Решение № 2482 от 20.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9836/2018 г.

Решение № 2482 от 20.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9836/2018 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "А1 България" ЕАД против решение № 626 от 07.06.2018 г., постановено по адм. д. № 891/2017 г. по описа на Административен съд София - област. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК и моли за отмяната му. Ответникът – началникът на РО "НСК" Софийска област при РДНСК – Югозападен район, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София област отхвърля жалбата на "А1 България" ЕАД против заповед № ДК-19-СФ-3/14.08.2017 г. на началника на РО "НСК" Софийска област при РДНСК – Югозападен район, с която, на основания чл. 178, ал. 5 вр. ал. 1 ЗУТ, е забранено ползването на обект "базова станция" находяща се в УПИ VІІІ, кв. 288 по плана на гр. Самоков. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, предвид категорията на строежа. Правилно съдът приема, че процесния строеж е трета категория. От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, се установява, че строежът е базова станция като само част от него - телекомуникационен шкаф и друго технологично оборудване, ел захранващи табла и кабели на базовата станция, са разположени върху ремарке-мобилна платформа с регистрационен номер, като последното е закрепено към стоманобетонен утежняващ фундамент, държащ стомано-решетъчна мачта. Антените са монтирани върху стоманена сегментна мачта, укрепени с подкоси и обтяжки. Мачтата е укрепена към земята посредством обтегачи анкерирани към стоманобетонни стъпки, допълнително укрепени със сглобяеми стоманобетонни греди. Като съоръжение на техническата инфраструктура, което е част от електронните съобщителни мрежи, базовата станция е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Доколкото в случая не се касае само до монтиране на посочените съоръжения, но и за извършени строително-монтажни работи по укрепване към земята чрез стоманобетонови стъпки, строежът следва да се категоризира от трета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, б. "з" ЗУТ и чл. 8, т. 2 от Наредба № 21/11.05.2007 г. за правилата за изграждане на мобилни далекосъобщителни мрежи и съоръжения. Ето защо изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и процесната базова станция е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, е законосъобразен, а доводите на касатора в обратния смисъл са неоснователни. Оспорената заповед е издадена в предписаната от закона форма като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й. Правилно съдът приема, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От компетентните органи е съставен констативен акт, в който е констатирано извършването на строежа, невъвеждането му в експлоатация и неговото ползване, като констатациите в същия не са оборени. Законосъобразен е и изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Строежите от трета категория подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на чл. 177 ЗУТ. За процесния строеж не се твърди и доказва издаването на разрешение за ползване. В редовно съставен констативен акт е констатирано, че към датата на проверката строежът се ползва по предназначение приемо-предавателна станция, осъществяваща обществени електронни съобщения чрез мобилна наземна мрежа-базова станция. Тези констатации не са оборени от касатора и правилно административният съд приема, че са налице кумулативните условия по чл. 178, ал. 5 ЗУТ за издаване на оспорената заповед. Ето защо като прави извод за материална законосъобразност на оспорената заповед първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон. Доводите на касатора, че базовата станция не се ползва са неоснователни. Същият не оборва доказателствената сила на съставения констативен акт, като изложеното в последния се потвърждава и от заключението на съдебно-техническата експертиза, в което е констатирано, че радиорелейната антена на базовата станция е насочена към друга станция, приема сигнал и предава сигнал към следващата станция, а чрез секторните антени разпръсква сигнала към потребителите в обхвата на територията на стабилна радиовръзка с потребителите. Неоснователни са доводите на касатора, че в случая е налице преместваем обект, а не строеж. Характеристиките на обекта като базова станция, представляваща телекомуникационно съоръжение, несъмнено сочат на строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Той не отговаря на изискванията за преместваем обект по чл. 56, ал. 1 ЗУТ във вр. с § 5, т. 80 ДР ЗУТ. Преместваемите обекти с предназначение за увеселение, търговия или други обслужващи дейности са изброени в разпоредбата на чл. 56, ал. 1 ЗУТ. За определянето на обекта като преместваем или строеж следва да се съди от неговите характеристики и от предназначението му, а от последните се установява, че процесната базова станция е строеж по смисъла на закона. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила, а и конкретни такива не се сочат от касатора. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ следва да се осъди "А1 България" ЕАД да заплати на РДНСК – Югозападен район сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,