Решение № 5082 от 29.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8689/2019 г.

Решение № 5082 от 29.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8689/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на С. М. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила определение № 10024 от 01.07.2019 г., постановено по адм. дело № 5902/2019 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), Петчленен състав, Втора колегия. С описания съдебен акт е оставено в сила Разпореждане № 6125/23.04.2019 г. по адм. дело № 3841/2019 г. на зам. председателя на Върховния административен съд /ВАС/, с което е оставено без разглеждане и е прекратено производството по искане за отмяна на влязло в сила определение № 14175/20.11.2018 г., постановено по адм. дело № 10624/2018 г. по описа на ВАС, петчленен състав. Като основание за отмяна се сочи разпоредбата на чл. 239, т. 1 и т. 5 АПК. Излагат се съображения, че по делото има молба за освобождаване от държавна такса по искането за отмяна на определение № 14175/20.11.2018 г. по адм. дело № 10624/2018 г. на ВАС, Втора колегия, петчленен състав, по която никой не се е произнесъл. Първо е следвало да се разгледа тази молба и едва тогава да се разгледа жалбата срещу разпореждането на председателя на Втора колегия. Не произнасянето по молбата за освобождаване от държавна такса е в нарушение на процесуалните правила и в резултат на това тя е била лишена от участие в производството по молбата за освобождаване от държавна такса. / чл. 239, т. 5 АПК/. От друга страна твърди, че съдът неправилно е приел, че не е внесена ДТ от 30 лева по искането за отмяна на определение № 14175/20.11.2018 г. по адм. дело № 10624/2018 г. на ВАС. Т. че доказателства за внасяне на държавната такса са представени пред петчленния състав, постановил определението, чиято отмяна претендира. Горното според нея е основание за отмяна на определението на осн. чл. 239, т. 1 АПК. Ответникът – Министърът на правосъдието, чрез своя процесуален представител, в писмен отговор до съда оспорва молбата за отмяна. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, петчленен състав, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира искането за процесуално допустимо, като подадено в 1-годишния срок по чл. 240, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, а по същество за неоснователно. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 АПК. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК, съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение по делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. От този текст е видно, че основания за отмяна могат да бъдат само новооткрити обстоятелства или новооткрити писмени доказателства, съществували преди постановяване на решението, които не са могли да станат известни на страната, въпреки полагане на дължимата грижа при водене на делото. Доказателства в тази насока към искането за отмяна не са ангажирани. Не са представени нови доказателства, нито се сочат нови обстоятелства, които да са от съществено значение за делото и които при решаването му да не са могли да са известни на страната. Разпоредбата на чл. 239, т. 5 АПК предвижда, че актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Соченото в искането за отмяна непроизнасяне по молбата на молителката за освобождаване от ДТ по искането й за отмяна на влязло в сила определение № 14175 от 20.11.2018 г. по адм. дело № 10624/2018 г. на ВАС, петчеленен състав не може да се приеме като основание по чл. 239, т. 5 АПК, тъй като на първо място същото е направено след произнасянето на зам. председателя на ВАС с разпореждане № 6125/23.04.2019 г., с което е оставено без разглеждане искането й за отмяна на влязло в сила определение № 14175 от 20.11.2018 г. по адм. дело № 10624/2018 г. на ВАС. В случая не е допуснато нарушение, тъй като молбата за освобождаване от ДТ е следвало да се подаде не само преди произнасянето на зам. председателя на съда, но и дори преди изтичането на срока, определен за внасяне на ДТ. При положение, че молбата за освобождаване от ДТ не е направена своевременно, то зам. председателят на Втора колегия не е имал задължение да се произнесе по нея. Задължение за произнасяне по молбата за освобождаване от ДТ не е възникнало и за петчленния състав на ВАС, постановил определението, чиято отмяна се иска. Непроизнасянето по нея не е основание по чл. 239, т. 5 АПК, тъй не може да се квалифицира като нарушаване на съответните правила, в резултат на което страната да е била лишена от възможност да участва в делото. По изложените съображения настоящата съдебна инстанция приема, че сочените в искането за отмяна предпоставки по чл. 239 АПК за отмяна на влязлото в сила определение не са налице, поради което искането на С. М. следва да бъде отхвърлено. При този изход на спора основателна е претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, с оглед на което С. М. следва да бъде осъдена да заплати на Министерство на правосъдието 100 лева – юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Така мотивиран, Върховният административен съд, петчленен състав