Решение № 8251 от 3.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3026/2018 г.

Решение № 8251 от 3.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3026/2018 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията-СОПА", представлявано от Ю. Чолаков, против решение № 513 от 10.11.2017 г., постановено по адм. д. № 428/2017 г. по описа на Административен съд Монтана/АС-Монтана/, с което е отхвърлена негова жалба срещу Решение от 26.06.2017 г. на Административен съдия в Административен съд Враца/АС-Враца/. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон- касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли същото да бъде отменено. Съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът в писмено становище оспорва касационната жалба. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение Административен съд Монтана е отхвърлил жалба на "Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията-СОПА", срещу Решение от 26.06.2017 г. на Административен съдия в Административен съд Враца, в което задължения субект е отказал достъп до обществена информация по заявление вх. № 1594/16.06.2017 г., подадено от СОПА. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, съобразно изискванията за форма, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуални правила, в съответствие с материалноправните разпореди и с целта на закона. Съдът е счел, че поисканата в заявлението информация от т. 1 до т. 3. 2 не представлява обществена информация по см. на закона, същата не е за съставяне на собствено мнение относно дейността на АС-Враца и не покрива критериите както за официална, така и за служебна обществена информация. Обжалваното решение е неправилно в частта, в която е възприет за законосъобразен отказания достъп до информация по т. 2 от заявлението, а именно предоставяне на копие от отговора на АС-Враца и цялата електронна кореспонденция с ВАС, ведно с прикачените файлове по повод писмото по т. 1. Противно на възприетото от първостепенния съд посочената информация попада в хипотезата на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ. В процесния случай са налице кумулативно дадените изисквания в посочената правната норма- информацията да е свързана с обществения живот в страната и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Понятието обществен живот е с достатъчно ясно съдържание - живота на обществото като група хора, т. е. всяка информация, която е свързана с живота на обществото като група хора има характер на обществена информация. За да е налице обществена информация е необходимо информацията да е свързана с живота на група хора, както и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължения субект. Видно е, че информацията трябва да е обвързана с правомощията и дейността на органа, с оглед наличието на визираната в закона специална цел. В случая поисканите отговор на АС-Враца електронната кореспонденция с ВАС, ведно с прикачените файлове по повод писмото по т. 1, а именно писмо, от началото на април 2017 г., изпратено по електронна поща от главния секретар А. Николов или друг служител във ВАС до АС-Враца, с предложение за изборен член на ВСС и приканване редовите административни съдии да подкрепят кандидатурата конкретно на съдия Светлозар Рачев от Габровския административен съд, съдържа информация, която е свързана с живота на обществото като група хора, и с нейното предоставяне молителят би могъл да си създаде собствено мнение за дейността на задължения субект, тъй като обективираната в него информация се отнася пряко до дейността на Административен съд Враца, свързана в конкретния случай с номинация на лице за член на ВСС през 2017 г. Процесната информация следва да бъде квалифицирана като служебна по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ, като отговорът на АС-Враца и кореспонденцията с ВАС по този повод съдържа обществена информация, достъпът до която е свободен. С оглед изложеното в тази част решението на АС-Монтана е постановено в противоречие с установена фактическа обстановка по делото и приложимите материалноправни разпоредби. При наличие на соченото касационно основание постановеният от първоинстанционния съд съдебен акт в тази му част следва да бъде отменен като неправилен, а вместо него постановен друг – по съществото на спора, с който се приеме за основателна жалбата на "Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията-СОПА" срещу Решение от 26.06.2017 г. на Административен съдия в Административен съд Враца, в което задължения субект е отказал достъп до обществена информация по т. 2 от заявление вх. № 1594/16.06.2017 г., подадено от СОПА, оспореното решение се отмени като незаконосъобразно, а административната преписка се върне на Административен съд Враца за предоставяне на исканата от заявителя информация по т. 2 от заявлението в предпочетената от него форма в 14-дневен срок от влизане на решението в сила. В останалата част решението на АС-Монтана е правилно и следва да се остави в сила. Правилно съдът е приел, че информацията, поискана по т. 1, т. 3. 1. и т. 3. 2. от заявлението не е обществена. Същата не отговаря на изискванията, дадени в легалната дефиниция по чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, а искането за предоставянето и цели не съставяне мнение за дейността на АС-Враца, а постигане на цели, извън обхвата на ЗДОИ. Предвид изхода на спора следва да се уважи претенцията на касатора за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, представляващи заплатена ДТ в размер на 15 лв. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение