Решение № 55 от 4.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12134/2016 г.

Решение № 55 от 4.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12134/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министъра на земеделието и храните, гр. С., бул. "Х. Б." .№..., подадена чрез главен юрисконсулт Н. Н. против решение № 8575/11.07.2016 г. по адм. дело № 5392/2015 г. по описа на ВАС, тричленен състав, пето отделение, с което е отменена Заповед № РД 09-152/09.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните, в частта й по т. 1.2, в която се забранява стопанският риболов с всякакъв вид тралиращи уреди в крайбрежните зони на Черно море през 2015 г. и са присъдени разноски. В жалбата се излагат доводи за неправилност на постановеното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че в чл. 30, ал. 3, т. 1 от ЗРА, като приложим специален закон, няма изрично нормативно установено задължение заповедите за забрани да бъдат мотивирани. Достатъчно е да бъдат в писмена форма и да е спазена процедурата по издаването на административния акт. Счита се, че съгласно разпоредбата на чл. 64 от АПК административнопроизводствените действия на административния орган по издаване на акта не подлежат на самостоятелно обжалване, както и че при издаването на заповедта административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на оспорванията. Не се претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Делта 2000" ООД, чрез пълномощника адвокат Д. Д. оспорва касационната жалба по подробно изложените доводи в отговора на касационната жалба и в съдебно заседание. Претендират се направените разноски за касационното производство. Ответникът - "Калиакра 12" ООД, чрез пълномощника адвокат Н. Х.-Й. оспорва касационната жалба по подробно изложените доводи в отговора на касационната жалба и в съдебно заседание. Претендират се направените разноски за касационното производство. Ответникът - "Понерополис фиш" ООД, чрез пълномощника адвокат П. С. оспорва касационната жалба по подробно изложените доводи в отговора на касационната жалба и представените писмени бележки. Претендират се направените разноски за касационното производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства и обсъди становищата на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страни. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение ВАС, тричленен състав на пето отделение е отменил Заповед № РД 09-152/09.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните, в частта й по т. 1.2, в която се забранява стопанският риболов с всякакъв вид тралиращи уреди в крайбрежните зони на Черно море през 2015 г. и е присъдил разноски. За да постанови този резултат тричленният състав е приел, че заповедта не е мотивирана, като фактическите основания не се съдържат в предхождащите издаването й документи. Изложени са мотиви и за допуснати съществени процедурни нарушения при издаването на заповедта във връзка със спазването на процедурата по чл. 66, ал. 1 от АПК. Решението е правилно. Заповед № РД 09-152/09.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните има характеристиката на общ административен акт. Същата има за цел предприемане на мерки по опазване на рибните ресурси през размножителния период в определена зона и за срок, необходим според органа за защитата на рибната популация. Но тази цел не изключва задължението за административния орган да изложи мотиви съобразно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Правилен е изводът на тричленният състав, че заповедта не мотивирана. Фактическите основания не се съдържат и в предхождащите издаването й документи. Цитирано писмо с изх. № 12-00-109/28.01.2015 г. на МОСВ, към което заповедта препраща, няма никаква обосновка за възникналата или съществуващата необходимост за опазване на биологичното разнообразие и създаване на оптимални условия за естествено възпроизводство на популациите на риба и други водни организми в определените рибностопански обекти по т. 1.2. Относими към тази част от заповедта мотиви липсват и в доклада на зам-министъра на земеделието № 93-2708/09.03.2015 г. Доклада съдържа обща информация за съгласуването на проекта. Останалите писма и становища, които хронологично следват издаването на заповедта, са ирелевантни и не удовлетворяват изискването за надлежно мотивиране на акта съгласно АПК. В административната преписка не се съдържа документ- позиция или становище, което да обоснове нуждата от увеличаване на едномилната зона за забрана на риболова с тралиращи уреди. Липсата на конкретни фактически и правни съображения, които да обосноват извода на административния орган препятства съда да извърши преценка за законосъобразността на този административен акт. Неоснователни са наведените оплаквания за неправилно приложение от страна на съда на чл. 13 от Регламент 1380/2013/ неточно посочен от жалбоподателя като регламент № 1308/2013/. В мотивите си тричленният състав не се позовава на този текст, приемайки, че визираната хипотеза не е налице и административният орган не е действал при наличие на сериозна заплаха за морските ресурси или екосистема. Съдът е отхвърлил приложението на тази разпоредба, но е констатирал липсата на аргументи, които да обосноват необходимостта от допълнителни мерки за увеличаване на забранените зони. Неоснователни са и наведените доводи от страна на жалбоподателя, че процесната заповед е издадена в условията на обвързана компетентност съобразно препоръките на Регламент/ЕС/ № 1343/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно определени разпоредби за риболова в зоната по Споразумението за GFCM/ Генералната комисия по рибарство в Средиземно море и за изменение на Регламент/ЕО/ № 1967/2006 на Съвета относно мерките за управление на устойчивата експлоатация на рибните ресурси в Средиземно море. От текста на заповед № РД 09-152/09.03.2015 г. не може да се направи извод, че министърът на земеделието и храните е имал предвид посочените препоръки. Цитираните препоръки нямат задължителен характер и същите са насочени и съобразени със спецификите на Средиземно море, докато процесната заповед предвижда ограничение по Южното българско Черноморие в рамките на едномилната зона. Касационната инстанция изцяло споделя изводите на тричленният състав, че при издаването на процесната заповед са допуснати съществени процедурни предложения. Не е извършено надлежно оповестяване по чл. 66, ал. 1 от АПК за откриване на производството по издаване на общия административен акт. Такова уведомление липсва и на сайтовете на МЗХ и МОСВ. Жалбоподателят не е представил доказателства, че на заинтересованите лица и техните организации е осигурен достъп до цялата информация., съдържаща се в преписката по издаване на общия административен акт съобразно разпоредбата на чл. 68 от АПК. Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде потвърдено като обосновано, законосъобразно и правилно, а касационната жалба оставена без уважение като неоснователна. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени направените пред настоящата инстанция разноски, заявени от ответниците по касационната жалба, които съобразно доказателствата по делото възлизат: за "Делта 2000" ООД- гр. Б. сумата 3500,00/три хиляди и петстотин/лева, за "Калиакра 12" ООД-гр. К. сумата 2800,00/две хиляди и осемстотин/лева и за "Понерополис фиш" ООД-гр. Б. сумата 2200,00/две хиляди и двеста/лева. Жалбоподателят е направил възражение за прекомерност на така претендираните разноски. Настоящият петчленен състав на ВАС, втора колегия, счита, че с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото направеното възражение за прекомерност е неоснователно и разноските следва да бъдат присъдени на страните така, както са заявени. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, втора колегия