Решение № 6817 от 18.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2031/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ чрез процесуален представител, срещу решение № 76 от 16.01.2026 г., постановено по административно дело № 193/2025 г. от Административен съд Разград, с което е отменено негово Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенции, обвързани с площ за кампания 2023 г. с изх. № 02-170-6400/2040/01.06.2025 г. в частта му, с която на Кооперация „Производствено-потребителна земеделска кооперация „Света Марина“ е отказано финансово подпомагане със сумата в общ размер на 169 283,77 лв., представляваща цялата поискана субсидия по интервенция „Еко схема за намаляване ползването на пестициди (Еко- НИП) за кампания 2023 по заявление с УИ 17/200723/30041/20.07.2023 г. (УП) и преписката му е върната за ново разглеждане и произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. По наведени доводи за неправилност на решението с изложени пространни твърдения за законосъобразност на УП се иска отмяната му и присъждане на деловодни разноски - юрисконсултско възнаграждение. В условия на алтернативност прави възражение за прекомерност на заплатеното и претендирано като разноски възнаграждение за адвокат от насрещната страна. Ответникът по касационната жалба – Кооперация „Производствено-потребителна земеделска кооперация „Света Марина“ (кооперацията) в представен от процесуален представител писмен отговор оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение и му присъди деловодни разноски по приложен списък. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, но при допуснати нарушения на изискванията за неговата форма и на предвидените в закона административнопроизводствени правила, довели и до неправилно приложение на материалния закон. Решението е законосъобразно. Правилен и обоснован, като базиран на представените по делото доказателства е изводът на първоинстанционния съд, че обжалваното пред него УП е постановено в нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като от съдържанието на акта не могат да бъдат установени фактическите основания за издаването му. Този извод е базиран на установеното от приложенията, част от писмото, че в същите се съдържат само общи бланкетни мотиви и таблична част с въведени данни и пояснения, предназначени за автоматична обработка на информацията. Вярно е, че от съдържанието на таблиците и поясненията към тях се установява, че земеделският стопанин е използвал през относимата стопанска годината препарати за растителна защита от първа професионална група „Пиктор СК“ и „Фокстрот 69 ЕВ“, но органът не е изяснил в пълнота относимите за случая факти и обстоятелства, тъй като не е установил върху кои парцели са използвани препаратите, при което обоснован и законосъобразен е изводът, че УП е постановено при допуснато нарушение на предвидените административно производствени правила. Всяко от така установените нарушения представлява самостоятелно основание за отмяна на акта по смисъла на чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК. В тази насока следва да бъде посочено, че не е било спорно по делото, че земеделският производител е ползвал ПРЗ от първа професионална група през стопанската година, спорът е, че при постановяване на акта органът е приел, че всички заявени земи са недопустими без да изясни върху каква конкретна площ са използвани процесните ПРЗ от първа професионална група. Правилно съдът е установил, че органът не е изпълнил задълженията си по 61, ал. 1 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции (Наредба №3/2023 г.) – да уведоми земеделския стопанин за установените несъответствия при извършените административни проверки по реда на чл. 70 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и предвидените възможности за представяне на доказателства и изменение/оттегляне на заявлението. При безспорно установения от приетата без възражения експертиза, че от заявените от кооперацията за подпомагане за кампания 2023 г. общо 16573,7 дка процесните ПРЗ са използвани върху 6286 дка следва извод за правилност на извода на съда за постановяване на акта при неизяснени в пълнота факти и обстоятелства от значение за случая и следователно при допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, обусловили и материалната незаконосъобразност на акта. Доколкото в случая е отказано изцяло плащане по интервенция Еко НИП, която по силата на чл. 16, ал. 2 от Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета от 02.12.2021 г. за установяване на правила за подпомагане за стратегическите планове, които трябва да бъдат изготвени от държавите членки по линия на общата селскостопанска политика (стратегически планове по ОСП) и финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1305/2013 и (ЕС) № 1307/2013 (Регламент 2021/2115; Регламента) е интервенция под формата на директно плащане, необвързано с производството, а съгласно нормата на чл. 22, § 1 от Регламент 2021/2115 - освен ако държавите членки не решат да предоставят основното подпомагане на доходите въз основа на правата на плащане, посочени в член 23, подпомагането се изплаща под формата на единна сума за хектар. Националната уредба е приела правилото, а не изключенията в цитираните разпоредби от ПЕС, като съгласно чл. 41, ал. 4 от Наредба 3/2023 г. е предвидено плащането да е на хектар, допустима земеделска земя, за която е земеделските стопани са изпълнили две кумулативно дадени изисквания – да са спазили предвидените практики по еко схемите, за които са поели доброволен ангажимент и да отразяват всички операции по прилагане на продукти за растителна защита през съответната година в дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене. При така установеното, правилно в обжалваното пред настоящия състав решение е прието, че отказът на ДФЗ да направи плащане изцяло по посочената схема, е незаконосъобразен, тъй като в разпоредбата на чл. 88, т. 7 от Наредба 3 /2023 г., на която се е позовал органът, са предвидени две възможности в случаите, когато кандидатът за подпомагане не е спазил изискванията, определени в глава втора – да намали размера на плащането или да откаже същото и в случаите по глава пета, раздел VI от ЗПЗП налага административни санкции по интервенциите в чл. 1, ал. 2. Предвиденото в цитираната разпоредба е в корелация с разпоредбите на чл. 41, ал. 5 и ал. 4 от същата наредба, предвиждащи, че размерът на помощта по еко схемата по ал. 1 се определя за толкова заявени и допустими за подпомагане хектари, за колкото са представени документи по ал. 3 и са приложени земеделските практики съгласно ал. 1, като плащането по еко схемата Еко НИП е на хектар допустима земеделска земя, за която е изпълнено изискването на ал. 2 и е диференцирано според типовете земеползване. По изложените съображения настоящият състав намира, касационната жалба е неоснователна. Правилно АС Разград е отменил УП в обжалваната му част и е върнал преписката на органа за ново разглеждане и произнасяне по подаденото заявление от кооперацията. В случая това произнасяне е постановяване на нов акт по подаденото от кооперацията заявление за подпомагане по интервенция Еко НИП, при което следва на основание чл. 174 АПК да бъде определен срок за произнасяне, който предвид установените по делото факти и дадените указания следва да бъде едномесечен. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал.1 АПК администрацията при касационния жалбодател следва да бъде осъдена да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 383,47 евро, представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение