Решение № 50 от 2.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4793/2019 г.

Решение № 50 от 2.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4793/2019 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ерик Василев Производство по чл. 7 от Закона за адвокатурата /ЗАдв./. Образувано по жалба вх. № 3043/05.12.2019 г., подадена от З. В. Д. чрез адвокат Н. А. срещу решение от 08.11.2019 г. на Висшия адвокатски съвет, постановено по нейна жалба срещу отказ на Съвета на АК–Хасково, тя да бъде вписана в регистъра на адвокатите от Адвокатска колегия–Хасково, въз основа на заявление с вх. № 142/27.08.2019 г. В жалбата се твърди, че с решение на дисциплинарния съд й е наложено наказание "лишаване от право да упражнява адвокатска професия" за срок 3 години, влязло в сила на 21.03.2014 г., който срок е изтекъл, поради което счита, че правото й да бъде адвокат се възстановява с изтичане на наказанието и следва да бъде вписана надлежно в регистъра. Според жалбоподателката, позоваването на нови обстоятелства в решението на адвокатския съвет не е относимо към възстановяване на правата й като адвокат, поради което счита решението на ВАдвС, с което потвърждава отказа на Съвета на АК-Хасково да бъде вписана като адвокат на основание чл. 6, ал. 2, във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗАдв. за неправилно и незаконосъобразно, като е посочила адрес на кантората в [населено място]. От Висшия адвокатски съвет са подали становище, в което оспорват доводите на жалбоподателката и считат жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като взе предвид изложените от страната доводи и данните по делото намира жалбата за неоснователна поради следните съображения: От фактическа страна се установява, че производството е образувано по заявление с вх. № 142/27.08.2019 г. на З. В. Д. с искане да бъде вписана в регистъра на адвокатите от Адвокатска колегия–Хасково поради изтичане срока на наказанието й и отпадането на пречките по чл. 5 ЗАдв. С обжалваното решение от 08.11.2019 г., Висшият адвокатски съвет е потвърдил крайните изводи на Съвета на АК-Хасково, че не са налице предпоставките, посочени в чл. 4 и чл. 5 ЗАдв., за придобиване права на адвокат по отношение на З. В. Д. Според мотивите на решението, при липсата на нормативна уредба в случая следва да се приеме, че преценката на необходимите нравствени и професионални качества за упражняване на адвокатска професия е предоставена на съответния адвокатски съвет. Съобразявайки цялостното поведение на жалбоподателката по време на изтърпяване на дисциплинарното наказание, миналите дисциплинарни наказания във връзка с работата й като адвокат и постановената осъдителна присъда за извършено престъпление от общ характер, както и проведеното н. о. х. д. № 1336/2016 г. на РС Стара Загора, също с осъдителна присъда на първа инстанция, но прекратено единствено поради изтичането на абсолютната давност и неплащането на присъдените глоби и разноски по вече приключили дисциплинарни производства, Висшият адвокатски съвет е достигнал до извод, че З. В. Д. не се ръководи от върховенството на закона и не притежава необходимите нравствени качества за упражняване на адвокатската професия, поради което не са налице предпоставките по чл. 4 и чл. 5 ЗАдв., а решението на Съвета на АК-Хасково по протокол № 10/18.09.2019 г., за отказ да бъде вписана в регистъра на адвокатите на колегията е правилно. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че изводите в решението на Висшия адвокатски съвет от 08.11.2019 г. са в съответствие с изискванията в Закона за адвокатурата поради следните съображения: Съгласно чл. 22, ал. 1, т. 3 (Доп. - ДВ, бр. 53 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) адвокатът се отписва от адвокатската колегия при лишаване от право да упражнява адвокатската професия по чл. 133, ал. 1, т. 4 и 5, т. е. когато с влязло в сила решение му е наложено дисциплинарно наказание "лишаване от право да упражнява адвокатска професия". В този случай, за да придобие права, лицето следва да подаде повторно молба по реда на чл. 6 от ЗАдв. пред съответния адвокатски съвет, който преценява дали са налице предпоставките по чл. 4 и чл. 5 за придобиване права на адвокат. Този извод се налага при тълкуване нормите на Глава втора и пета от Закона за адвокатурата, тъй като според чл. 22, ал. 1 ЗАдв. "адвокатът се отписва от адвокатската колегия" при налагане на дисциплинарно наказание лишаване от право да упражнява адвокатската професия, но в разпоредбата на чл. 5 ЗАдв. не е предвидено изрично автоматично възстановяване на правото да упражнява адвокатската професия, нито задължение за адвокатския съвет да го впише в регистъра на адвокатите. В този смисъл, когато с влязло в сила решение е наложено дисциплинарно наказание по чл. 133, ал. 1, т. 4 и 5 ЗАдв., след изтичане срока на наказанието, за лицето се възстановява само правната възможност да придобие права на адвокат, като подаде молба до адвокатската колегия за вземане на решение по чл. 6, ал. 2 ЗАдв. Допълнителен аргумент е, че налагането на дисциплинарно наказание лишаване от право да упражнява адвокатската професия не осъществява "временно преустановяване упражняването на адвокатската професия" по смисъла на чл. 23, ал. 1 ЗАдв., поради което не могат да бъдат споделени съображенията, че при липсата на специални правила за възстановяване на отнетото право, следва да се приеме по аналогия на наказателните производства, че то се възстановява след изтичане срока на наказанието. Неоснователен е и другият довод в жалбата, за допуснати нарушения на материалния закон от ВАдвС, при обсъждане на обстоятелствата във връзка с притежавани от жалбоподателката нравствени и професионални качества, като задължителна предпоставка за вписването й като адвокат съгласно чл. 4, ал. 1, т. 5 ЗАдв. В случая, от данните за съдебното минало на жалбоподателката е видно, че тя е била призната за виновна в извършване на престъпление по н. о. х. д. № 102/2009 г. на РС Първомай, както и че по отношение на нея са водени други дисциплинарни и наказателни производства, вкл. с постановена на първа инстанция осъдителна присъда от 2017 г., което е прекратено на въззивната инстанция единствено поради изтичане на абсолютната давност. При съвкупна преценка на изложените обстоятелства, настоящия състав на Върховния касационен съд възприема изцяло крайните изводи в решението на Висшия адвокатски съвет, че към момента на постановяване на решението на адвокатската колегия по заявление с вх. № 142/27.08.2019 г., по отношение на З. В. Д. не са били налице предпоставките за придобиване на права на адвокат по чл. 4, ал. 1, т. 5 ЗАдв. – да притежава на необходимите нравствени и професионални качества за упражняване на адвокатската професия. Предвид изложените съображения, обжалваното решение на Висшия адвокатски съвет от 08.11.2019 г. е постановено при спазване изискванията на материалния и процесуалния закон, а доводите в жалбата не обуславят извод за допуснати съществени нарушения при обсъждане на конкретните обстоятелства, във връзка с наличието на положителните предпоставки по чл. 4 ЗАдв. и липсата на пречки по чл. 5 ЗАдв., за вписването на З. В. Д. в регистъра на адвокатите от Адвокатска колегия–Хасково, с оглед на което жалбата й с вх. № 3043/05.12.2019 г. следва да бъде оставена без уважение. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение