Решение № 7874 от 29.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4579/2016 г.

Решение № 7874 от 29.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4579/2016 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В. против Решение № 403/29.02.2016 г., постановено по административно дело № 3802/2015 г. по описа на Административен съд - В.. С оспореното решение е отменен Ревизионен акт № Р-03000314000343-091-001/28.08.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. В., потвърден с Решение № 534/12.12.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. В., с който на М. Й. Б. - М. от гр. В. са определени задължения по ЗДДС за данъчен период м. 12.2009 г. в размер на 75 339,77 лева главница и лихви в размер на 43 397,89 лева. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението, поради което се иска неговата отмяна. Оспорват се правните изводи на съда, като се твърди, че не са обсъдени в съвкупност събраните по делото доказателства, а именно представените от страна на доставчиците документи и обяснения, от които се установява реалното предаване на стоките в разпореждане на ЕТ "М. - П. К. - М. Й.". На следващо място се твърди, че от съдържанието на представените фактури се установява предметът на доставките, съответно може да се извърши преценка за това дали стоките са свързани с дейността на търговеца или са предназначени за лично ползване, поради което неправилно съдът е приел обратното. Ответната по касация страна М. Й. Б. - М. се представлява от адвокат Р. И., който в писмен отговор по жалбата и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалбата и моли оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила, по съображенията, изложени в отговора. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, като счита, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон, а формираните правни изводи са необосновани и незаконосъобразни. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и събраните доказателства, установи следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния съд е ревизионен акт, издаден по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, с който по отношение на ЕТ "М. - П. К. - М. Й." - заличен търговец, регистриран по ЗДДС, считано от 28.12.2009 г., са установени задължения за данък върху добавената стойност и съответните лихви. Приходните органи са приели наличие на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, поради неосчетоводени от лицето фактури, издадени от 15 различни доставчици. Ревизията обхваща периода от 1.01.2009 г. до 31.12.2009 г., през който търговецът е стопанисвал павилион с търговска площ от 15 кв. м., находящ се на автобусна спирка в гр. В., с предмет на дейност - търговия на дребно с пакетирани хранителни стоки, кафе, напитки, тютюневи изделия, печатни издания. В края на периода, ревизиращите органи не са установили излишъци или липси на стоки, поради което са достигнали до извода, че стоките по неосчетоводените фактури са реализирани и за тяхната продажба не е издаден документ, съответно са укрити приходи от последващите облагаеми доставки, за които следва да се дължи косвен данък. Съдът е отменил ревизионния акт, след като е приел, че от събраните в хода на ревизията доказателства не се установява по безспорен начин получаването на фактурите и на стоките по тях от страна на едноличния търговец, както и извършването на последващи продажби, за които да не е бил отчетен приход. В съдебното решение не се съдържат фактически констатации и изводи за всеки един от отделните доставчици, издали спорните фактури, въпреки, че същите имат различен предмет и се отличават със специфика на доставките. Съдът не е обсъдил представените от някои от доставчиците подробни обяснения, съдържащи информация за механизма на доставките, в това число и данни за лицата, доставили стоките в търговския обект. Най-вече не е установил налице ли са и по отношение на кои от спорните фактури положен подпис за "получател". Този факт е следвало да се установи относно всеки един доставчик и представените от него фактури. Една част от доставчиците са представили фактури, върху които липсва подпис от страна на получателя, докато досежно друга част са налице и подписани фактури /"К. О." ЕООД, "К. К. Х. Б. К." ЕООД, "Р." ЕООД, "А. Б." ООД, "Е. Д." ЕООД, ЕТ "АМ - Р 52 - М. А."/. Действително, подписът за "получател" във фактурите е факт, който сам по себе си не определя действителността на отразената стопанска операция. Следва да се вземат предвид останалите обстоятелства по делото и характера на процесните стоки, които са родово-определени, с оглед на което този факт установява постигнато съгласие между страните по доставката или отделяне на стоките от рода им чрез тяхното предаване в разпореждане на получателя. На следващо място, съдебният състав е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В първото по делото заседание, процесуалният представител на жалбоподателката е направил изявление, че оспорва истинността на всички фактури, цитирани в ревизионния доклад, както по отношение на съдържанието им, така и относно подписа, положен за ЕТ "М. П. К. - М. Й.", като е заявил, че няма доказателствени искания в тази насока, тъй като тежестта на доказване лежи върху ответната страна. Съдът не е открил производство по реда на чл. 193 от ГПК по направеното оспорване, не е изпълнил процесуалното си задължение, разписано в чл. 193, ал. 2 от ГПК и не е указал на кого лежи тежестта за доказване по оспорването, приел е представената административна преписка и е приключил съдебното дирене. В последствие, в съдебния си акт, неправилно е приел, че ответникът, тоест приходната администрация е следвало да докаже съобразно чл. 193, ал. 3 от ГПК, че ревизираното лице е положило подпис за получател в спорните фактури. Съгласно чл. 193, ал. 3 от ГПК, тежестта за доказване неистинността на документ пада върху страната, която го оспорва, като когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване истинността пада върху страната, която го е представила. В конкретния случай, оспорването на подписите върху фактурите е извършено от жалбоподателката, същите са подписани от нейно име, тоест съгласно цитираната норма по аргумент на противното основание, върху нея пада тежестта да докаже оспорването, а не върху ответника. Освен това, неправилен е изводът на съда за това, че липсват данни за предмета на доставките, поради което не можело да се прецени дали фактурираните стоки са свързани с дейността на търговеца или са предназначени за лично ползване. Видно от представените по делото фактури е, че в същите е посочен видът на конкретните стоки, от което може да се установи дали същите имат отношение към търговската дейност на лицето. Така например, в редица от фактурите, издадени от "М. К. е. К. Б." ЕООД фигурират и стоки, които по своя вид очевидно не са свързани с обичайната дейност на едноличния търговец в стопанисвания от него обект, които е следвало да се изключат от ревизиращите органи от предмета на ревизионния акт. Относно фактурите, издадени от този доставчик, в съдебното решение не е обсъдена спецификата, с която се характеризират, с оглед издадената клиентска карта на едноличния търговец и Общите условия за покупка в магазините на М., които клиентът е приел. По делото е представено писмо от "М. К. е. К. Б." ЕООД, съгласно което на търговците се издава клиентска карта, с която приносителят й закупува стоки на самообслужване, като отношенията между М. и клиентите са регламентирани от Общи условия. Съгласно тези условия фактическото предаване на стоките по фактурите е станало на датата на извършване на съответната продажба, на приносителя на клиентската карта на търговеца, който с плащането на фактурираната стойност е потвърдил получаването на стоките. Тоест независимо, че фактурите, издадени от М. не са подписани от представител на ревизираното лице, то същото като притежател на клиентска карта се е съгласило с Общите условия за пазаруване във веригата, респективно е получило стоките на датата, на която същите са били закупени посредством неговата карта. Административен съд - В. е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в изложения по-горе смисъл, което налага на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, съдебното решение да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото, съдебният състав следва да се съобрази с указанията, съдържащи се в настоящото решение по тълкуване и прилагане на закона, както и с разпоредбата на чл. 226, ал. 2 от АПК, съгласно която се допускат само писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни на страната, както и доказателства за новооткрити или новонастъпили обстоятелства след първоначалното разглеждане на делото. Тази норма следва да се съобрази най-вече досежно спорните доставки по фактурите, издадени от "Т. Л. Г." ЕООД, които не са представени от страна на приходната администрация, както и относно други фактури, предмет на ревизионния акт, ако не се съдържат по делото. Съгласно чл. 226, ал. 1 от АПК, съдебното производство следва да започне от откриване на производство по оспорване истинността на процесните фактури относно авторството на положения в тях подпис за получател, в случай, че жалбоподателката поддържа това свое искане и в случай, че ответната страна заяви, че желае да се ползва от тези документи. При условие, че се допусне експертиза във връзка с оспорването, следва да се съобрази обстоятелството, че през ревизирания период едноличният търговец е имал наети лица, които са работили в обекта му, тоест е логично фактурите да са подписани от тези лица, от името и за сметка на търговеца. След провеждане на производството по чл. 193 и чл. 194 от ГПК и установените от него факти, на основание чл. 171, ал. 2, изр. 2 от АПК, следва да се назначи съдебно-счетоводна експертиза, с помощта на която да се установи: дали е достигнат оборота за задължителна регистрация по ЗДДС, при условие, че се изключи стойността на стоките по фактурите на "М. К. е. К. Б." ЕООД, които не са свързани с търговската дейност на лицето и по фактурите, за които не е доказана реална доставка, и въз основа на това да се определи възникнали ли са задължения по ЗДДС и в какъв размер. При този изход на спора и на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, касационната инстанция не следва да се произнася по исканията на страните за присъждане на разноски. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение