Решение № 14064 от 20.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6623/2016 г.

Решение № 14064 от 20.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6623/2016 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 08.04.2016 г. по ад. д. № 1220/2015 г. Бургаският административен съд е отменил отказа на главния архитект на община Ц., обективиран в писмо изх. № 53-01-825/29.04.2015 г. да презавери разрешение за строеж № 299/28.12.2007 г., оставен в сила със заповед № ДК-10-ЮИР-55/01.07.2015 г. на началника на РДНСК Югоизточен район. Изпратил е преписката на главния архитект на община Ц. за произнасяне. Решението се обжалва с касационна жалба от началника на РДНСК Югоизточен район. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон. Ответникът по касационната жалба "П. П. БГ" АДСИЦ я оспорва. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага касационната жалба да се остави без разглеждане като процесуално недопустима. Върховният административен съд приема за установено следното: Производството пред Административен съд Б. е образувано по жалба на "П. П. БГ" АДСИЦ срещу мълчалив отказ на началника на РДНСК Югоизточен район да отмени отказ на главния архитект на община Ц. да презавери разрешение за строеж № 299/28 декември 2007 г. (презаверено веднъж на 29 декември 2010 г.) за строеж "Апартаментна хотелска сграда В-4", находящ се в поземлен имот 44094.22.35 по кадастралната карта на с. Л., Бургаска област. След образуване на съдебното административно производство със своя заповед № ДК-10-ЮИР-55/01 юли 2015 г. началникът на РДНСК Югоизточен район е отказал изрично да отмени отказа на главния архитект на община Ц., като е отхвърлил жалбата на "П. П. БГ" АДСИЦ и е оставил в сила обжалвания отказ. По време на съдебното производство е прието изменение на Закона за устройство на територията (ЗУТ), обн., ДВ, бр. 101/2015 г., в сила от 28 декември 2015 г. Създадена е нова ал. 5 на чл. 153, съгласно която отказът за презаверка на разрешението за строеж се съобщава по реда на Административнопроцесуалния кодекс на заинтересуваните лица по чл. 149, ал. 2 и подлежи на обжалване по реда на чл. 215 в 14-дневен срок от съобщаването. Нормата е с процесуален характер, има действие занапред и предвид липсата на преходна разпоредба, уреждаща висящите производства, следва да се приложи и по отношение на настоящото производство. Това обстоятелство е съобразено от административния съд, който с нарочно определение е посочил като предмет на оспорването отказа на главния архитект на община Ц. да презавери разрешение за строеж № 299/28 декември 2007 г., като е конституирал този орган като ответник в производството, наред с началника на РДНСК Югоизточен район. След влизането в сила на новата ал. 5 на чл. 153 от ЗУТ предмет на разглеждане в производство като настоящото е само отказа на главния архитект на съответната община. Отпадането на административния ред за оспорване на отказите на главните архитекти води до недопустимост на оспорването на издадените преди това заповеди на началниците на регионалните дирекции за национален строителен контрол. Поради това и последните не са нито ответници, нито заинтересувани страни при оспорването на отказите на главните архитекти да презаверка на разрешението за строеж, тъй като не са сред лимитативно посочените в чл. 149, ал. 2 от ЗУТ лица. С оглед горното настоящата инстанция намира, че след изменението на чл. 153 от ЗУТ (обн., ДВ, бр. 101/2015 г.) съдът неправилно - в нарушение на чл. 153, ал. 1 от АПК, е конституирал като ответник в производството началника на РДНСК Югоизточен район. След цитираното изменение на закона, актовете на този административен орган не са предмет на разглеждане в производството по чл. 153 от ЗУТ и следователно той не може да бъде страна в производството. Поради това решението, постановено по отношение на началника на РДНСК Югоизточен район, е недопустимо. Като такова решението ще следва да бъде обезсилено в тази му част, както и да се прекрати производството по делото по отношение на него. Доколкото касационната инстанция не е сезирана с касационна жалба от останалите страни, то спрямо тях постановеното решение следва да се счита за влязло в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,