Решение № 214 от 8.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11702/2012 г.

Решение № 214 от 8.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11702/2012 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Назифе Мехмед Терзи, от гр. Търговище, чрез пълномощника й - адв. Моллова, против Решение № 45/31.07.2012 г. по адм. дело № 59/2012 г. на Административен съд - Търговище, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - началника на РДНСК-Североизточен район, гр. Варна, чрез пълномощника си - юрисконсулт Манолова, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Търговище е отхвърлил жалбата на Назифе Мехмед Терзи, против Заповед № ДК-02-СИР-25/24.02.2012 г. на началника на РДНСК-Североизточен район, издадена на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, с която е наредено премахването на незаконен строеж: "Едноетажна жилищна сграда" в имот № 000097, в землището на с. Копрец, община-Търговище, като неоснователна. Съдът е приел, че оспорената заповед е законосъобразен административен акт, издаден от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и с целта му. От анализа на доказателствата, съдът е установил, че за строежа липсват строителни книжа, липсва процедура по промяна предназначението на земята, липсва и процедура за узаконяването му по § 184, ал. 1 и сл. от ПЗР на ЗИДЗУТ /ДВ, бр. 65/2003 г./, а доколкото има данни за подадено искане за узаконяване, то е по отношение на други селскостопански постройки в същия имот и в имот, в землището на с. Вардун. Поради това е извел извод, че оспорващия не е оборил констатациите на органа за наличието на незаконен строеж и за отсъствие на обстоятелства, възпрепятстващи премахването му. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е извел законосъобразни и обосновани правни изводи за неоснователност на жалбата. По делото е установено, че в поземлен имот № 000097, представляващ земеделска земя, в землището на с. Копрец, община-Търговище, касаторката Назифе Терзи е извършила незаконен строеж: "Едноетажна жилищна сграда", без промяна предназначението на земята по чл. 12, ал. 3 от ЗУТ и без изискуемите се строителни книжа по чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Поради това и с оглед описанието на сградата в съставения констативен акт № 2/01.02.2011 г., която е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, същата законосъобразно е определена като незаконна, в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Съдът не е изложил мотиви за времето на извършване на строежа, но такива се съдържат в заповедта, възприета от съда като законосъобразна. Съобразно заповедта, която съответства на подадената от касатора нот. заверена декларация от 11.02.2011 г. и се поддържа от същата в касационната жалба, строежа е извършен през 2003 г. Съобразно така установената година на извършване на строежа, неоснователно се поддържа, че за него е налице висяща процедура по узаконяване, на основание подадено искане за узаконяване на тази сграда вх. № 94-00-260/26.01.2004 г. до гл. архитект на община-Търговище /стр. 22/, по § 184, ал. 1 и сл. от ПЗР на ЗИДЗУТ, която възпрепятства премахването му, като незаконен. Касационният съд не споделя тези доводи. Молбата-искане за узаконяване от 26.01.2004 г., подадена от касатора, е за селскостопански постройки в землището на с. Вардун и в имот № 000097, землището на с. Копрец, а не е за процесната едноетажна жилищна сграда. Това се потвърждава и от становище на Главния архитект на община Търговище от 13.02.2012 г., в отговор на писмо на РДНСК-СИР от 03.02.2012 г. С него главния архитект уточнява, че предмет на узаконяване по подадената от касатора молба от 26.01.2004 г. са селскостопанските постройки - 4 бр. в имот № 000097, което може да бъде извършено след промяна предназначението на земята от Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ въз основа на влязъл в сила ПУП за този имот. Поради това правилно е прието, както от органа, така и от съда, че процесния строеж не е предмет на висяща процедура по узаконяване, на основание § 184, ал. 1 и сл. от ПЗР на ЗИДЗУТ. Поради това и неотносими към настоящето производство са възраженията в касационната жалба за наличие на одобрен ПУП за имот № 000097, респ. за предприети действия от община-Търговище по узаконяване на тази сграда. Този ПУП и тези действия са спрямо поисканите от касатора за узаконяване селскостопански сгради. По отношение на процесната едноетажна жилищна сграда липсват доказателства за висяща процедура и за издаден акт за узаконяване по § 184, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. При това положение не може да се говори и за наличие на мълчалив отказ от узаконяване. Мълчалив отказ има при направено искане за узаконяване, а в случая такова искане за този строеж липсва. При тези данни изводите на съда, за законосъобразност на заповедта за премахване на строежа като незаконен, се явяват правилни. В случая не би могло да се говори и за наличие на "търпим строеж" по § 16 от ПР на ЗУТ, тъй като с оглед времето на извършване на строежа разпоредбата е неприложима. От изложеното следва, че обжалваното решение е правилно и като такова следва да се остави в сила, а съответно на това искането за разноски на касатора е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение