Решение № 15402 от 21.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4738/2013 г.

Решение № 15402 от 21.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4738/2013 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Мария Димитрова, против решение № 1154/19.02.2013 г. по адм. дело № 4489/2012 г. на Административен съд София-град, Второ отделение, 27-ми състав. С последното, по жалбата на Анатоли Ангелов Петров е отменено уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. изх. № 02-150-6500/3481/2.10.2011 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, в частта му относно удържаната сума в размер на 1740.92 лв., преписката е върната на административния орган за ново произнасяне и ДФЗ е осъден да заплати на Анатоли Ангелов Петров разноски в размер на 580 лв. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението, като необосновано, постановено при допуснати нарушения на процесуални правила и в противоречие с приложимия материален закон. Сочи се, че неправилно административният съд е приел, че уведомителното писмо не е мотивирано, в частта в която е прието, че не следва да бъде изплатена оторизирана сума в размер на 1740.92 лв., поради наличието на акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ за сумата от 3724.61 лв., значително надвишаваща неизплатената. Касаторът счита, че разликата до пълния размер на сумата, за която е издаден АУПДВ, е прихваната от дължимото плащане по СНДП. Претендира отмяна на решението и присъждане на направените разноски за двете инстанции, в т. ч. юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Анатоли Ангелов Петров от с. Славовица, община Долна Митрополия, област Плевен, чрез пълномощника си адвокат Мария Ковачева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното решение, като правилно, да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалбата на Анатоли Ангелов Петров, срещу уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания изх. № 02-150-6500/3481/2.10.2011 г. издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, с която от одобреното финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и Национални доплащания за площ /НДП/ за кампания 2010 г., на лицето е удържана сумата от 1740.92 лв. С решението си административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия, но в обжалваната част е немотивиран, тъй като не става ясно дали удържаната сума представлява санкции от предходни периоди, касае недължимо оторизирани суми, за които има издаден АУПДВ или е приспадане на суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки. Съдът е посочил, че въпреки дадените с разпореждане от 27.12.2011 г. на АССГ указания, да установи наличието на подлежащ на изпълнение административен акт, по силата на който е удържана горепосочената сума, административният орган не е представил доказателства в тази насока. Наред с горното е съобразено, че с решение № 14032/8.11.2012 г. на ВАС, трето отделение, е оставено в сила решение № 707/15.12.2011 г. по адм. дело № 577/2011 г. на Административен съд - гр. Плевен за отмяната на АУПДВ № 01-6500/24387/13.04.2011 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, по който е установена недължимо изплатена на ответника в настоящото производство, сума за кампания 2009 г. Предвид наличието на влязло в сила решение за отмяната на посочения АУПДВ, процесното писмо, в частта му относно удържаните 1740.92 лв. от оторизираната сума, е отменено като незаконосъобразно. Така постановеното решение е правилно. Неоснователно е възражението на касатора, че атакуваният пред първата инстанция акт съдържа мотиви, обосноваващи удържането на сумата от 1740.92 лв., противно на приетото с обжалваното съдебно решение. Както правилно е отбелязано от решаващия състав на административния съд, в текста под таблица № 2 /лист 28 от делото/ са посочени три хипотези, а именно: санкции от предходни периоди, недължимо оторизирани суми, за които има издаден АУПДВ или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ, без изрично да е отбелязано относимото в случая основание за осъщественото прихващане. След като административният орган не е конкретизирал последното, правилно съдът е приел, че актът не съдържа мотиви в тази му част. Посочването на фактическите и правни основания за издаването на административния акт предпоставя възможността за упражняване на контрол за законосъобразност върху същия, както и за организиране на адекватна защита срещу него. Още повече, че обективираните едва в касационната жалба твърдения, че прихващането на разликата от 1740.92 лв., до пълния размер на сумата по издадения АУПДВ /3724.61 лв./ е реализирано от одобрената сума по НДП, не са посочени в оспореното писмо, нито същото е придружено от други документи, удовлетворяващи законовото изискване за издаване на мотивиран акт. Дори да се приеме, че основанието за удържане на сума от одобрената субсидия на земеделския стопанин е АУПДВ, то е следвало ДФЗ да съобрази, че с влязло в сила решение № 707/15.12.2011 г. по адм. дело № 577/2011 г. на Административен съд - гр. Плевен е отменен издаденият от изпълнителния директор на ДФЗ, АУПДВ № 01-6500/24387/13.04.2011 г. за сумата от 3724.61 лв. по отношение на Анатоли Ангелов Петров, поради което и прихващането с част от установената като дължима по този АУПДВ сума е лишено от основание. Предвид изложеното, като е приел, че незаконосъобразно с уведомителното писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания е удържана сума от одобрената на субсидия по подаденото от жалбоподателя заявление за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2010 г., съдът е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, основателна е претенцията на ответника в касационното производство за присъждане на направените по делото разноски, установени по представените доказателства в размер на сумата от 100 лв., изплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 16/22.10.2013 г. Поради това и на основание чл. 228 във връзка с чл. 143, ал. 1 АПК, посочената сума следва да му бъде възстановена от бюджета на органа, издал атакувания административен акт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,