Решение № 4398 от 7.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3076/2016 г.

Решение № 4398 от 7.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3076/2016 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури - гр. С. чрез юриск. Е. Илиев срещу решение № 5 от 28.01.2016 г., постановено по адм. д. № 650/2015 г. по описа на Административен съд- Р., с което касационният жалбоподател е осъден да заплати на К. А. М. от гр. Р. обезщетение по ЗОДОВ в размер на 450 лв за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски - заплатен адвокатски хонорар за обжалване на наказателно постановление № 18-1/18.02.2014 г. на Началник отдел "Рибарство и контрол"-Р., отменено като незаконосъобразно с Решение от 16.06.2014 г. по к. н. а. х. д. № 171/2014 г. по описа на АС- Р. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици по подробно изложени в касационната жалба съображения. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не изпраща представител и не депозира писмени бележки по съществото на спора. Ответникът, К. А. М. от гр. Р., редовно призован, не се явява и не се представлява. От същия чрез процесуалния му представител адв. Р. Костова по делото е депозиран писмен отговор на касационната жалба с развити в него съображения за неоснователност на касационната жалба, съответно - за правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: С обжалваното решение АС- Р. е уважил изцяло предявения от К. А. М. иск срещу Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури за обезщетение за вреди в размер на общо 450 лв заплатени адвокатски възнаграждения в производството по съдебно оспорване на НП, произтичащи от издаденото, но отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление /НП/ на Началника на отдел "Рибарство и контрол"-Р. към ИАРА, с което на ищеца е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1000 лв и отнемане на 1 бр. рибарска пръчка за нарушение на чл. 37 от ЗРА. За да стигне до този правен резултат, АС -Р., след обсъждане на събраните по делото доказателства и след анализ на съдебната практика на ВКС и ВАС по присъждане по реда на ЗОДОВ на обезщетение за имуществени вреди - платени адвокатски възнаграждения за защита по наказателни и административно-наказателни дела, е стигнал до извода, че така предявеният иск е доказан и основателен. По делото безспорно е установено обстоятелството, че издаденото срещу К. М. Н. постановление № 18-1/18.02.2014 г. на началника на отдел "Рибарство и контрол"-Р. към ИАРА, макар първоначално потвърдено с решение по н. а. х. д. № 386/2014 г. по описа на РС- Р., в крайна сметка е отменено като незаконосъобразно с Решение от 16.06.2014 г. по к. н. а. х. № 171/2014 г. по описа на АС-Р. Както в съдебното производство по обжалване на издаденото НП пред районния съд, така и в касационното производство пред АС-Р., ищецът е бил представляван от адвокат, като за процесуалното представителство пред районния съд административният съд е приел за установено реалното заплащане в брой на адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв, а в касационното производство - платено възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лв . Въз основа на така установената фактическа обстановка и, базирайки се на т. 1 от съвместното ТП № 2 от 19.05.2015 г. по т. д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС, административният съд е заключил, че платените за съдебната защита срещу наказателното постановление адвокатски възнаграждения съставляват имуществени вреди, които са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. По горните съображения АС-Р. е уважил изцяло предявения иск и е осъдил ИАРА-С. да заплати на К. А. М. на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ сумата от 450 лв претърпени имуществени вреди. Съдебното решение е неправилно. Независимо, че наказателното постановление не е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, то е издадено от административен орган и представлява властнически акт на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Дейността по налагане на административните наказания, свързана с издаване на наказателно постановление, се отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на чл. 2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този конкретен случай изпълнителна /административна/ функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността по издаване на наказателните постановления, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото по т. 1 от Тълкувателно постановление от 19.05.2015 г., постановено по т. д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС. Правилно административният съд е квалифицирал адвокатското възнаграждение за процесуална защита в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление, ако същото е заплатено, като имуществена вреда, причинена пряко от отмененото наказателно постановление. Видно от мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г., постановено по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на I и II колегии на ВАС, разходите по ангажиране на адвокатска защита в производството по обжалване на наказателно постановление във всичките му фази - пред районния съд по ЗАНН и пред касационната инстанция по реда на АПК, / макар адвокатската защита да не е задължителна/ се явява имуществена вреда за адресата на НП и съставлява пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление, а не неприсъщ или луксозен разход. По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Ищецът - ответник в настоящото производство, не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала вреда за него, ако не беше издаденото и отменено впоследствие като незаконосъобразно наказателното постановление. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на наказателно постановление се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт- наказателното постановление. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на едноличния търговец вследствие заплатени суми за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на наказателното постановление, с което е наложено административното наказание глоба, което административнонаказаният е считал за незаконосъобразно наложено. По горните съображения и съгласно ТР № 1 от 15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. по описа на ВАС / задължително за съдилищата и органа, издал отмененото НП с оглед разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ/ при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Неправилно, обаче административният съд е заключил, че в конкретния случай ищецът е доказал настъпили за него имуществени вреди във вид на реално заплатено адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на отмененото НП за сумата от общо 450 лв., поради което неправилно е уважил предявената искова претенция за тази сума. Ищецът в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да проведе пълно и главно доказване на предявения от него осъдителен иск, каквото в конкретния случай не е проведено и искът е останал недоказан както по основание, така и по размер. Ищецът, вместо да поиска по делото да бъдат приобщени самите н. а. х. д. № 386/2014 г. по описа на РС-Р. и к. н. а. х. д. № 171/2014 г. по описа на АС- Р., е представил като доказателства по делото само преписи от два договора за правна помощ и съдействие, съответно: № 0118229/2014 г. / без дата/ за уговорена сума от 150 лв и № 0126100/2014 г. / без четлива дата/ за уговорена сума от 300 лв. Независимо от обстоятелството, че и по двата договора за правна помощ като клиент / упълномощител е вписан ищецът К. А. М., а като адвокат/упълномощен - адв. Р. К., в същите договори липсва яснота уговорените суми за кое точно административно наказателно производство пред кой точно районен съд, съответно - за кое точно касационно административно наказателно дело пред кой точно административен съд са заплатени. Въпреки правилността на правните изводи на АС-Р. за принципната основателност на претенцията на ищеца за присъждане по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ на обезщетение за имуществени вреди - платени адвокатски възнаграждения в производството по отмяна като незаконосъобразно на наказателно постановление, настоящата касационна инстанция приема, че в конкретния случай неправилно съдът е присъдил обезщетение, тъй като, макар да са представени доказателства за размера на вредите, липсват надлежни доказателства за наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между същите и отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. В представените по делото копия от договори за правна помощ не съществуват надлежни вписвания, указващи на обстоятелството, че платените по договорите за правна помощ суми са точно при и по повод водените от Манолов чрез адв. Р. Костова н. а. х. д. № 386/2014 г. по описа на РС-Р., съответно: к. а. н. х. д. № 171/2014 г. по описа на Административен съд - Р. Касационната жалба е основателна, а атакуваното с нея съдебно решение като неправилно поради противоречието му с материалноправните разпоредби следва да бъде отменено, а делото - решено по същество с отхвърляне на предявения от К. М. срещу ИАРА иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение