Решение № 16046 от 26.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5348/2019 г.

Решение № 16046 от 26.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5348/2019 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Готекс" ЕООД моли да бъде отменено решение № 6/25.02.2019 г. по адм. д. № 498/2018 г. на АС - Русе, с което е отхвърлена жалбата против РА № Р-03001817009096-091-001/17.07.2018 г. на ТД на НАП-Варна като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмени бележки. Моли РА да бъде отменен и да му бъдат присъдени разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна по съображения в писмена молба, имаща характер на писмена защита, моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIII отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № Р-03001817009096-091-001/17.07.2018 г. на ТД на НАП - Варна, с който за периода м. 11.2017 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит 16 666,67 лв, определен е ДДС за внасяне 16 327,12 лв и са начислени лихви 3801,34 лв на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 25 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за законосъобразно определяне на данъчните задължения по ЗДДС в РА за м. 11.2017 г., за който не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 2000000577/3.11.2017 г. за доставка на товарен автомобил "Порше Кайен С" от "Бранд Онли" ЕООД на стойност 83 333,ЗЗ лв с начислен ДДС 16 666,67 лв, тъй като данъкът е начислен преди да е настъпило данъчно събитие – прехвърлянето на собствеността на автомобила е извършено на 8.11.2017 г. с нотариална заверка на подписите по договор, според който владението на автомобила се предава след подписване на договора. Автомобилът е придобит от доставчика по договор с нотариална заверка на подписите от 7.11.2017 г. за 16 666,67 лв без ДДС от "СМС инвест" ЕООД, поради което обосновано съдът е приел, че към датата на издаване на данъчната фактура не е имало настъпило данъчно събитие и данъкът във фактурата от 3.11.2017 г. е начислен без основание. На 8.11.2017 г. пред същия нотариус е сключен договор с нотариална заверка на подписите за продажба на друг автомобил между ревизираното лице като продавач и "СМС инвест" ЕООД като купувач, от който факт органите по приходите и съдът са направили обоснован извод за познанство на ревизираното лице с предходния доставчик, липса на икономическа логика от извършеното префактуриране на товарния автомобил от предходен на пряк доставчик, при което цената на автомобила по пряката доставка нараства 5 пъти за 1 ден и за знание на ревизираното лице, че участва в опит за данъчна злоупотреба. Предвид съдържанието на договора обосновано съдът не е кредитирал като достоверни представените в съдебното производство приемо-предавателни протокол за предаване на автомобила на 3.11.2017 г. Съдът е обосновал изводите си с относимата практика на СЕС и е достигнал до правилен извод за законосъобразност на РА. Доводът на касатора, че следва да се приложи разрешението, дадено в т. 40 от решението по дело С-516/14 на СЕС, в което е прието, че материалноправните условия за признаване на правото на данъчен кредит включват доставка на стоки или услуги от данъчно задължено лице на получателя и използването на тези стоки или услуги от последния в икономическата му дейност. По делото е установено знание на ревизираното лице за участие в опит за данъчна злоупотреба, което по решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС е основание да не се признае право на приспадане на данъчен кредит по осъществена доставка. В т. 44 от решението по дело С-516/14 на СЕС е прието, че данъчната администрация следва да вземе предвид допълнителната информация във всеки документ или съобщение, който изменя и се отнася специално и недвусмислено за първоначалната фактура. Имат се предвид данъчни кредитни или дебитни известия, които са неотносими към случай на издадена фактура без настъпило данъчно събитие. За невярно посочена дата на данъчното събитие в данъчната фактура документ по т. 44 от цитираното решение на СЕС би могъл да бъде нова фактура с вярно посочена дата на данъчното събитие, съставена след анулиране на фактурата съставена без основание, каквато в случая не е била съставена. Правилен е изводът на съда за приложимост на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно за 1133,85 лв, но тъй като се претендират 1031,13 лв следва да бъде уважено в претендирания размер, за да не се присъди плюс петитум. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIII отделение,