Решение № 316 от 15.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 608/2012 г.

Решение № 316 от 15.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 608/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 307, ал. 2, във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 3 от ГПК и е образувано въз основа на подадената от Б. С. Я. от [населено място] молба с вх. № 2 от 16.03.2012 г. за отмяна на влязлото в сила решение № 513 от 26.01.2012 г. по гр. д. № 890 по описа за 2010 г. на Върховен касационен съд. Основанието за отмяна, на което се позовава е постановено по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, решение № 708 от 30.12.10 г. по гр. д. № 1843/09 г. на ВКС, с което е било отменено решение № 204 от 8.02.12 г. по в. гр. д. № 221/08 г. на КОС, което според молителката е послужило като основание за постановяване на решението, чиято отмяна понастоящем се иска. Срещу подадената молба е постъпил писмен отговор по чл. 306, ал. 3 от ГПК от противните страни И. П. К. и Н. П. К., с който се оспорва основателността й. Считат, че съдебното реше-ние, на което се позовава молителката не може да послужи като основание за отмяна, защото отмененото с него решение по в. гр. д. № 221/08 г. на КОС не е формирало решаващите мотиви на съда и отмяната му не може да обуслови промяната им. В съдебно заседание страните не се явяват лично и не се представляват. Постъпили са писмени бележки от ответниците. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди направеното искане, изразените становища и доказателствата по делото, намира молбата за неоснователна по следните съображения: С решението, чиято отмяна се иска/№ 513 от 26.01.2012 г. по гр. д. № 890 по описа за 2010 г. на ВКС/ е отменен обжалвания въззивен акт и вместо това е постановен друг, с който е отхвърлен предявения на основание чл. 24, ал. 4 от СК иск от Б. С. Я. против И. П. К., Т. П. М. и Н. П. К. за обявяване недействителността на сключения между тях на 15.06.05 г. договор за доброволна делба на жилище със застроена площ от 80 кв. м., находящо се на трети етаж в западната част на сградата на [улица] по плана на [населено място] м. В. Искът е отхвърлен, защото съдът е приел, че неучастието в делбата на съпруг на съделител не я опорочава - ако имотът се е паднал в дял на съпруга-съделител -неучастието на другия съпруг е правно ирелевантно, а когато делбеният имот е получен от друг съделител - делбата не е нищожна, защото всеки съпруг представлява презумптивно и съпруга си. В този случай-никой от съделителите не може да се позовава на неучастието на своя или на нечий друг съпруг. Единствено съпругът, ако не е знаел за делбата може да я оспори в 6-месечен срок от узнаването. Ако не я оспори/както е било в случая/ делбата поражда действие и за неучаствалия съпруг. Отделно - в мотивите си съдът е коментирал и влязло в сила решение по гр. д. № 221/08 г., с което е прието, че Б. С. Я. и нейния съпруг не са собственици в съпружеска имуществена общност на процесния имот, защото той не е придобит от тях на възмездно основание по време на брака им. В тази връзка е посочил, че Б. С. Я. не е легитимирана да участва в извършената на 15.06.05 г. делба между съпруга й и неговите братя по отношение на наследствения от баща им имот. С решение № 708 от 30.12.10 г. по гр. д. № 1843/09 г. на ВКС, на което се позовава молителката / и въз основа на което е предявила молбата си отмяна на основание чл. 303, т. 3 от ГПК, е отменено решението по горецитираното гр. д. № 221/08 г. Вместо него е постановено друго/влязло в сила на 13.02.12 г./, с което потвърдено решение на КРС, с което е отхвърлен предявения от С. М. Х. и С. Ф. Х. против Б. С. Я. и нейния съпруг Т. П. М. установителен иск за собственост с правно основание чл. 97 от ГПК (отм.) за имот, придобит с договор за продажба по н. а. № 99 от 7.07.05 г. т. IV рег. № 5442 д. 699/05 г., за имот, представляващ жилище със застроена площ от 80 кв. м., находящо се на трети етаж в западната част на сградата на [улица] по плана на [населено място] м. В. В мотивите отново е посочено, че процесният имот не е съпружеска имуществена общност на Б. С. Я. и Т. П. М., а лична собственост на последния Съпоставката между така описаните два съдебни акта - сочи на неоснователност на подадената молба за отмяна. За да бъде отменено едно влязло в сила решение на основание чл. 303, т. 3 от ГПК, следва то да е било обусловено от задължителната сила на съдебен акт по преюдициален въпрос, който е отменен с обратна сила. В случая - липсва такава обусловеност, тъй като от мотивите на решение № 513 от 26.01.2012 г. по гр. д. № 890 по описа за 2010 г. на ВКС, чиято отмяна се иска е видно, че то не е основано на отмененото решение по гр. д. № 221/08 г. Предявеният от Б. С. Я. иск с правно основание чл. 24, ал. 4 от СК е отхвърлен, защото делбата не е оспорена в преклузивния срок от неучаствалия съпруг и тя е породила действие и за него и защото само по себе си неучастието в делбата на съпруг на съделител не я опорочава. Обстоятелството, че Б. С. Я. не е съсобственик на процесния имот, във връзка с което е коментирано решението по гр. д. № 221/08 г. - не е решаващ, а допълнителен мотив и обстоятелството, че това решение е отменено, по никакъв начин не се отразява на изложения в решението, чиято отмяна се иска правен извод. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение