Решение № 32 от 3.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13078/2013 г.

Решение № 32 от 3.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13078/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 61 от 12.07.2013 г., постановено по административно дело № 84/2013 г., Видинският административен съд е: 1) отменил постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 2.04.2013 г. на Дирекция "Инспекция по труда" - Монтана; 2) осъдил е Дирекция "Инспекция по труда" - Монтана да заплати на ЕТ "Вибранко - Боряна Чулина" гр. Дунавци, представляван от Борянка Иванова Чулина, направените по делото разноски в размер на 500 лева, от които 450 лева адвокатско възнаграждение и 50 лева държавна такса. Срещу това решение е подадена касационна жалба, подписана от директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Монтана. Постановеният съдебен акт е атакуван с доводи, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Исканията са за отмяна на решението и потвърждаване на атакуваното постановление на дирекцията по чл. 405а от Кодекса на труда (КТ). Аргументи в подкрепа на възведените от касатора искания са развити в допълнително представени писмено становище от процесуалния му представител юрисконсулт Милчев. Ответникът по касация - ЕТ "Вибранко - Боряна Чулина" гр. Дунавци, чрез пълномощника адвокат Милева, в писмени отговор и защита оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение поради неоснователност, а решението на Административен съд - Видин да се потвърди, като претендира и присъждане на направените разноски по делото. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С процесното постановление, предмет на съдебен контрол в производството пред Видинския административен съд, на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ е обявено, считано от 2.04.2013 г., съществуването на трудово правоотношение между Иво Петков Каменов от гр. Дунавци в качеството му на работник (шофьор), и ЕТ "Вибранко - Боряна Чулина" гр. Дунавци в качеството му на работодател. В постановлението е отразено, че при извършена проверка съвместно с органите на ДАИ се е установило, че Иво Петков Каменов, шофьор на Мерцедес 814/ВН 8059 ВМ, осъществява превоз на материали, без да има сключен трудов договор с фирмата (очевидно се визира едноличният търговец). Констатация в същия смисъл се съдържа и в протокол от извършена проверка изх. № 213/04.04.2013 г. За да уважи жалбата, с която е бил сезиран, съдът е намерил, че постановлението е незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 35 от АПК, защото административният орган не е изяснил фактите и обстоятелствата по случая, и в частност отношенията между Иво Каменов и едноличният търговец, които не са трудови, а такива по граждански договор за услуга, като освен това, преди да се издаде постановлението, не е дадена възможност на търговеца да се запознае с приетите за установени при проверката констатации и да вземе отношение по тях и да представи доказателства. Решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо - то е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е и правилен, като не страда от твърдяните от касатора и повереника му пороци, съществуването на които би наложило извод за наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Решението се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Неоснователни са касационните оплаквания за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са твърденията за необоснованост. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати в конкретния случай. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства във връзка с приложимата нормативна уредба е направен правилен краен извод за основателност на жалбата срещу процесното постановление (който се възприема изцяло от настоящата инстанция), като издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК и в несъответствие с материалноправните разпоредби на КТ и ЗЗД. В мотивите на проверяваното решение надлежно са обсъдени протокола от извършената проверка, подадената декларация от Каменов, представените граждански и трудов договор, и показанията на разпитаните свидетели Иво Петков Каменов и Росица Никодимова Попйорданова (инспекторката, извършила проверката). Убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи за законосъобразност на постановлението. За да отмени оспорения административен акт, съдът обосновано се е мотивирал със съществено нарушение на административнопроизводствени правила. Постановлението е издадено в деня на проверката, преди да е съставен протокола за извършената проверка и да се даде възможност на лицето, осъществяващо дейност като едноличен търговец, обявен за работодател, да се запознае с данните от проверката и да вземе отношение по тях. Административният орган е допуснал нарушение на правилата по чл. 34, ал. 1 от АПК, според който административният орган осигурява на страните възможност да преглеждат документите по преписката, както и да си правят бележки и извадки или - според техническите възможности - копия за тяхна сметка. Съгласно ал. 3 от същата норма - административният орган осигурява на страните възможност да изразят становище по събраните доказателства, както и по предявените искания, като определя срок не по-дълъг от 7 дни, в който страните могат да правят писмени искания и възражения. Не са изпълнени и условията по чл. 35 от АПК, който гласи, че индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Извън горното, съгласно чл. 405а, ал. 1 от КТ, инспекцията по труда има право да обяви съществуването на трудово правоотношение, когато установи, че работната сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ. Трябва да е налице изпълнение на трудови задължения и предоставяне на работна сила от страна на работника в условия на продължителност, непрекъснатост и повторяемост за определен период от време, на определено работно място и с определено работно време. В конкретния случай тези условия не са налице, следователно трудово правоотношение не е възникнало и поради тази причина е нямало сключен трудов, а граждански договор. От данните по делото явства, че Иво Петков Каменов към момента на проверката е управлявал по главен път Е-79 автомобил на едноличния търговец, с който е превозвана готова продукция, което обаче при липса на останалите елементи от фактическия състав, не е индиция за съществуване на неофициализирано с договор трудово правоотношение между тях. Извършването в момента на проверката на тази транспортна услуга от Каменов напълно кореспондира с поетите от него към търговеца задължения по сключения между тях граждански договор, притежаващ характеристиките на такъв за услуга, съобразно изложените в договора параметри - уговорено е извършване на превоз при нужда срещу заплащане от тридесет стотинки за изминат с автомобила километър, без уговорки за работно място, работно време и трудова дисциплина. Аргументи в същата насока се извличат и от съдържанието на попълнената от Каменов при извършване на проверката декларация. Изложеното налага извода, че при липса на материалноправни предпоставки за това административният орган неоснователно е приел, че между Иво Петков Каменов като шофьор и ЕТ "Вибранко - Боряна Чулина" като работодател съществува трудово правоотношение. Горното изключва наличието на приложното поле на чл. 405а, ал. 1 от КТ, което обуславя противоречие (по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК) на издаденото постановление с приложимите за казуса материалноправни разпоредби. С оглед на това следва да се приемат за надлежно изяснени от решаващия съдебен състав обстоятелствата, изключващи в случая правото на контролния орган на инспекцията по труда, регламентирано в разпоредбата на чл. 405а, ал. 1 от КТ, да обяви с постановление съществуване на трудово правоотношение, когато се установи предоставяне на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ. Доказано е по делото, че процесното постановление е издадено при отсъствие на всички белези на реално възникнало трудово правоотношение. Като е приел, че с акта по чл. 405а, ал. 1 от КТ компетентният административен орган без налични фактически и правни основания е преценил съществуване на трудово правоотношение, първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба. Това налага извод за правилност на проверявания съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила, вкл. и в частта за присъдените в полза на едноличния търговец разноски (налице е било приложното поле на чл. 143, ал. 1 от АПК с оглед отмяната на процесния административен акт, а размерът и действителното извършване на разноски за производството пред първата инстанция са доказани). При този изход на спора пред настоящата инстанция и предвид своевременно заявената претенция от едноличния търговец за разноски, следва да му се присъдят и сторените такива за касационното производство, равняващи се на заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева на упълномощения да го представлява пред ВАС адвокат. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,