Решение № 3135 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10193/2020 г.

Решение № 3135 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10193/2020 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК - Бургас, чрез юрк. Костова като процесуален представител, срещу решение № 794 от 2.07.2020 г., постановено по адм. дело № 1707/2019 г. по описа на Административен съд – Бургас. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - А. Димитров, чрез пълномощника си адв. Стойков, в писмена защита и в съдебно заседание поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за тази инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Бургас отменя по жалба на А. Димитров заповед ДК-02-ЮИР-2/15.05.2019 г. на началника на РДНСК - Югоизточен район (ЮИР), с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) му е наредено да премахне незаконен строеж: "Преустройство на първи етаж на съществуваща жилищна сграда", находяща се в УПИ ХVІІІ-228, кв. 18 по плана на [населено място], с идентификатор 67800.505.34 по КККР на [населено място], в качеството му на възложител и извършител. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, но при неизяснени факти и обстоятелства от съществено значение за спора в нарушение на чл. 35 АПК, довело и до неправилно приложение на материалния закон. Като се позовава на заключението на съдебно-техническата експертиза, достига до извод за липса на надлежна индивидуализация на строежа. Приема наличието на съществени разлики между отразеното в съставения констативен акт и издадената въз основа на него заповед и установеното на място от вещото лице. Предвид констатираните несъответствия в описанието на строежа, който не представлява преустройство на първи жилищен етаж, извежда извод за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи и до фактическа невъзможност да се изпълни заповедта за премахване. Излага съображения за нарушаване правото на защита на адресата чрез излагане в административния акт на обстоятелства, които не отговарят на действителното фактическо положение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав споделя извода на съда за валидност на оспорената пред него заповед. Категорията на строежа е правилно определена. Съгласно чл. 137, ал. 1, т. 1, б. "м" ЗУТ първа категория са строежите - недвижими културни ценности с категория "световно значение" и "национално значение", както и сгради в границите и охранителните зони на археологическите резервати извън урбанизирани територии. По делото безспорно е установено, че процесната площадка попада в имот на територията на недвижима културна ценност - археологически резерват с национално значение "Античен [населено място], [община]" съгласно т. 29 от приложението към чл. 50, ал. 3 от Закона за културното наследство, определящо го като строеж от първа категория. Компетентен да издаде заповед за премахването му е началникът на РДНСК – ЮЗР (сега РДНСК - Бургас), както правилно приема съдът. Законосъобразен и обоснован е изводът, че строежът не е индивидуализиран в достатъчна степен, поради което липсва яснота относно предмета на административния акт. Видно от съставените от длъжностните лица при РДНСК - ЮИР и [община] констативни актове е установен строеж "преустройство на жилищна сграда", изразяващо се в изграждане на нова стоманобетонова конструкция – плоча с площ 43 кв. м. върху стоманобетонови колони с височина 1, 5 м от съществуващия терен на нивото на първи жилищен етаж от сградата в имота. В оспорената заповед е посочено, че строежът представлява преустройство на първи жилищен етаж на сградата, състоящо се в пристрояване към него на описаната стоманобетонова плоча и стоманобетонови колони, долепени до съществуващи такива, с изпълнени настилки и монтиран парапет. Сочи се, че строежът представлява тераса по смисъла на пар. 5, т. 59 ДР ЗУТ, функционално свързана с първия жилищен етаж от сградата, като до нея има и достъп от входната врата откъм [улица], [населено място]. Строежът е определен като незаконен, изпълнен без разрешение за строеж в нарушение на чл. 148, ал. 1 ЗУТ във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ, който не е търпим като реализиран в периода декември 2017 г. – март 2018 г. Направеното описание и изложените в заповедта фактически обстоятелства сочат на правното основание по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, а не на т. 1 от същата разпоредба – несъответствие на строежа с предвижданията на действащия ПУП, което обаче не съставлява нарушение във формата на акта, водещо до неговата незаконосъобразност. Въпреки това предметът на заповедта е неясен, което препятства да се определи обемът на разпоредения за премахване обект. При издаването на заповед по чл. 225, ал. 1 ЗУТ административният орган, освен липсата на строителни книжа за проверявания строеж, следва да установи вида, местонахождението и всички останали признаци, позволяващи неговата индивидуализация. От една страна за това го задължават административнопроизводствените правила, а от друга - установяването на посочените факти е от значение за последващото изпълнение на заповедта след влизането й в сила. Липсата на точна конкретизация сочи на съществено нарушение на издадения административен акт съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че строежът представлява нова площадка с площ 34 кв. м., изградена върху част от незастроеното дворно място. Долепена е до външното стълбище за втория етаж и съществуващата площадка пред първи етаж от едната страна и до оградата на имота по страничната регулационна линия от другата. Площадката не е обособена като част от първия етаж, не е нито функционално, нито конструктивно свързана с него и не може да се категоризира като "преустройство на първия етаж" или тераса към него. Съгласно § 5, т. 59 ДР ЗУТ "тераса" е открита използваема площ, разположена върху помещения, върху колони или върху терена. В случая е установено, че процесната площадка не е приобщена към първия етаж на жилищната сграда, няма връзка с него и не съставлява пристройка към този етаж, както е определена в оспорената заповед. Извършените строително-монтажни работи правят двора хоризонтален, така че влизането да става директно, а не със стълби. Останалите, описани в констативния акт отвори върху югозападната и северозападната фасада на сградата с монтиране на дограма и врата, не са предмет на оспорената заповед. При тези данни съдът правилно приема, че административният орган издава акта си без да установи всички факти и обстоятелства от съществено значение за случая, с което е допуснато нарушение на правилото на чл. 35 АПК. Разпоредено е премахване на преустройство на първи жилищен етаж с площ от 43 кв. м., каквото не съществува на място. Налице е съществено разминаване между описаното в оспорената заповед и фактическото положение, което препятства възможността да се извърши преценка за законността, респ. търпимостта на строежа, доколкото неговите параметри, вид и предназначение не са изяснени. Констатациите в заключението на вещото лице не могат да заместят тези, направени в административното производство. Доводите на касационния жалбоподател относно инвестиционната инициатива на адресата на заповедта за преустройство на първия етаж на жилищната сграда, както и липсата на съгласуване на тези проекти с Министерството на културата, не обуславят извод в различна насока, доколкото провеждането на съгласувателна процедура касае друго производство – по издаване на строително разрешение, каквото в случая няма. Без правно значение е дали и кога е извършено съгласуване на инвестиционния проект и с какви препоръки, след като основанието за премахване на незаконния строеж е липсата на строителни книжа. Отделно от това е недопустимо оспореният административен акт да се мотивира едва в съдебното производство по неговото обжалване. Заключението на съдебно-техническата експертиза е оспорено формално от процесуалния представител на административния орган. Искане за назначаване на допълнителна или разширена експертиза не е направено. Показанията на разпитания по делото свидетел А. Стоянов – служител в РДНСК Бургас, присъствал при съставянето на констативния акт, не опровергават констатациите, направени от експерта. При тези данни правилно съдът кредитира заключението на съдебно-техническата експертиза. При съпоставка на графичната част - ситуация на строежа по констативния акт и заключението на вещото лице се установява несъответствие както в местонахождението, така и в площта на процесната площадка. Разминаването от 9 кв. м. не може да се определи като несъществено, в каквато насока е възражението в касационната жалба. Предвид изложеното, като отменя заповедта поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, съдът постановява решението си в съответствие със закона. Същото като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от ответника А. Димитров за присъждане на разноски, РДНСК Бургас следва да му заплати такива в размер на 600 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в касационното производство съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 3.02.2021 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,