Решение № 4499 от 27.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1088/2018 г.

Решение № 4499 от 27.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1088/2018 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Василев, чрез процесуален представител, против решение № 1846 от 1.11.2017 г., постановено по адм. дело № 1412/2017 г. по описа на Административен съд Пловдив/АС-Пловдив/, с което е отхвърлена жалба на Василев срещу заповед за задържане № 11773 зз-13 от 15.05.2017 г., издадена от полицейски орган К. Рангелов, служител на отдел "Икономическа полиция" при ОДМВР-Пловдив. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба и в съдебно заседание. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира разноски. Ответникът не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция смята, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. За да постанови този резултат Административен съд Пловдив е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Съдът е счел, че от представения по делото сигнал, обяснения и справка е видно, че към момента на налагане на процесната ПАМ са били налице данни за формиране на основателно предположение за участие на оспорващия в извършване на конкретно престъпление, а мотивите на оспорения акт се съдържат в относимо към издаването му доказателство- в случая справка изх. № ЗМИ-170/10.05.2017 г., част от административната преписка. Съдът е приел, че данните от преписката предполагат да бъде прието, че не е нарушен принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК. Обжалваното решение е неправилно. В оспорената пред АС-Пловдив заповед като фактически и правни основания е записано, че лицето С. Василев е задържано на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР във връзка с извършено престъпление по чл. 301, ал. 1 по ДП № ЗМИ-170/2017 г. по описа на ОИП-Пловдив. От приетата по първоинстанционното дело като доказателство справка изх. № ЗМИ-170/10.05.2017 г. на ОДМВР Пловдив-отдел ИП, е видно, че е извършена проверка по преписка ЗМИ-170/2017 г. на отдел ИП при ОДМВР-Пловдив, по повод постъпил сигнал от ректора на УХТ –Пловдив, касаещ сведена информация от учащи студенти за закупуването на изпити, касаещи учебни дисциплини и преподаватели, между които касатора С. Василев. След проведена беседа с ректора на университета са снети писмени обяснения от студентите Абаносов и Финков. Предложено е материалите да се изпратят в ОП-Пловдив с мнение за образуване на досъдебно производство срещу неизвестен извършител. С разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР са дадени правомощия на полицейските органи да задържат за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата по чл. 72, ал. 1, т. 1-7 от ЗМВР. Такова обстоятелство по т. 1 от цитираната разпоредба е наличието на данни, че дадено лице е извършило престъпление. Задържането на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, е принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, имаща за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. В процесния случай в справката са възпроизведени твърдения на лицата-подали сигнала относно предаване на парични суми на лица- посредници, които от своя страна предават сумите на преподаватели, между които се сочи името на касатора. Липсват обаче каквито и да са данни по преписката, че конкретното задържане на преподавателя по съпротивление на металите и механика-втора част С. Василев, осъществено на 15.05.2017 г. в 18. 30 ч. е обосновано с целите на принудителната административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Процесната ПАМ няма за цел да наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да попречи на уличеното лице да участва в извършването му, да се укрие или да осуети наказателното преследване, но в процесния случай няма данни какво точно престъпление се очаква да бъде извършено от задържаното лице на датата на задържането и съответно да се налага неговото предотвратяване, както и липсва информация, че това лице е имало намерение да се укрие или да попречи на наказателно преследване. В този смисъл обстоятелствата по делото сочат, че задържането е извършено изолирано от материалите, с които е разполагал полицейският орган, а от изложеното от административния орган в СЗ на 23.06.2017 г. пред АС-Пловдив е видно, че същото е извършено по устно разпореждане от прекия му началник З. Николов и наблюдаващия прокурор Пелтеков, т. е. фактическите основания посочени в оспорената заповед не кореспондират с установените факти по делото. При тези обстоятелства не може да се установят целите и смисъла на приложената ПАМ, като следва да се отбележи че задържаното лице е могло да даде сведения по образувано ДП и при провеждане на процесуално-следствените действия от съответните разследващи органи по см. на НПК без да се налага същото да бъде задържано за срок от 24 часа и по този начин да се ограничава конституционното му право на свободно придвижване. В този смисъл необосновано първоинстанционния съд е приел, че оспорения акт е мотивиран, а от страна на административния орган не е допуснато нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК. Задържаното лице не може да разбере причините за задържането, с което е лишено от възможността ефективно да упражни правото си на защита и не се установява процесната ПАМ да е приложена по разумен начин, добросъвестно и справедливо, при което правата и законните интереси на касатора в процесния случай са засегнати в степен, несъразмерна и несъответна на заложените цели в чл. 72 от ЗМВР. Предвид изложеното, необоснован и несъответен с приетите по делото писмени доказателства е извода на административния съд за материална законосъобразност на обжалваната заповед и за съответствието на същата с целта на закона. На основание горното настоящият съдебен състав намира, че АС-Пловдив необосновано и незаконосъобразно е отхвърлил жалбата на Василев срещу оспорената заповед за задържане, поради което обжалвания съдебен акт следва да се отмени като постановен при наличие на сочените от касатора основания по чл. 209, т. 3 от АПК-нарушение на материалния закон и необоснованост. При разглеждане на спора пред първата инстанция не са допуснати процесуални нарушения, поради което след отмяна на решението на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде постановено друго, с което заповед за задържане № 11773 зз-13 от 15.05.2017 г., се отмени като издадена в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и несъответна на целта на закона. Съобразно изхода на спора следва да се уважи претенцията на касатора за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции общо в размер на 615 лв., представляващи 15 лева-внесена ДТ и заплатен адвокатски хонорар от 300 лв. по договор за правна защита и съдействие от 19.11.2017 г. и адвокатски хонорар от 300 лв. по договор за правна защита и съдействие от 22.05.2017 г. По изложените съображения Върховният административен съд, Пето отделение,