Решение № 8866 от 6.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9775/2019 г.

Решение № 8866 от 6.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9775/2019 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Тундра 2010" ЕООД срещу решение № 265 от 20.06.2019 г. по административно дело № 178/2019 г. на Административен съд Враца, с което е отхвърлена жалбата му против Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" (АК) от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014- 2020 г. за кампания 2017 г. от 14.11.2018 г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДЗ). По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като за последните липсват конкретни доводи и по подробно наведени доводи за незаконосъобразност на оспорения от него административен акт се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което Акта за прекратяване на ангажимент бъде отменен като незаконосъобразен, като му присъди и направените деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба – Заместник изпълнителният директор на ДФЗ в представено от процесуален представител подробно писмено становище излага съображения за неоснователност на жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна, като му присъди юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие на материалния закон и неговата цел. Решението е правилно. Съдът е изяснил релевантните за спора факти, като въз основа на пълния и обстоен анализ на представените доказателства правилно приема, че оспореният пред него акт е законосъобразен. Правилни са изводите на съда, че процесният акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, при наличие на изискуемите от чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити – същият е издаден в писмена форма и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Наведени в тази насока доводи от касатора са неоснователни – противно на твърденията в касационната жалба от съдържанието на акта не се установява в същия да липсва изложение на фактическите и правни основания, посочени от органа като основание за постановяването му. Обоснован е и изводът на съда, че в случая са налице материалноправните предпоставки по чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 7/24.02.15 за условията и реда за подаване на заявление по схеми и мерки за директни плащания за прекратяване на поетия от оспорващия агроекологичен ангажимент, предвид констатираното нарушение на изискването по чл. 20, ал. 4 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., а именно нарушение на изискването одобрената площ за прилагане на агроекологичните дейности по направленията по чл. 3, т. 2 и 7 е допустимо да бъде намалена с не повече от 10% от площта, за която има поет ангажимент. Безспорно установено от фактическа страна е, че в процесния казус това намаление е 62. 51% при нормативно допустим минимум от 10%, като касаторът не оспорва този факт. При извършената пълна проверка не се констатираха допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 4 АПК касационния жалбодател следва да бъде осъден да заплати на администрацията при ответника деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено по реда на чл. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение