Решение № 14502 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6254/2020 г.

Решение № 14502 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6254/2020 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Петров от [населено място], [община], [област], подадена от пълномощника му адв. Галева, против решение № 53 от 24.02.2020 г., постановено по административно дело № 47/2019 г. по описа на Административен съд - Добрич, с което съдът е отхвърлил жалбата на Петров срещу Експертно решение (ЕР) № 1202 от 27.09.2018 г. на Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК), Специализиран състав по неврологични и УНГ болести. Изложените от подателя на касационната жалба и от другият касаторов повереник адв. Генов в писмени бележки и в съдебно заседание доводи за неправилност на съдебното решение са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Исканията са за отмяна на първоинстанционното решение и на потвърденото с него решение на НЕЛК, като е възведена и претенция за присъждане на направените деловодни разноски за производството пред настоящата инстанция. Ответниците по касация – Националната експертна лекарска комисия, ТЕЛК към "МБАЛ Добрич" АД, ТП на НОИ – Добрич и Агенцията за хората с увреждания, редовно призовани, не изпращат процесуални представители и не депозират писмени становища по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение, поради което предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт е валиден, допустим и правилен, като не страда от пороци, съществуването на които би обусловило неговата отмяна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора. С процесното експертно решение на ТЕЛК към "МБАЛ Добрич" АД от 12.12.2017 г. след анализ на представената медицинска документация и извършения преглед на И. Петров, е направена преценка, че освидетелстваното лице е с 51 % трайно намалена работоспособност (ТНР) по повод общо заболяване за срок от 1 година и дата на инвалидизация 12.12.2017 г. Като водеща диагноза е посочено [диагноза]. ЕР на ТЕЛК е обжалвано от Петров пред НЕЛК, чийто специализиран състав след запознаване с представената медицинска документация, с оспореното пред първоинстанционния съд експертно решение от 27.09.2018 г. е отменил ЕР на ТЕЛК по оценката на работоспособността, като е определил по-висок краен процент трайно намалена работоспособност - 60 %, и е потвърдил по останалите поводи. С подложения на касация съдебен акт съдът не е уважил сезиралата го жалба срещу ЕР на НЕЛК, в която основните твърдения са били, че е определеният процент ТНР е по-нисък от действителния, и че на освидетелстваното лице не е извършен преглед от НЕЛК. Във връзка с оплакванията на жалбоподателя и за проверка на констатациите на административния орган е била назначена съдебно-медицинска експертиза, заключението по която не е оспорено от страните. Вещото лице е установило същия краен процент ТНР от 60 %, приет от специализирания състав на НЕЛК, и е изразило становище, че наличната медицинска документация, съдържаща информация за множество извършени прегледи и изследвания в Германия и България, удостоверява заболяванията на лицето, поради което е била достатъчна за произнасяне и не е имало нужда от допълнителни изследвания и прегледи. Съдът е аргументирал окончателен правен извод за законосъобразност на проверявания от него административен акт, като е обосновал, че той е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на производствените правила за неговото издаване и в съответствие с приложимия материален закон. Решението на Административен съд - Добрич, с което жалбата срещу оспореното пред него ЕР на НЕЛК е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на закона. Съдебният акт, постановен в производство по чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето, не е засегнат от пороци. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, като е дал убедителен отрицателен отговор на основното жалбоподателово оплакване (релевирано и пред настоящата инстанция), че крайният процент на ТНР по съвкупност 60 % е неправилно определен, защото е следвало да е по-висок, и е трябвало освидетелстваният да бъде прегледан от НЕЛК. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства и на компетентно изготвеното заключение по назначената експертиза, като е издаден в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Съдът е осъществил цялостна проверка на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, при която е извел обоснован краен извод за неговата законосъобразност. Настоящият съдебен състав споделя този извод и изложените съображения в негова подкрепа, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. второ от АПК препраща към мотивите на проверяваното решение. Наведените от касатора доводи за неправилност на съдебния акт и незаконосъобразност на потвърденото с него ЕР на НЕЛК не могат да бъдат споделени. Тежестта на доказване в процеса е разпределена от първоинстанционния съд съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички относими към предмета на спора доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. За пълнота във връзка с жалбоподателовите възражения, повечето от които поддържани и пред първата инстанция, следва да се посочи изрично, че при постановяването на ЕР на НЕЛК са взети предвид всички относими медицински документи, съдържащи се в медицинското експертно досие (вкл. и изпратените допълнително такива в превод от немски език), и не е имало нужда да се извършва допълнителен преглед на И. Петров от специализирания състав на НЕЛК (за което НЕЛК няма нормативно задължение). В процесният случай не е налице несъответствие между определения от НЕЛК краен процент на ТНР и установения от вещото лице при извършената съдебно-медицинска експертиза за характера и степента на всички основни и съпътстващи заболявания. Административният орган е определил крайният процент на трайно намалената работоспособност при спазване на материалноправното изискване за оценка на здравословното състояние на освидетелстваното лице с оглед всички съществуващи увреждания. В хода на съдебното производство е установено пълно съвпадение на определения в решението на НЕЛК процент на ТНР със степента на констатираните дефицити у освидетелствания към датата на инвалидизация. Евентуалното допълнително влошаване на здравословното състояние на жалбоподателя би имало значение единствено при негово бъдещо преосвидетелстване от органите на медицинската експертиза, но е ирелевантно за преценката на законосъобразността на процесното ЕР на НЕЛК. По тези съображения настоящият тричленен състав намира, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение. Тезата, която се силаеше да докаже касаторът, за неправилност на съдебния акт по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изложеното по-горе. Достигайки до краен извод за законосъобразност на оспорения пред него административен акт и като е отхвърлил жалбата, с която е бил сезиран, Административен съд - Добрич е постановил правилно решение, което трябва да бъде оставено в сила. При този изход на спора по главните искания неоснователна се явява и акцесорната касаторова претенция за присъждане на направените деловодни разноски за производството пред касационната инстанция. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,