Решение № 5006 от 5.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10300/2012 г.

Решение № 5006 от 5.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10300/2012 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на Стоян Петров Иванов и Мая Петрова Манова, подадена чрез адв. Д. Димитров, против Решение № 650 от 30 юли 2012 г. на Министерски съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "АМ "Люлин" от км 0+000 до км 19+135,21 - реконструкция на електропроводи, газопроводи, водопроводи, оптични кабели и тт-кабели и изграждане на пътен вариант на път IV-18017 при км 12+000 с. Големо Бучино", на територията на областите София и Перник (обн. ДВ, бр. 60 от 7.08.2012 г.) в частта му, с която е определено обезщетението за отчуждената част от имот № 3858.59, с номер по КВС 003059, селскостопанска територия, с начин на трайно ползване ливада, намиращ се в землището на с. Мало Бучино, ЕКАТТЕ 46721, район Овча купел, Столична община, област София. Имотът е посочен в раздел "Засегнати имоти и сервитут при реконструкция на водопровод CHG250 при км 6+860". В жалбата се поддържа, че определеният с административното решение размер на обезщетението е занижен и като такъв не представлява равностойно парично обезщетение по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във вр. с § 1а от ДР на ЗДС с оглед характеристиките на имотите, намиращи се в землището на с. Мало Бучино, ЕКАТТЕ 46721, район Овча купел, Столична община, област София. Излага се довод за нищожност на решението поради липса на предмет. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответникът по жалбата - Министерският съвет, и заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", поддържат становище, че жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. От процесуалният представител на ответника е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което да бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, след проверка на допустимостта на жалбата, приема, че същата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: От събраните по делото доказателства е видно, че с писмо № 04-19-93/13.06.2011 г. до министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите, председателят на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" е направил искане за отчуждаване на имоти и части от имоти, частна собственост, за държавна нужда, за реконструкция на електропроводи, газопроводи, водопроводи, оптични кабели и тт кабели и изграждане на пътен вариант на път IV -18017 при км 12 + 000, село Големо Бучино и път IV -18017 при км 8 + 800, село Мало Бучино, на територията на областите София и Перник, като част от обект "Автомагистрала Люлин" от км 0 + 000 до км 19 + 135,21. На 17.07.2012 г. министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на финансите внесли в Министерския съвет доклад, с който предложили да се приеме решение за отчуждаване на имоти и части от имоти, частна собственост, за държавна нужда. Съответно с т. 1 на оспореното Решение № 650 от 30.07.2012 г. на Министерския съвет на РБ, на основание чл. 34а, ал. 1, във вр. с чл. 34б ЗДС и § 1 от ДР на ЗДС, са отчуждени за държавна нужда имоти и части от имоти - частна собственост, описани подробно в Приложение № 1, като с т. 3 от него е разпоредено предварителното му изпълнение. Отчуждаването е въз основа на влязъл в сила на 29.05.2012 г. парцеларен план, одобрен със заповед № РД-02-14-1174 от 3.05.2012 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството за обект: "АМ "Люлин" от км 0+000 до км 19+135,21 - реконструкция на електропроводи, газопроводи, водопроводи, оптични кабели и тт-кабели; Изграждане на пътни варианти на път IV-18017 при км 8+800 с. Мало Бучино и при км 12+000 с. Големо Бучино на територията на областите София и Перник. Съгласно приложението към точка първа от решението, раздел "Засегнати имоти и сервитут при реконструкция на водопровод CHG250 при км 6+860" от имот № 3858.59, номер по КВС № 003059, са отчуждени 0,329 дка от целият имот, който е с обща площ 3,855 дка, като определената стойност на обезщетението е 102 лв. По искане на жалбоподателите с определение от 19.09.2012 г. съдът е назначил вещо лице, което съответства на изискванията за оценител на имоти, посочени в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС. На 5.06.2013 г. е представена съдебно-техническа оценителна експертиза в два варианта. Първият вариант е съгласно чл. 32, ал. 3, т. 2 по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи от 12.09.2006 г., като определената стойността за отчуждената част от имота е 118 лв. Вторият вариант е съгласно чл. 32, ал. 3, т. 1 по двойна данъчна оценка (неземеделска земя), като определената стойността за отчуждената част от имота е 12 061 лв. Заключението не е оспорено от страните и е прието от съда. В съдебно заседание от 10.06.2013 г. процесуалният представител на жалбоподателите е поискал да се постави допълнителна задача на вещото лице, което да установи кога реално са извършени СМР в имота поради това, че процесуалният представител твърди, че същите са извършени 2006 - 2007 г., едновременно със строежа на автомагистралата, поради и което следва да са оценени към онзи момент и тогава да се платят. Също така е поискано вещото лице да установи кога са издадени разрешенията за строеж и съответно да даде оценка на имота съобразно цените, които са били една година преди извършването на строителните работи. На 17.01.2014 г. вещото лице е представило допълнителна съдебно-техническа експертиза, в която е посочило, че съгласно приложените по делото копия от разрешенията за строеж, същите са издадени през февруари и април 2007 г. Окончателното завършване на строежа и въвеждането му в експлоатация е станало с Разрешение за ползване № Ст - 05 - 491 от 13.05.2011 г. Строителните работи на строеж обект АМ "Люлин" - Пътен възел Даскалово от км 0+000 до км 19+135,21 са започнали след 23.04.2007 г. и са завършили на 13.05.2011 г. с Разрешение за ползване. В съдебно заседание от 20.01.2014 г. процесуалният представител на жалбоподателите е поискал да се постави допълнителна задача на вещото лице, което при изготвянето на експертизата да определи стойността на отчуждаваната част от имота един път като сервитут и един път като отчуждаване към 2007 г. На 13.06.2014 г. вещото лице е представило допълнителна съдебно-техническа експертиза в два варианта. В първият вариант определената стойност на отчуждената част от имота е в размер на 18 783 лв., а във вторият, като сервитут - 13 148 лв. Посочено е, че периодът, който е използван от вещото лице е февруари 2006 г. - февруари 2007 г., като от приложените към експертизата нотариални актове е видно, че част от сделките са за имоти извън землището на Мало Бучино. В съдено заседание на 16.06.2014 г. е поставена нова допълнителна задача на вещото лице, а именно: да изготви експертиза за землището на с. Мало Бучино, както и да изготви вариант като сервитут. На 22.01.2015 г. вещото лице е представило нова допълнителна съдебно-техническа експертиза в два варианта. В първия вариант определената стойност на отчуждената част от имота е в размер на 22 151 лв., а във вторият, като сервитут - 118 лв. Посочено е, че периода които е използван от вещото лице е февруари 2006 г. - февруари 2007 г., използвани са актове за изповядани сделки в район Овча купел за земеделски земи, предвид това, че процесния имот попада в район Овча купел, в землището на Мало Бучино. За самото землище на село Мало Бучино не са приложени нотариални актове. Въз основа на казаното до тук настоящата инстанция възприема следното: Решението е прието от компетентния административен орган по чл. 34а, ал. 1 от ЗДС, в надлежната форма. Спазени са административнопроизводствените правила по чл. 34 от ЗДС, решението е постановено при правилно приложение на закона. Установено е наличието на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, при наличието на влязъл в сила подробен устройствен план. Неоснователни са доводите на жалбоподателите при изложеното за нищожност на оспореното решение, основана на твърдяна липса на предмет на отчуждаване. Такъв по делото е частта от имота им, определена в одобрения парцеларен план, въз основа на който се извършва отчуждаването. Не се установи по делото, не се и твърди от жалбоподателите този план да е обжалван от тях, съответно да е отменен в частта му, касаеща имота им. Съгласно чл. 32 от Закона за държавната собственост имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди. Равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. В случай, че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради липса на извършени сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение за имотите в урбанизираните територии и устройствени зони се определя по реда на наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи. По определението, дадено в § 1а, т. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост, пазарни цени са осреднените цени от всички описани сделки с имоти, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Също така следва да се вземе предвид и разпоредбата на § 1а, т. 4 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост, която гласи, че "имоти, намиращи се в близост до отчуждавания" са имотите, които са разположени: а) в един и същ район в големите градове с районно деление; б) в един и същ квартал в другите градове или населени места или селищни образувания; в) в едно и също землище в земеделските територии и горските територии. С оглед на събраните по делото доказателства, а именно една основна и три допълнителни съдебно технически експертизи, настоящият състав намира определеното от вещото лице в първи вариант на основната експертиза от 5.06.2013 г. обезщетение за равностойно и законосъобразно. Същото е определено на основание чл. 7б от Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи, към която препраща чл. 32, ал. 3, т. 2 от Закона за държавната собственост. Този начин за определяне на оценката е приложим, тъй като оценката на отчуждената част от имота не може да се извърши посредством използването на пазарни аналози, тъй като не е формирана пазарна цена. В случая не са налице сделки, покриващи критериите на закона, които да се използват за определянето на пазарна цена. Също така при определяне на цената на имота по възприетия ред няма значение дали той е отчужден или върху него са учредени ограничени вещни права или сервитут, тъй като, както в случаите на учредяване на ограничени вещни права и сервитути, така и в случаите на отчуждаване на земеделски земи, оценката се извършва по реда на чл. 7б от Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи във връзка с чл. 1, т. 5 от същата наредба. Именно въз основа на тези разпоредби е определено и обезщетението от вещото лице в случая. Тук е редно да се посочи, че съгласно Закона за държавната собственост - глава трета, раздел I - предвижда процедура по принудително отчуждаване на имоти - частна собственост за държавни нужди, но не и такава по учредяване на ("законни", т.е. без съгласието на собствениците) сервитути. Такава процедура е налице по редица специални закони като напр. в чл. 192, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 210 от Закона за устройство на територията; в чл. 112 от Закона за водите; в чл. 64 - чл. 66 от Закона за енергетиката и § 26 от ПЗР на същия закон, но не и в ЗДС. На следващо място, съгласно чл. 33, ал. 4 от ЗДС отчуждените за задоволяване на държавни нужди имоти стават публична държавна собственост, докато при учредяване на сервитути собствеността на служещия имот не се променя. За пълнота на решението настоящият състав следва да посочи, че не кредитира останалите варианти от представените по делото заключения, тъй като вещото лице е ползвало неотносими пазарни аналози, касаещи сделки с имоти извършени не в землището на село Мало Бучино, където се намира процесния имот, както и сделки сключени в различни периоди от относимия. Датата на възлагане на оценката е 19.03.2012 г., откъдето следва че относимият период на оценка е една година назад от тази дата. Също така не се кредитира и оценката на вещото лице, посочена във вариант две на основната експертиза, изготвена въз основа на двойната данъчна оценка, тъй като видно от доказателствата по делото процесният имот е земеделска земя, от където следва, че този метод е неотносим по смисъла на чл. 32 от ЗДС. Съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗДС, равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизане в сила на ПУП, съответно преди одобряването на ПУП, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основана пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост с отчуждавания. Смисълът на нормата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС е да се даде обезщетение за имота във връзка с предназначението му, използвано от собственика, преди извършване на отчуждаването. Във връзка с нормативните изисквания на ЗДС и ЗУТ процедурата за отчуждаване започва на първо място с промяна на плана, в който като мероприятие да е заложено изграждането на обект за задоволяване на публична нужда, който е публична държавна собственост. Едва след влизане в сила на този план следва да се предприемат следващите административнопроизводствени действия във връзка с отчуждаването, каквото действие представлява промяната на предназначението на земеделската земя в неземеделска за целите на изглаждането на обекта - публична държавна собственост. В настоящият случай административният орган, видно от доказателствата по делото, е нарушил тази нормативно предписана поредност на административнопроизводствените действия, като първо във времето е изменил предназначението на земята - от земеделска в неземеделска (решение № КЗЗ-7 от 20.04.2011 г.), и след това е приел ПУП - заповед № РД-02-14-1174/3.05.2012 г., обн. ДВ, бр. 40/28.05.2012 г. По тази причина, към датата на приемане на плана, предвиждащ изграждане на АМ "Люлин" от км 0+000 до км 19+135.21 реконструкция на електропроводи, газопроводи, водопроводи и оптични кабели и тт-кабели и изграждане на пътен вариант на път IV-18017 при км 12+000 с. Големо Бучино" на територията на областите София и Перник, изменението в предназначението на земята вече е било факт. Това обаче не означава, че собствениците са извършили промяната на предназначението и че имотът е бил ползван от тях за неземеделски нужди, каквато е хипотезата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Видно от доказателствата, промяната на предназначението е извършена за целите на отчуждителното мероприятие. Промяната на предназначението на земеделската земя е част от административнопроизводствените действия по изграждането на обекта - публична държавна собственост, извършена е от държавата в лицето на компетентните за това органи. Ето защо собствениците не могат да се позовават на нея като юридически факт и да искат определяне на обезщетение по реда на ЗМДТ. От изложените съображения следва, че единственият законосъобразен ред за определяне на равностойно обезщетение по отношение на определяне на равностойното обезщетение за отчуждената част от процесния имот № 3858.59, с номер по КВС 003059, селскостопанска територия, с начин на трайно ползване ливада, намиращ се в землището на с. Мало Бучино, ЕКАТТЕ 46721, район Овча купел, Столична община, Област София, е въз основа на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи. Поради това следва Решение № 650 от 30 юли 2012 г. на Министерски съвет на Република България да бъде изменено в частта му за процесния имот, като определеното обезщетение бъде увеличено от 102 лв. на 118 лв. Следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на жалбоподателите за присъждане на разноски. По делото е приложен Договор за правна защита и съдействие, съгласно който адвокатското възнаграждение е в размер на 500 лв. платено в брой от жалбоподателите. Разноските за извършените експертизи са както следва: за основната експертиза 200 лв. (платежно нареждане стр. 79); за допълнителната експертиза от 17.01.2014 г. - 150 лв., поради факта, че видно от протокол от съдено заседание от 10.06.2013 г. съдът е определил депозит за вещото лице в размер на 150 лв.; за допълнителната експертиза от 13.06.2014 г. 100 лв.. От страна на процесуалният представител на ответника е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което да бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК. Настоящата инстанция счита същото за неоснователно поради множеството процесуални действия, извършени от процесуалния представител на жалбоподателите по настоящото дело, което е разглеждано в шест открити съдебни заседания. Въз основа на казаното до тук следва Министерски съвет да бъде осъден да заплати в полза на жалбоподателите разноски по настоящото дело в общ размер на 950 лв. (500 лв. за адвокатско представителство и 450 лв. за вещо лице). По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд