месеца, по досъдебно производство № 30/2002 г. - повече от шест месеца, по досъдебни производства № 1090/2005 г. (в дисциплинарното решение е допусната техническа грешка при изписване номера да делото), № 215/2004 г., № 279/2004 г. - девет месеца. В останалите производства нарушенията са в рамките на до два - три месеца.

Друг, конкретно определен в Наказателно-процесуалния кодекс срок за извършване от прокурора на процесуално действие е този по чл. 244, ал. 8 НПК Съгласно разпоредбата досъдебното производство се спира при невъзможност единствен свидетел очевидец да бъде разпитан, но това спиране е за не повече от една година. От доказателствата по делото е видно, че жалбоподателят е спирал досъдебни производства на това основание без делото да бъде възобновено след изтичането на едногодишния срок - досъдебни производства № 270/2001 г., № 275/2004 г., № 1152/2006 г., № 41/2008 г.

Следователно от доказателствата по делото е безспорно, че жалбоподателят е нарушил определените му в процесуалния закон срокове. Това негово нарушение не е извършено еднократно, а многократно по всяко едно от цитираните осемнадесет броя дела. С оглед на общия брой внесени от Стоянов обвинителни актове за периода 1.01.2007 г. - 4.06.2009 г. - 48, налице е системност в извършване на нарушението.

Другото твърдяно нарушение е извършването на действия или бездействия, които неоправдано забавят производството. Следва изрично да се посочи, че дисциплинарна отговорност могат да породят само тези действия или пропущането да бъдат извършени, които обезпечават движението на досъдебното производство и които не са свързани с правомощието на прокурора да осъществява преценка на фактите и да тълкува и прилага закона. Съгласно чл. 14, ал. 1 НПК прокурорът взема решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона. С оглед на това съдът счита, че изложеното в мотивите на решението на дисциплинарния състав и възприето от Висшия съдебен съвет досежно основателността на постановленията на прокурора Стоянов касаеща необходимостта от разпит на свидетели, обвиняеми, подсъдност, както и от извършване на други следствени действия не може да обоснове дисциплинарна отговорност. Преценката на доказателствата по делото е въпрос на вътрешно убеждение на прокурора. Тя подлежи на съдебен и на йерархичен контрол по реда на чл. 200 НПК, но не и на преценка от дисциплинарно-наказващия орган. С оглед на това съдът счита за незаконосъобразно приетото от Висшия съдебен съвет, че нарушението по чл. 307, ал. 3, т. 2 ЗСВ, редакция към процесния период, е осъществено и чрез връщането на делата за доразследване с кратки постановления без конкретни указания, както и чрез спирането им поради отсъствие на свидетел.

Дали са обосновани постановленията за връщане за доразследване и дали даден свидетел е необходимо да бъде разпитан, включително повторно, или е необходимо събирането на определени допълнителни доказателства, е въпрос на преценка на доказателствата по делото, която прокурорът върши по вътрешно убеждение. Въпрос на такава преценка е и обстоятелството дали дадено производство да бъде разделено по отношение на неустановените и неиздирени лица или не, т. е. дали да се приложи разпоредбата на чл. 216 НПК. Фактът, че дадено производство не е разделено не може да обоснове дисциплинарна отговорност. Йерархичният контрол е този, който ще прецени правилността на това действие, съответно бездействие, на прокурора. С оглед на изложеното съдът счита, че оспорваното решение на Висшия съдебен съвет в частта, в която приема горните действия за такива, с които прокурор Стоянов е осъществил нарушението по чл. 307, ал. 3, т. 2 ЗСВ, редакция към процесния период, за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон.

Деянията, които осъществяват дисциплинарното нарушение по т. 2, са такива, които не се отнасят до формирането на вътрешното убеждение на прокурора. В конкретния случай за жалбоподателя такова нарушение е неизпращането на страните по цитираните досъдебни производства на постановленията за спиране, така, както изисква чл. 244, ал. 3 НПК. Този факт освен, че нарушава правата на обвиняемия и пострадалите не дава възможност на съда да извърши контрол за законосъобразност на действията на прокурора с оглед разпоредбата на чл. 244, ал. 5 НПК. По този начин - чрез неизпълнение на законовото си задължение за съобщаване на постановлението на страните, жалбоподателят е създал условия за неконтролирано бездействие по делата, което е довело до неоправданото им забавяне.

Дисциплинарното нарушение по т. 2 е осъществено и чрез непредприемането, след спирането на делата, на необходимите процесуални действия. В случаите, когато делата са били спрени поради неизвестност на обвиняем или свидетел, не са разпореждани от него оперативно-издирвателни и други необходими действия по смисъла на чл. 245, ал. 1 НПК. В някои от случаите лицата са били в затвора като Стоянов лично разпореждал привеждането им за извършване на предходни процесуални действия и въпреки това делата са спрени с мотив, че обвиняемият е в неизвестност - № 145/1995 г.; № 1230/2005 г. Делата са спирани и на основание чл. 244, ал. 1, т. 3 НПК без да са налице законовите изисквания за това - свидетелят, заради когото е спряно делото не е единствен и не е очевидец. Дисциплинарното нарушение е осъществено и чрез неизпращането на делото на разследващия орган след постановяване на съответния акт - досъдебно производство № 444/2007 г. Изпращането на призовки на обвиняем и на свидетел на адреси, които не съществуват по делото и създаването по този начин на основание за спиране на делата също представлява действие, чрез което е осъществено изпълнителното деяние на нарушението по т. 2, тъй като на практика е довело до неоправдано забавяне на производствата.

Видно от изложеното в периода 1.01.2007 г. - 4.06.2009 г. жалбоподателят системно не е спазвал сроковете, предвидени в НПК и с действията и бездействията си неоправдано е забавял производствата. От фактическа страна деянията му са безспорно установени и конкретно посочени в оспорваното решение. Нарушението по т. 1 на чл. 307, ал. 3 ЗСВ, редакция към процесния период, е такова на формално извършване - достатъчно е, че е установено системно неспазване на процесуалните срокове, не се изисква наличието на правнорелевантен резултат и на причинна връзка между него и деянието. Другите деяния на Стоянов обективно несъответстват на дължимото, съобразно процесуалния закон, поведение. Тези деяния са довели до необосновано забавяне на наказателни производства и са нарушили правата на страните по делата. В своята цялост те са създали противоправен резултат, който е в пряка причинна връзка с деянията. Допуснатата от административния орган незаконосъобразност чрез приемане за дисциплинарни нарушения на действия, които прокурорът извършва по вътрешно убеждение, в рамките на правомощията си на орган по повдигане и поддържане на обвинението, не водят до незаконосъобразност на крайния извод за осъществено нарушение на чл. 307, ал. 3, т. 2 ЗСВ, редакция към процесния период. От фактическа страна деянията - действия и бездействия, на жалбоподателя са установени безспорно.

Що се отнася до субективната страна на деянията Висшият съдебен съвет приел, че те са извършени умишлено. В мотивите на решението на дисциплинарния състав е посочено, че деянията са извършени с цел да се отлага решаването на производствата по същество, което означава, че органът е приел умисъл. Това значи, че жалбоподателят съзнателно е целял нарушаването на процесуалните срокове и постигането на противоправния резултат. Органът не е посочил въз основа на какво е направил този свой извод. Безспорно е, че като прокурор Стоянов е бил длъжен и е могъл да предвиди, че системното неспазване на процесуалните срокове и извършването, съответно неизвършването, на определени действия води до неоправдано забавяне на делата. Но това означава небрежност като форма на вина, а не умисъл. Формата на вината има значение за определяне на размера на наказанието и неизлагането на мотиви и непосочването на доказателства в тази връзка, при положение, че се налага най-тежкото наказание, правят решението в частта, досежо субективната страна на деянието и съответно досежно размера на наложеното наказание необосновано.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за нищожност на оспореното решението поради неточно датиране на решението на дисциплинарния състав. Дисциплинарният състав провел две заседания - на 30.09.2009 г. и на 21.10.2009 г. На второто заседание дисциплинарният състав дал ход на делото по същество и дал на жалбоподателя срок до 26.10.2009 г. да представи писмена защита. В дадения срок защитата е представена. От приложеното по делото решение на дисциплинарния състав е видно, че то е обявено на 31.05.2010 г. В решението е посочено, че дисциплинарният състав е провел открито заседание на 21.10.2009 г. Това не означава, че тогава е постановено решението и че е налице антидатиране. След проведеното открито заседание дисциплинарният състав произнесъл решението си и го обявил на 31.05.2010 г. Следователно не е налице каквото и да е нарушение по отношение на датирането на решението.

Неоснователно е и твърдението му за материална незаконосъобразност на решението поради посочване в предложението до Висшия съдебен съвет на деветнадесет досъдебни производства, вместо конкретно визираните - осемнадесет. Видно от съдържанието на предложението в него са цитирани осемнадесет конкретни дела и посочването на цифрата деветнадесет не може да доведе до каквото и да било объркване. Става въпрос за техническа грешка, допусната при номерирането на делата. И дисциплинарният състав, и Висшият съдебен съвет при обсъжданията са отчели, че става въпрос за осемнадесет досъдебни производства посочени конкретно.

Не намира основание в доказателствата по делото и твърдението, че органът не обсъдил писмената му защита. Видно от станалите във Висшия съдебен съвет разисквания изрично е посочено, че представената писмена защита не опровергава установените по дисциплинарното дело фактически обстоятелства. Фактът, че в решението на дисциплинарния състав не е отговорено на всяко едно от твърденията му досежно отделните дела не е основание да се твърди незаконосъобразност на решението. От материалите по делото е безспорно, че дисциплинарният състав се е запознал подробно с писмената защита и е отчел посоченото в нея. Отчел е и твърденията на Стоянов относно причините, довели до нарушенията - поемането на стари, заварени дела, голямата натовареност на районна прокуратура, гр. Разград, както и факта, че органите на досъдебното производство не са били с достатъчно опит. Отчел е и факта, че през 2005 г. жалбоподателят е преназначен от военен следовател на длъжност прокурор, както и че не са му налагани наказания. Неоснователно Стоянов счита, че Съветът не отчел повишаването му на длъжност "окръжен прокурор". Това е длъжността, която той заема към датата на постановяване на решението на висшия съдебен съвет, а именно Висшият съдебен съвет, със свое решение от 20.05.2005 г. по протокол № 20 го повишил в тази длъжност.

Неоснователно е твърдението на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради връчване на решението по време на отпуск по болест. В Закона за съдебната власт и в АПК няма ограничения относно времето, в което административният акт може да бъде връчен на адресата. Съгласно чл. 320, ал. 5 ЗСВ решението на Висшия съдебен съвет се съобщава незабавно на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице по реда на АПК. Съгласно чл. 61, ал. 2 АПК съобщаването се извършва устно или чрез отправяне на писмено съобщение. Вероятно жалбоподателят прави аналогия с разпоредбата на чл. 248 от Закона за Министерството на вътрешните работи, но АПК и специалният Закон за съдебната власт нямат такава разпоредба.

Неоснователни са и твърденията на жалбоподателя за нарушение на материалния закон, тъй като при вземането на решението на Висшия съдебен съвет негов чл. изказал мнение, което не кореспондира с оценката за магистрата, дадена от прекия му административен ръководител при преместването в районна прокуратура, гр. Разград. Правилно е твърдението на

Стоянов, че с оглед разпоредбата на чл. 320, ал. 4 ЗСВ за мотиви на решението се считат и изказаните съображения на членовете на съвета. Правилно е и твърдението му, че изказаното от члена на съвета становище относно качеството на работата на Стоянов като военен следовател не е подкрепено с доказателства и противоречи на представените атестация и оценка за работата му като военен следовател. Следва да се посочи, че членовете на Съвета са свободни да изразяват личите си мнения и становища по обсъжданите въпроси. Доколко тези мнения и становища са подкрепени с доказателства и съответстват на обективната истина е въпрос на тяхно лично разбиране и преценка. Изказаното от тях мнение обаче, с оглед разпоредбата на чл. 320, ал. 4 ЗСВ е мотив на решението. В случая така изказаното мнение действително не е подкрепено с каквито и да било доказателства и не кореспондира с приетата от същия този Съвет атестационна оценка на Стоянов, която обхваща и част от периода, предмет на дисциплинарното производство. Следователно в тази си част мотивите на решението на Висшия съдебен съвет не съответстват на останалите доказателства за личността на жалбоподателя и не са подкрепени от доказателства. Това прави решението в частта, досежно оценката на поведението на магистрата, която е обстоятелство, формиращо наказанието, немотивирано.

При индивидуализиране на наказанието административният орган, видно от решението на дисциплинарния състав и от обсъждането на заседанието на ВСС, взел предвид обстоятелства, които са извън предвидените в разпоредбата на чл. 309 ЗСВ. Съветът приел за отегчаващо вината обстоятелство факта, че "нарушенията са продължили през целия период на дейността на прокурор Стоянов, включително и през последните три години". Какви нарушения и дали са извършвани в периода извън обхвата на дисциплинарното производство, при положение, че не са установени с влязъл в сила акт и не обосновават повторност на съответното нарушение, за която е предвидено съответното наказание, е обстоятелство, което не може да обоснове тежестта на нарушението и да е основание за налагане на най-тежкото наказание. С оглед на изложеното по-горе досежно действията, които Стоянов е извършвал по вътрешно убеждение, в рамките на правомощията си на орган по повдигане и поддържане на обвинението, не могат да се приемат като отегчаващо обстоятелство и мотивите на дисциплинарния орган относно "неоснователните спирания, връщания и възобновявания". Релевантни в случая са констатациите на органа досежно многократността на деянията, довели до неоправдано забавяне на производствата. Релевантни са и изводите досежно обстоятелствата, при които са извършени нарушенията - продължителен период от време, който обосновава системност и траен, последователно установен начин на работа, а не инцидентност. Тези обстоятелства следва да бъдат преценени от дисциплинарно-наказващия орган в контекста на установеното досежно нарушенията по т. 2 на чл. 307, ал. 2 ЗСВ, редакция към процесния период, досежно формата на вината и поведението на жалбоподателя. При така констатираната незаконосъобразност на част от отегчаващите вината обстоятелства и необоснованост на тези, формиращи поведението на магистрата и формата на вината, съдът счита, че не може да извърши преценка за законосъобразността на наказанието, в т. ч. и за неговата съразмерност. А спазването на критериите по чл. 309 ЗСВ е въпрос на законосъобразност на решението на Висшия съдебен съвет в частта досежно наложеното наказание.

Видно от изложеното административният орган законосъобразно приел, че с действията си жалбоподателят извършил нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 1 ЗСВ, редакция към процесния период. Допуснатото от органа нарушение при индивидуализиране на нарушението по т. 2 от същата разпоредба, с оглед на изложеното по-горе, не води до незаконосъобразност на крайния извод за осъществяване на релевантни действия и бездействия довели до необосновано забавяне на производството. С оглед на това решението на Висшия съдебен съвет в частта, в която приема, че Стоянов е извършил нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1 и 2 ЗСВ, редакция към процесния период, е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. В частта досежно наложеното наказание решението е необосновано. Органът не е обосновал приетата форма на вина - умисъл, мотивирал е решението си със становище на свой член, което не е доказано и противоречи на останалите доказателства по делото и е приел за отегчаващи обстоятелства факти, които не могат да бъдат квалифицирани като такива. С оглед на това решението в частта, досежно наложеното наказание следва да бъде отменено и върнато на органа за ново произнасяне.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд