Решение № 15081 от 7.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11218/2020 г.

Решение № 15081 от 7.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11218/2020 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. А., гражданин на [държава], подадена чрез адв. В. И., срещу решение № 4801 от 08.09.2020 г., постановено от Административен съд - София – град, по адм. дело № 6193/2020 г. В касационната жалба и в писмена защита се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт и необоснованост. Касаторът счита, че неправилно е преценено, че са налице законовите предпоставки на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и Върховният административен съд да отмени като незаконосъобразна заповед № 5364 з-1022/10.06.2020 г. на директора на дирекция "Миграция", МВР, с която М. А. е принудително настанен в Специален дом за временно настаняване на чужденци /СДВНЧ/. Заявява искане за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – Директор на дирекция "Миграция", оспорва касационната жалба чрез упълномощен главен юрисконсулт М., изразява становище за отхвърлянето й като неоснователна и за оставяне в сила обжалваното решение, което е правилно постановено. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, а съдебния акт като правилен следва да бъде оставен в сила. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена в преклузивния срок, визиран в чл. 211 АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на настоящето касационно производство е решение № 4801 от 08.09.2020 г., постановено от Административен съд - София – град, по адм. дело № 6193/2020 г., с което е отхвърлена жалбата на М. А., срещу заповед № 5364 з-1022/10.06.2020 г. на директора на дирекция "Миграция", с която жалбоподателят е настанен в специален дом за временно настаняване на чужденци при дирекция "Миграция" за срок не повече от шест месеца. За да достигне до този резултат първоинстанционният съд след извършения контрол за законосъобразност на оспорения административен акт съобразно чл. 168 АПК е констатирал, че заповедта е издадена от компетентен орган, както и че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Счел е, че са изложени фактически и правни основания за нейното издаване, както и че процесната заповед съответства на материалния закон и целта му. Съдът е извършил анализ на относимата правна уредба и е преценил, че фактическите констатации на органа обосновават извода, че има реална опасност чужденецът да се опита да осуети изпълнението на приложената по отношение на него принудителна административна мярка /ПАМ/, тъй като е било установено, че чуждият гражданин е без семейство, което повиша мобилността му в Република България и няма близки, нито друга социална среда, чрез която да бъде локализиран. Лицето не представя данни, че притежава средства за издръжка, не е декларирал адрес, на който ще пребивава и не представя документ за самоличност, което се явява пречка за изпълнението на наложената ПАМ. Същевременно по делото е установено от съда, че жалбоподателят е с отнет статут на бежанец по силата на влязъл в сила административен акт. По делото е приложено Решение № 1098/21.02.2019 г. /л. 42 на председателя на ДАБ-МС, в което са посочени основанията за отнемане на предоставения статут на бежанец. На следващо място, съдът е установил, че от приложените по делото доказателства е видно, че М. А. е извършил престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 от НК вр. ал. 1 и чл. 54, ал. 1 от НК като съзнателно се е ползвал от неистински официален документ по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4, т. 5 от НК с цел да набави за себе си имотна облага противозаконно е подпомагал чужденец да пребивава или премине в страната, като същото представлява тежко нарушение по смисъла на българското законодателство. Установено е още, че чужденецът е признат за виновен и за престъпление по чл. 343 в, ал. 2 от НК – за управление на МПС без СУМПС, за което му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на 8 месеца. С решение № 49/03.04.2020 г. РС-Кюстендил, жалбоподателят е признат за виновен още, че на 12.03.2020 г. в съучастие с друго лице е влязъл през границата на страната от Република Македония без разрешение от органите на властта и не през определените за това места, поради което на основание чл. 279, ал. 1 НК, е осъден на три месеца лишаване от свобода с постановен общ режим открит тип. Въз основа на тези данни е прието от съда, че целта, която преследва обезпечителната мярка е да се организира и осигури изпълнението, когато съществува непосредствена опасност чужденецът да се укрие или да възпрепятства по друг начин изпълнението на наложена му ПАМ. Данните сочат за обосновано предположение, че лицето ще се опита да се отклони от изпълнението на наложената мярка. Чужденецът незаконно пребивава в България след влизане в сила на решение № 1019/21.02.2019 г. на председателя на ДАБ при МС, като във връзка с това е издадена заповед за връщането му в страната на произход, но същата не е предмет на оспорване по настоящото дело, поради което са приети от съда за неотносими изложените в жалбата доводи за съществуваща опасност от връщането му в [държава]. Първоинстанционният съд е извел извод за законосъобразно упражнени правомощия на административния орган при преценката му за необходимостта от принудителното настаняване на чуждия гражданин в СДВНЧ за постигането на легитимна цел - организиране на принудителното извеждане от Република България. Според съда, ненапускането на страната след разрешения срок, непредставянето на адрес от страна на жалбоподателя, на който се намира, липсата на близки в страната както и обстоятелството, че чужденецът е криминално проявен с няколко влезли в сила присъди, включително за незаконно преминаване през границата на страната и ползването на неистински официален документ, мотивират извод за основателно предположение, че М. А. може да се укрие, респ. за възпрепятстване на организацията и подготовката на извеждането му от страната или за затрудняване или осуетяване изпълнението на ПАМ, както и че лицето е склонно многократно да нарушава разпоредбите на българското законодателство. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Това е така, защото при установената по делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до обоснован извод, че заповедта е постановена в съответствие с изискванията за законосъобразност. Точно е констатирано, че оспореният акт е издаден на основание чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 ЗЧРБ. Според разпоредбата на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, в случаите, когато чужденецът, спрямо когото е приложена ПАМ по чл. 39 а, ал. 1, т. 2 и 3 от същия закон, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудителното му настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на връщането или експулсирането. Мярката по чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ има обезпечителен характер. Същата следва да осигури изпълнението на предходна мярка, наложена по реда на чл. 39 а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ. За наличието на основанията за принудително настаняване в специален дом се извършват ежемесечни служебни проверки от директора на дирекция "Миграция". По изключение, когато лицето отказва да съдейства на компетентните органи или има забавяне при получаване на необходимите документи за връщане или експулсиране към датата на изтичане на разрешения 6 - месечен срок на принудителното настаняване по ал. 6, директорът на дирекция "Миграция" може да издаде заповед за продължаване на принудителното настаняване в специалния дом за срок не по-дълъг от допълнителни 12 месеца. С разпоредбата на чл. 15, § 1 от Директива 2008/115/ЕО, са регламентирани две хипотези, в които е допустимо задържане и то освен ако в конкретния случай не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки, а именно: когато е налице опасност от укриване, или когато засегнатият гражданин на трета страна избягва или възпрепятства подготовката на връщането или процеса по извеждането. В чл. 3, т. 7 от Директива 2008/115 е дефинирано понятието "опасност от укриване", като "наличие в конкретния случай на основания, породени от обективни критерии, които са определени в законодателството, да се смята, че гражданин на трета страна, по отношение на когото са образувани процедури за връщане, може да се укрие. " Въз основа на чл. 3, т. 7 от Директива 2008/115, с § 1, т. 4 в от ДР на ЗЧРБ е дадена национална легална дефиниция на "опасност да се укрие чужденец с наложена принудителна административна мярка по чл. 39 а, ал. 1, т. 2 и 3", като е прието, че опасност е налице, ако с оглед на фактическите данни може да се направи обосновано предположение, че лицето ще се опита да се отклони от изпълнение на наложената мярка. В настоящия случай е безспорно установено от данните по преписката, че с предходна заповед № 5364 з-1021/10.06.2020 г. на директора на дирекция "Миграция", по отношение на жалбоподателя е приложена ПАМ по чл. 41, т. 4 във връзка с чл. 39 а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ – "връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна". Налице са и останалите предпоставки регламентирани в чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ. Фактическите констатации, направени от органа обосновават верен и обоснован извод, че към момента на издаване на заповедта е била налице реална опасност чужденецът да се укрие (по смисъла на § 1, т. 4 в от ДР на ЗЧРБ) и по този начин да бъде осуетено изпълнението на приложената по отношение на него ПАМ. Видно от докладна записка рег. № 5364 р-9076/27.05.2020 г., директорът на дирекция "Миграция" е уведомен за постъпило писмо от затвора в град София, рег. № 536400-8546/18.05.2020 г. относно това, че на 12.06.2020 г. от затвора ще бъде освободен М. А.. Лицето е с отнет статут на бежанец, притежаващ сирийски национален паспорт[номер], с изтекла валидност на 25.07.2017 г., същият е постъпил в затвора на 13.04.2020 г. с начало на наказанието от 12.03.2020 г. за изтърпяване на присъда по НОХД № 465/2020 г. на Районен съд-Кюстендил, с която е осъден на три месеца лишаване от свобода за престъпление по чл. 279, ал. 1 от НК. С предложение рег. № 5364 р-9929/10.06.2020 г. /л. 23 е предложено, директорът на Дирекция "Миграция" да издаде заповед за настаняването в СДВНЧ на чужденеца, на основание чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 от ЗЧРБ и същият да бъде настанен в специален дом за временно настаняване на чужденци към дирекция "Миграция" до създаване на необходимата организация на лицето да бъде изпълнена наложената му ПАМ. Всички тези обстоятелства, разгледани в съвкупност съставляват фактите, визирани в хипотезата на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, формиращи основателно съмнение за опасност от укриване. Нормата на чл. 15, § 1 от Директива 2008/115 изисква, освен посочената специална цел и да е установено, че не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки. В конкретната хипотеза обобщената преценка на всички относими обстоятелства обосновава правилното заключение, че други по-леки принудителни мерки не могат да бъдат приложени по отношение на касатора. От данните по делото е установено, че лицето няма установено местоживеене и средства за издръжка. При тези обстоятелства по-лека принудителна мярка би била неефективна, а освен това и трудно осъществима. Прилагането й би означавало да се постави под условие възможността за изпълнение на принудителното извеждане. Следователно, с оглед конкретните обстоятелства по делото е изпълнено и изискването на чл. 15, § 1 Директивата - да не може да се приложи ефективно друга достатъчна, но по-лека ПАМ. Неоснователен е довода на касационния жалбоподател, че първоинстанционният съд необосновано е констатирал, че е налице разумна възможност за извеждането на М. А. от страната. Следва да се има предвид, че наведения довод е относим към разпореденото връщане на лицето в страната му по произход, което е обективирано в друг акт - заповед № 5364 з-1021/10.06.2020 г., а не в процесната заповед № 5364 з-1022/10.06.2020 г. По настоящото дело няма никакви данни за обжалване на заповед № 5364 з-1021/10.06.2020 г., а именно при оспорване на този акт е следвало да се изложат оплакванията срещу връщането на чужденеца в [държава]. Неоснователен е доводът на касатора, че същия е уязвимо лице по смисъла на пар. 1, т. 4 б от ДР на ЗЧРБ. Този довод е бил изложен и пред първоинстанционният съд, който обосновано е приел, че съгласно посочената разпоредба "уязвими лица" са малолетни или непълнолетни лица, непридружени малолетни или непълнолетни лица, лица с увреждания, възрастни хора, бременни жени, самотни родители с малолетни или непълнолетни деца и лица, които са били подложени на мъчения, изнасилване или други сериозни форми на психическо, физическо или сексуално насилие. Видно от представена епикриза от 22.11.2017 г., чужденецът е с диагноза [диагноза]. С амбулаторен лист /АЛ/ № 921/25.06.2020 г. /л. 30 и АЛ от 12.06.2020 г. /л. 26 на лицето е извършен медицински преглед и консултация, при които не се констатират данни за остро начеващо заболяване. Въз основа на описаното относно здравословно състояние на М. А. съдът правилно е отчел, че същият не отговаря и на определението по пар. 1, т. 1 от ДР на Закона за хора с увреждания за "лице с увреждане". Посочената диагноза не определя чужденеца и като лице с тежък здравословен проблем, тъй като спрямо него е предприето адекватно и успешно лечение след последвал пристъп. Жалбоподателят също така не е ангажирал доказателства, че не е получил лечение на заболяването си. По изложените съображения съдът счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. С оглед изхода на спора претенцията на ответника за присъждане на сторените по делото разноски е основателна. На основание на чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК на ответника следва да се присъдят своевременно претендираните разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на 100 лв., който размер е определен съобразно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,