Решение № 9807 от 21.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13730/2016 г.

Решение № 9807 от 21.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13730/2016 г., VI о., докладчик председателят Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Ц. М. от гр. С., чрез пълномощника адв. Г. М., против решение № 6399/24.10.2016 г., постановено по адм. дело № 6090/2016 г. по описа на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 1040-21-147/03.06.2016 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ С. - град за потвърждаване на отказ на инспектор по осигуряването при ТП на НОИ за заверяване на осигурителен стаж и доход в осигурителна книжка за периода 01.01.2001 г. - 31.12.2003 г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, писмени бележки и в съдебно заседание чрез пълномощника, касаторът моли съдебното решение да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспореният административен акт. В писмените бележки се излагат допълнителни съображения, изведени от изменената разпоредба на § 1, т. 3 ДР КСО, в сила от 01.01.2017 г. Претендира присъждане на направените разноски по делото, като представя списък по чл. 80 ГПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт С. - град, чрез пълномощника юрисконсулт Д. В., оспорва жалбата. Излага подробни съображения за правилност на решението в писмени бележки и в съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че първоинстанционното решение е правилно, като е съобразено с материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд С. - град е отхвърлена жалбата на Г. Ц. М. против решение № 1040-21-147/03.06.2016 г. на директора на ТП на НОИ С. - град, с което е потвърден отказ на ръководителя на контрола по разходите при ТП на НОИ С. - град за заверяване на осигурителен стаж и доход в осигурителна книжка за периода 01.01.2001 г. - 31.12.2003 г. За да постанови това решение съдът е приел, че законосъобразно е оказано заверяване на осигурителната книжка на Г. Ц. М. по подаденото от него заявление на 16.03.2016 г., тъй като макар окончателните осигурителни вноски за 2001 г., 2002 г. и 2003 г. да са погасени по давност, включително предвид изтичане на абсолютната погасителна давност, не са изпълнени законовите изисквания за зачитане на осигурителен стаж и доход за периода. Изложил е, че авансовите вноски за посочените години са внесени, но съгласно подадените годишни данъчни декларации за облагане по ЗОДФЛ като самоосигуряващо се лице, жалбоподателят дължи окончателни изравнителни вноски, поради което не може да се приеме, че са внесени дължимите осигурителни вноски по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 ДР КСО. В нормата на чл. 9, ал. 1, т. 4 КСО /ДВ, бр. 98/2015 г., в сила от 01.01.2016 г./ е предвидено, че за осигурителен стаж се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица, включително вноските по чл. 6, ал. 9 КСО, тоест вноските върху окончателния размер на месечния осигурителен доход на самоосигуряващите се лица. Съдът е посочил, че не съответства на закона и затова не може да бъде уважено искането на жалбоподателя да бъде заверена осигурителната му книжка за посочените години, като в нея се впише осигуряване върху минимален осигурителен доход, след като са налице доказателства, че доходът за трите години не е бил минимален. Настоящият касационен състав на съда намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно, че Г. Ц. М., касационен жалбоподател в настоящото производство, е подал заявление с вх. № 4004-21-1482#1/16.03.2016 г. с искане да бъде заверен осигурителен стаж и доход в осигурителната му книжка за периодите от 01.01.2001 г. до 31.12.2004 г. и от 01.01.2013 г. до 01.10.2013 г. От ръководителя на контрола по разходите при ТП на НОИ е постановен отказ за заверка на осигурителна книжка № 4004-21-1481#1/21.03.2016 г. Прието е, че не са внесени осигурителни вноски за годишно изравняване за периода 2001 г. - 2004 г. и за 2013 г., като размерът на осигурителните вноски за довнасяне за фонд "Пенсии", определени въз основа на декларирания от лицето общ осигурителен доход е, като следва: за 2001 г. - 2153,68 лв., за 2002 г. - 1671,74 лв., за 2003 г. - 2292,20 лв., за 2004 г. - 2760,48 лв. и за 2013 г. - 500,87 лв. При обжалването по административен ред отказът е потвърден с решение № 1040-21-147/03.06.2016 г. на директора на ТП на НОИ С. - град . Т. решение е обжалвано пред административен съд С. - град в частта, с която е отказано заверяване на осигурителната книжка за периодите 2001 г., 2002 г. и 2003 г., като е направено уточнение в жалбата, че за останалите периоди книжката междувременно е заверена. Безспорно е установено също, че Г. Ц. М. е самоосигуряващо се лице - нотариус, като е декларирал започване на дейността считано от 23.09.1998 г. и прекратяване на дейността от 01.10.2013 г.; считано от 01.01.1999 г. е декларирал, че ще се осигурява за всички осигурени социални рискове. За процесните години 2001 г., 2002 г. и 2003 г. е внасял авансовите осигурителни вноски, но не е внесъл окончателните годишни вноски, определени въз основа на декларирания от същия доход по Закона за облагане на доходите на физическите лица; не се спори, че размерът на окончателните вноски е такъв, какъвто е посочен от административния орган. Спорът е по делото е правен и е свързан с отговора на въпроса дали следва да бъде заверена осигурителната книжка на лицето, след като за спорния период са внесени авансови вноски, но не са внесени годишните изравнителни вноски, които при това са погасени по давност към датата на подаване на заявлението за заверка на осигурителната книжка. Отговорът на този въпрос, който е даден от първоинстанционния съд е правилен, тъй като е съобразен с приложимия материален закон към датата на постановяване на административния акт. От правна страна, в разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 3 ДР КСО /в редакцията, действаща към постановяване на оспорения акт, в сила до 01.01.2017 г./ е предвидено, че самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 4 КСО /редакция в сила до 01.01.2017 г./ за осигурителен стаж се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица, включително вноските по чл. 6, ал. 9 КСО и дължимите осигурителни вноски от лицата по чл. 4а, ал. 1 КСО. Според чл. 6, ал. 8 КСО осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 КСО /лица, упражняващи свободни професии/ са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, а съгласно ал. 9 на същия член, окончателният размер на месечния осигурителен доход на самоосигуряващите се лица се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на данните, декларирани в справката към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход; окончателният размер на осигурителния доход на самоосигуряващите се лица обхваща всички реализирани и подлежащи на данъчно облагане приходи от дейността им през календарната година, ограничени до предвидения максимален размер със ЗБДОО. В съответствие с тези разпоредби, правилно е отказано да бъде заверена осигурителната книжка на лицето за периода 01.01.2001 г. - 31.12.2003 г., тъй като е безспорно, че не са били внесени вноските, дължими върху окончателния размер на месечния осигурителен доход. В приложимата към датата на издаване на отказа и на потвърждаващото го решение на по-горестоящия административен орган редакция на чл. 9, ал. 1, т. 4 КСО изрично е предвидено, че за осигурителен стаж на самоосигуряващите се лица се зачита времето, пред което са внесени дължимите осигурителни вноски, а такива са както авансовите вноски по чл. 6, ал. 8, така и окончателните вноски по чл. 6, ал. 9 КСО, като изискването за внасянето на вноските по чл. 6, ал. 9 изрично е предвидено като условие за зачитане на стажа. Правилно първоинстанционният съд е достигнал до извода, че погасяването по давност на задълженията за окончателните годишни изравнителни вноски за 2001 г., 2002 г. и 2003 г. не представлява основание за заверяване на осигурителната книжка за осигурителен стаж и доход за тези периоди, нито за зачитане на осигурителния стаж и доход за тези периоди, тъй като положителният факт на внасяне на дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващото се лице /включващи както авансовите, така и окончателните/ не е осъществен. Към посочения период не е съществувала правна възможност за зачитане на осигурителен стаж и осигурителен доход в минимален размер, при невнасяне на окончателните осигурителни вноски, тъй като, както вече се посочи, за зачитане на осигурителния стаж и доход приложимите законови разпоредби изискват внасяне както на авансовите, така и на окончателните вноски. Възможност за зачитане на осигурителен стаж на самоосигуряващите се лица за период, през който са внесени само авансовите осигурителни вноски е предвидено едва с изменението на чл. 9, ал. 1, т. 4 КСО, обн. ДВ, бр. 98/2016 г., в сила от 01.10.2017 г. Новата редакция на нормата, предвижда, че се зачита за осигурителен стаж времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 от самоосигуряващите се лица и дължимите осигурителни вноски от лицата по чл. 4а, ал. 1. Изменение има и в определението за "осигурено лице" по § 1, ал. 1, т. 3 ДР КСО /обн, ДВ, бр. 98/2016 г., в сила от 01.01.2017 г./, според което самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8, а лицата по чл. 4а се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски. Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Разпоредбата на ал. 2 на същия чл. има предвид нови факти, които са от значение за делото. В случая не е настъпил нов факт от значение за спорното право, а изменение на нормативната регламентация. Преценката относно съответствието на оспорения административен акт с действащия към момента на постановяването му материален закон, налага извода за неговата законосъобразност, както е приел и първоинстанционният съд. Предвид изложените съображения, не е налице твръдяното касационно основание за отмяна, а при извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха основания за нищожност или недопустимост на съдебното решение. Същото е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за касационното производство, тъй като не са претендирани от ответната страна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение